На 21 април се състоя 4-ият поред онлайн семинар, организиран от Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC). Събитието бе на тема „Яребицата в ЕС изчезва “. Състоянието на запасите на вида и предизвикателствата, които следва да се преодолеят, бяха представени в детайли и с необходимата научна обосновка от Франсис Бюнер, специалист по дребния дивеч към CIC – Великобритания, признат специалист в областта на дребния и пернат дивеч с дългогодишен изследователски и практически опит на най-високо световно равнище.
Още с встъпителните си думи Франсис Бюнер даде съвсем точно определение на ситуацията с яребицата на стария континент:
положението е критично, спад с 94 % спрямо 80-те години на 20 век.
Ареалът на разпространение на вида се е свил с пъти през последните 40 години и наситеността няма нищо общо с това, което помнят по-старите поколения. Към момента на територията на ЕС живеят 6 подвида от сем. Яребицови, а два се смятат за вече изчезнали.
В Швейцария видът вече се води изчезнал
Франсис Бюнер описа начина, по който на територията на Швейцария яребицата е изчезнала тотално въпреки опитите видът да бъде опазен чрез устройването на първокачествени хабитати в редица зони на страната. Той посочи като основни елементи на швейцарския опит:
- субсидиране на земеделските производители за предоставянето на възможности за изграждане и поддържане на първокласни хабитати
- липса на прочистване на районите на изградените първокачествени хабитати от хищници
- отдалеченост на хабитатите един от друг.
От казаното от Франсис Бюнер личи очевидната истина, че в този случай местообитанията не са единственият отговорен фактор за възстановяване популацията на яребицата. При липсата на комбинирана стратегия без политика на регулярно разселване неуспехът е бил заложен още в началото на струвалата немалко средства кампания по облагородяване на местообитания на най-високо ниво.
Модел на Гьотингер
Следващият описан модел за опазване и увеличаване на популацията от яребица бе т. нар. Модел на Гьотингер, който се прилага в Германия. Той включва активно прочистване от хищници на съответните райони, които се стопанисват с цел изграждане на максимално добри условия за обитаване от яребиците.
Този метод се прилага когато целта е грижа за положителното развитие на яребицата, без да се предполага ловуване на вида в района. За постигане на качествено местообитание се изискват приблизително 3% от площта на голям земеделски масив и задължително прочистване от хищници. Методът се прилага успешно в различни райони и изисква съдействие от местни фермери и регионалните власти. Моделът се осъществява с активното участие на учени с необходимия опит и научни познания и интереси, имащи нужда от по-мащабно прилагане в практиката .
Франс Бюнер илюстрира успеха на Модела на Гьотингер с графика, показваща терен от 1000 кв. км с около 500 ха засадени слънчогледови блокове (1000 на брой) и просеки помежду им. Успехът на проекта е голям, въпреки че извън рамките на разглеждания терен популацията на яребицата е със значително по-ниска численост и плътност. Ученият поясни също, че на цялата територия на Германия яребицата намалява драстично и много местни популации вече са изчезнали напълно.
АНГЛИЙСКИ МОДЕЛ
Следващият представен модел бе английският, който се характеризира с интензивни грижи при стопанисването на хабитатите и много активен отстрел на хищници. Моделът предвижда и лов с малък брой излети на годишна база и малка отстрелна норма. За да бъдат разрешени излетите, се изискват 5 % висококачествени хабитати в даден район.
Моделът дава нужните резултати, стига да се спазят всички изисквания.
КООРДИНИРАН МЕЖДУРЕГИОНАЛЕН МОДЕЛ
При този модел се залага на сътрудничество между фермери, ловци, неправителствени организации и местни власти и местната общност. Цели се увеличаване на популацията и възможности за активен лов. При него целта е постигане на 7 % висококачествени хабитати и стопанисване на различни видове дребен дивеч.
Този модел активно ангажира заинтересованите групи по места и залага на
Според европейските земевладелци устойчивият лов ще възстанови дребния дивеч
КОНСТРУКТИВНИЯ ДИАЛОГ КАТО ОСНОВНА ЦЕННОСТ
Най-добри резултати се постигат когато интересите на ловците се съчетаят с най-правилните научно-приложни практики за постигане на максималното по отношение на биоразнообразието.
Яребицата се явява чудесен биоиндикатор за здравето на земеделските райони и почвите, така че създаването на висококачествени хабитати е най-важният фактор за успеха при прилагането на този модел. На второ място се нарежда прочистването от хищници. Тези две основни изисквания са в повечето случаи важни за представителите на почти всички заинтересовани страни по места. Ролята на ловците става все по-важна за успеха на поне частичното възстановяване на популацията на вида в много европейски райони. Тъй като те носят и икономическа полза за съответната местност, моделът дава надежди за бъдещето.
Сериозен проблем обаче се явява жътвата, тъй като тогава птиците вече са снесли и техните гнезда в повечето случаи биват разрушавани и поколението – ликвидирано, при преминаването на съвременната техника през съответния район. За съжаление е трудно да се предостави кардинално и работещо решение за опазване на гнездата в земеделските площи, тъй като за оформянето на хабитат за вида на земеделския производител трябва да се заплати немалка сума, а поставянето на съответните предпазители при всяко гнездо е трудна задача, обречена почти на 100% на неуспех. Във Франция е развита практиката ловни клубове да заплащат немалка сума ежегодно на собственик на определен терен, за да могат да ловуват там, но резултатите като цяло са посредствени от гледна точка на развиване на устойчива популация.
Друг проблем за устойчивото развитие на вида се явяват дивите свине, които разорават тотално всички площи, които обитават, и затова Франсис Бюнер посъветва ловците да осъществяват подхранване само в гористи местности, възможно по-далеч от полето.
ОТ ЕДРИЯ ЛОВ СТРАДА ДРЕБНИЯТ ДИВЕЧ
Тъй като тенденциите в Европа сочат, че ловците все повече предпочитат лова на едър дивеч – дива свиня, елен, сърна и др., предизвикателствата пред устойчивото развитие на дребния и пернат дивеч стават все по-големи. Специалистът призова все повече представители на гилдията да се пренасочат към лова на дребен дивеч, да усетят неговата магия с активна стрелба, след което сами ще осъзнаят колко ценни могат да бъдат усилията им и при дейностите по възстановяване на числеността на редица видове, които вече изнемогват главно заради земеделските практики и липсата на хабитати.
Димитър КОНСТАНТИНОВ