140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

От в. “Наслука”: Умението да ръководиш дружина 44 години

Спас СПАСОВ

Роденият на 7 март 1944 г. в с. Црънча Костадин Тъслаков навярно е най-дългогодишният председа­тел в нашата страна. Той става ловец през 1970 г. в ЛРС „Сокол 1983”-Пазарджик, а две години по- късно вече е председател на ЛРД-Црънча /бeл. авт. – включваща в ловностопанския си район и земли­щето на с. Дебращица/, та до тази година, когато е избран за почетен председател на дружината, а поста му заема синът Димитър Тъслаков. Награ­ден е с почетен плакет от ЛРС-Пазарджик за осо­бени заслуги към ловното и риболовното дело в сдружението. Семеен е. Има двама синове, както и четирима внуци – 2 момчета и 2 момичета.

 

Бай Коце, кога и как ста­на ловец ?

– След като се уволних от казармата, имах желание, но знаете тогава какви бяха времената и това не можеше да стане толкова лесно. Две години след това ме приеха в дружинката като кандидат- ловец и освен в ловносто­панските мероприятия участ­вах в лова само като гонач, така 4 години до заветната 1970 г., когато станах неин пълноправен член.

Какво всъщност те под­тикна към това хоби?

– Аз от много малък имах огромното желание да ста­на ловец, а и чичовците ми, вуйчо и дядо бяха ловци и често ме водеха с тях в гората. Баща ми Димитър Тъслаков също беше ловец, но само една година, защо­то рани една яребица, след това я лекува няколко месе­ца и когато тя се възстанови, я пусна в природата и се от­каза от лова.

А роднините ти и те ли са били такива ловци ?

– А-а, не ! Те бяха от дру­га закваска !? През 1965 г., вече се бях уволнил от арми­ята, но приятелството ми с командира на танковото по­деление в Асеновград пол­ковник Стойков и ротния ми командващ майор Георгиев остана, затова ги поканих на лов в нашето село. Именно на този лов чичо ми Кольо отстреля един глиган, който бе поне 250 кг, а освен това имаше отличен трофей.

Как стана председател на дружинката ?

– След като направих две години стаж, през 1972 г., ста­рите ловци ми предложиха да стана председател, аз много не му мислих, но им поставих условието, че трябва да ми помагат, тъй като имах много малко опит. И те наистина ми помагаха, като най-много се стараеха да съм в правия път Таквор Мардеросян, Методи Топоров и Георги Кълвачев. И от тогава досега, вече над 4 десетилетия, т.е. една тре­та от 123-годишната история на пазарджишкото сдружение аз съм председател на ЛРД- Црънча!?

Каква е рецептата да се задържи човек толкова дълго като председател ?

– Ами, всичките младоци в дружината аз съм ги правил ловци, като няма изпит, на който да не съм присъствал, а после съм ги посвещавал на всички тънкости в зана­ята. Освен това аз много държа на дисциплината при излетите и това го знае все­ки от дружината, тъй като нашият любим спорт е много опасен при нехайно отноше­ние, упражнява се с оръжие. Над 40 години в нашата дружина няма инцидент по време на лов, а също така и бракониерство. Освен това аз никога не престъпвам ду­мата си и затова хората ме преизбираха толкова пъти, а вече станах и почетен член на ЛРС „Сокол 1893” в Па­зарджик.

Предаде ли „занаята” на синовете си ?

– Да и двамата станаха ло­вци още в първия курс след демокрацията през 1991 г. Сега вече единият е ръко­водител на група, а другият наследи председателското място. Освен тях и двамата ми внука са ловци – Коцето стана през 2005 г., а Йордан – 2007 г., но имат вече поне по 2 отстреляни прасета. Ама, то е съвсем естестве­но, защото бащите им са с най-малко по 10 отстреляни диви свине всеки, а какви майстори са на дребния местен дивеч, да не ти раз­казвам…

Ти колко диви свине си отстрелял и това ли е лю­бимият ти лов ?

– Разбира се, че това е любимият ми лов сега ! Аз имам над 50 отстреляни диви свине, като навреме­то отстрелях две на дубле, а при един друг излет три една след друга. В миналото тук имаше много елени и от тях имам 4-5 отстреляни ек­земпляра, а в колекцията ми са попаднали и 7-8 класни сръндака.

Какво е постигнала през годините ЛРД-Црънча?

– Едва ли е необходимо да се връщам назад в мина­лото, когато годините бяха други, но ще ти разкажа как­во сме направили през по­следните 7-8 години в нашия ловностопански район. В м. „Буднаците” до разрушената ограда на горското стопан­ство преди 9 години сложи­хме един фургон, след това още един, който също като първия е оборудван с легла и печка, а после направихме и заслона на дружината. Край тях освен ливадите засяхме и 3 дка дивечова нива с овес. Преди 5 години от един стар каптаж построихме ловна чешма край пътя, като за целта прекарахме под земя­та 100-120 м маркуч, за да я захраним. Така се оформи, както не само ние му казва­ме, „ловният лагер”.

Знам, че си и голям ри­бар, коя е най-голямата риба уловена от теб ?

– Не само аз от дружината обичам риболовния спорт. Повече от 10 години с голяма част от колегите откриваме риболовния сезон на яз. Ба­так с тридневен лагер. А най- голямата ми риба е 16-кило­грамов огледален /гол/ шаран на яз. Доспат при втичалото на реката до Сърница, кой­то вадих час и половина и ако не беше един колега от Благоевград, който го бодна с ножа във водата, сигурно нямаше да го изкарам. Имам и друг изключително курио­зен случай на същия язовир. Преди доста години хвърлям на блесна за пъстърва и нали знаете как е в планината, до­като притъмня и рукна силен дъжд. Реших, че това ще бъде последното ми замя­тане и точно в този момент нещо много тежко тръгна да излиза към мен. Помислих си, че съм закачил дърво или черга с блесната, а то се ока­заха 3 шарана, вързани през хрилете със сезал и избягали, тогава още нямаше живарни­ци и така се съхраняваше ри­бата жива. Най-големият от тях беше 5 кг, а другите два – по 3 кг. Така че на риба и лов всичко може да ти се случи, ама иска ходене !

Какво би пожелал на ко­легите от Националната ловно-рибарска организа­ция ?

– Преди всичко здраве, щастие и много слука в лова и риболова, но да не забра­вят, че тези спортове изис­кват изключително внимание и дисциплина, а точно това ще осигури условията да се изпълни максимата: „Колкото човека излязат на излет, тол­кова да се приберат!”

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ