140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

От в. “Наслука”: Ветеранка задава тон на дружината

Габрово, Мариана Мандичева

Този ловен сезон ще бъде 35-и по ред, откакто Ган­ка Стоянова Петрова от ЛРД-Плачковци към СЛРД „Стринава”-Дряново, е неиз­менен ловец, щедро разда­ващ се ловен другар. Тя е от хората, за които поговорката „Приятел в нужда се позна­ва”, напълно важи. Тя е ду­шата на Радевската група, на която групов отговорник е Детелин Бачийски.

„От ученичка бях запале­на по стрелбата – разказва тя. – Ходех на състезания по стрелба с пушка, като съм пе­челила много от тях, връщала съм се с предметни награди и грамоти. Баща ми, Стоян Ге­оргиев, беше запален ловец в дружинка Плачковци. Ловци са и брат ми Георги, и вуйчо ми Грозьо Станчев, който ми подари първата ми пушка, ко­гато станах ловец през 1982 г. – двуцевка „Меркел”, с коя­то и досега ловувам. Втората ми пушка е спомен от баща ми – ИЖ, двуцевка.

ТАТКО МИ ПОМОГНА ДА РАЗБИРАМ ПРИРОДАТА И ДА Я ОБИЧАМ

Той ме запали по лова. Хо­дехме за гъби, бродех по ба­ирите сама. И мен, и брат ми, татко ни учи да стреляме. Той беше голям хищничар. Беше естествено и аз да искам да стана ловец, още повече че в района нямаше нито една жена ловец. Дълго време бях отхвърляна, защото тогава ловната площ беше недоста­тъчна. Но от есента на 1982 г. вече станах ловец, издър­жах без никакви притеснения изпита, който се проведе в Габрово, в ловна база „Гер­гини”. Тръгнах на лов с Мос­квич 408, който още карам. С него превозвах отстреляния дивеч през годините на така наречения промишлен лов при планиран отстрел на сър­на и глиган“ – споделя Ганка Петрова.

Впрочем човекът, който най-дълбоко я сродява с при­родата, е съпругът й Петър Цанев, риболовец, който ни­кога не се е връщал у дома без риба. Те сключват брак през 1971 г. Откакто се запоз­нават, тя неизменно е до него край водоемите и реките. Той приготвя стръвта и всички останали такъми, – храна­та и бивака. Обикалят цяла България. Спомените от това време, прекарано с приятели, са незабравими. През 1974 г. тя също си вади риболовен билет, като съпругът й бди над всяка риболовна тънкост, обяснява й всичко.

Първите й слуки са на Плачковската рекичка, където лови мряна и пъстърва. После прескачат на езерото в Трявна и малко по-късно стигат до язовир „Жребчево“, Искър, Старо­речка… За риболовния им тандем дядо й Георги казвал: „Единият чака Михаля, а дру­гият го гони”. Но става така, че коварна болест отнемa съпруга й от този свят и тя остава сама. Ловът и ловни­те другари са отдушникът, те запълват тази голяма празни­на, като още по-всеотдайното отдаване на мъжкото хоби осмисля още по-сериозно жи­вота й.

„Когато през 1989 г. съпру­гът ми почина, почувствах, че трябва да бъда сред приро­дата – да ми даде живот, да се разсейвам, да ме зарежда, за да продължа живота си. Сред ловците се чувствах като сред свои. Бях първа в ловностопанските мероприя­тия, те също отбиваха тъжни­те ми мисли. Редовно ходех да подхранвам. Сега млади­те колеги ме освобождават. Правехме листници, косяхме сено и го събирахме на купи, зарибявахме реките“ – раз­казва Ганка.

„Познавам Ганка от 1989 г. Без нея мероприятие в групата не става. Точен чо­век е, мъжкарана и всички я уважават“ – допълва Бойка Божанова, която е счетово­дител на СЛРД „Стринава”- Дряново.

Когато става ловец, члено­вете на дружинката са 80 и над 100 само риболовци, като много от ловците упражняват и двете хобита. Избират я за секретар. Скоро изкарва курс и взема документ за подбо­рен отстрел на благороден елен, дива свиня и сърна.

„Ние сме три групи в дру­жинка Плачковци.

ДЪЛБОКО ЦЕНИМ ТРАДИЦИИТЕ НА ДРУГАРСТВО, ВЗАИМОПОМОЩ И КОЛЕКТИВИЗЪМ

Няма празник, на който да не сме заедно и със семей­ствата. Трите групи заедно откриваме и закриваме всеки ловен с много веселба. Реду­ваме един от трите заслона, но изглежда най-любим ни е този, до с. Гръбчево. Заедно празнуваме всички празници през годината. Аз съм сама жена в групата, но всички ме уважават и обичат“.

С по-голям ловен стаж от нея е Димо Цанев, един от ло­вците за подражание, който е бил член на управителните съвети в Трявна и Дряново, много години е бил предсе­дател, синовете му също са ловци. Той е от представи­телите на гилдията, които продължават да респектират с примера си.

„Когато отидох на лов, не се страхувах от нищо, на­против чувствах се спокой­на, в позната атмосфера, което дължа на баща ми. Първото си прасе отстре­лях скоро, след като станах ловец. Разпределиха ни по пусиите, кучетата вдигнаха прасета, видях да излизат четири – бягаха пред гората долу. Две се отдалечиха и тръгнаха назад, другите две бягаха напред. Гръмнах по едното – падна. Беше сто­тина килограма. Същия ден имаше и промишлен лов и аз отстрелях сръндак. Пом­ня го като вчера. Беше ден на късмета.

Дотук Ганка е отстреляла над десет диви прасета. Най- голямото й излиза близо до с. Драгневци. „Сутринта заявих на ръководителя на лова, че искам да ме изпрати на сери­озна пусия, където ще мине прасе. Ръководител беше Иван Петков, който вече не е между живите“.

От многото ситуации две не може да ги забрави, защо­то успехът идва в тандем с колега. При първата ранява едно прасе, до нея е млад колега и тя му виква да го доубие. Друг път в един ден бие две по-малки прасета, които падат с два изстрела, а третото като чува шумо­тевицата, се връща и става слука на друг колега.

„Интересното в лова е, че година с година не се повта­рят. 2010 г. беше най-добра за групата“ – казва Ганка.

На 8 септември опитната ловджийка ще навърши 68 години. По професия е ико­номист, работила е в големи фирми, като се пенсионира в службата по местни данъци и такси в Габрово.

ПРОДЪЛЖАВАМ! ЗА МЕН ЛОВЪТ Е РАЗТОВАРВАНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ!

Благодаря на учителя ми в лова, бай Петър Момчев, който е по-възрастният от мен колега в групата. Той на 19 юли навърши 82 години. На много неща ме е научил. Благодарение на него аз се изградих като ловец. Поже­лавам му жизненост както досега, да бъде все така до­бър колега и приятел. Той е човек, който не крие опита си, а го раздава. Предал го е не само на мен, но и на всич­ки по-млади колеги обича да обяснява и да се раздава. Да ни е жив и здрав! Благодаря и на всички колеги в групата. Пожелавам им да запазим групата си все така единна и с уважение към ценностите и традициите на дедите ни.

За нас напълно важи прави­лото – както работим, така и се веселим. Пеем много, а аз най-често им давам тон за песента „Хубава си, моя горо”. Пожелавам и на председателя на дружината Георги Добрев, който е млад човек, да работи ентусиази­рано и нахъсано в името на добрия лов и добрите взаи­моотношения помежду ни“ – завършва с ентусиазъм раз­каза си Ганка Петрова.

От новия брой 31, 3 август, на вестник “Наслука”

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ