Щукарският риболов стартира официално от началото на май, а вече има някои впечатляващи резултати. Само в рамките на няколко дни се извадиха две трофейни щуки от софийските баластриери. Първо бе хваната 12-килограмова от Челопечене, а след това летвата бе вдигната още по-високо с друга щука, уловена от водоема край ТЕЦ София-изток. С майстора на втория трофей имахме късмета да влезем в контакти. Ето какво споделя той.
„Казвам се Светослав Здравков Христов, на 41 години, от София. На 13 май хванах щука 12,250 кг и с удоволствие се включвам в конкурса на вестник „Рибар“. Ще се върна накратко към този паметен за мен ден. Отидохме на баластриерата по обяд с моя колега и съсед Марио Христов. И двамата ловим от проходилки, като залагаме изцяло на спининг. Щуката удари привечер, в близост до дъното на място с дълбочина около 4 метра. Битката беше особено зрелищна, понеже на няколко пъти драсва мощно и развива яко аванс. Тегли все към крайбрежната растителност, но съумях да я опазя и не й позволих да влезе там. Може би повече от 15 минути ме разиграва, докато я укротя. Право да си кажа, като видях това туловище, направо изтръпнах. Толкова голяма щука дори не бях виждал на живо.
Ползвах блесна клатушка – собствено производство. Правя си я от медна ламарина. Работя и с фирмени блесни, предимно на Mosca и DAM. Но с моите блесни имам най-трайни резултати. Пръчката ми е 2,10 м, а на макарата имам плетено влакно 0,14 мм. Слагам и флуорокарбонов повод 0,50 мм, а последните 10 см е струна от китара, пак мое творение. Аз съм китарист, така че стари струни често влизат в употреба в риболова.
През последните години съм се отдал на спининговия риболов и други методи почти не практикувам. Понякога за разнообразие вадя „камшика“ и се забавлявам с риболов на уклей на плувка. Това е нещо като тренировка за сръчност.
От дете съм хванал въдицата. Тръпката съм прихванал от баща ми. И досега си пазя като спомен снимка с една огромна пъстърва на язовир „Доспат“. Там рибата изглежда по-голяма от мен. Бил съм 6-7-годишен хлапак“.