Кузман ПЕТРОВ
Ловното поле на ЛРС-Сенокос е разположено в най-южната периферия на ЛРС-Благоевград, току под последните върхове на Северен Пирин. Една от добре организираните дружинки в активния ловен сезон отбелязва тревожен спад на слуката. А тя, слуката, е пропорционален показател на няколко съществени фактора: дивечови запаси, хранителна среда, спокойствие за дивеча и организация на ловния излет. Какво в това уравнение липсва, за да се отбелязва тази тревожна тенденция? Това беше и въпросът ми към председателя на дружинката Слави Любенов.
„Това, което прави впечатление, е че тази година чувствително намаля популацията на запасите от дива свиня в сравнение с миналите години на територията на нашите ловища. Според мен и според най-опитните и дългогодишни ловци Иван Механджийски, Владимир Недялков, Валентин Димитров и други решаващо при нас е нарушеното спокойствие за дивеча в неловните дни и сезони. Първо и най-същественото е неконтролираното нарастване броя на хищниците и по-специално вълчите глутници. Откакто край съседното село Ракитна Фонда за опазването на диви животни и фауна създаде Център за диви животни, в който вече няколко години се опитват да адаптират популация на белоглавите лешояди, вълците се увеличиха многократно по една проста причина – белоглавите лешояди се хранят с труповете на умрели домашни животни в района и това е предпоставка хищникът трайно да остане в района. Многократно съм се обръщал с молба към работниците в центъра да хранят птиците в специални, защитени от другите хищници клетки, но те продължават да правят това на открити площадки. Освен непоносимата смрад през топлите месеци тези площадки за мърша са и готова храна за хищниците. Освен това имаме подозрения, че в района циклично се пускат и вълци, хванати или отгледани на други места. Никога досега в нашето землище не е виждан черен вълк, а сега вече го има. А там, където вилнеят вълчите глутници, няма спокойствие нито за домашните селскостопански животни, нито за дивеча. Това принуждава обитаващите диви животни да мигрират в съседни и по-далечни райони.
Друга съществена причина е нарастването на интереса към говедовъдството заради държавните парични субсидии. Три говежди стада с над 180 глави добитък през есента и зимата пашуват на територията на ловното ни поле. Не само че плашат дивеча, но привличат и вълците със себе си.
Не е за пренебрегване още един фактор – през почивните събота и неделя, когато ние ловуваме на територията на ловищата, се добива дървесина от дърводибивни фирми, които имат интерес да работят през всички работни и почивни дни. Въпреки уговорката ни с директора на горското стопанство в гр. Симитли господин Зашев, тези фирми продължават да работят и през почивните дни.
Към този вид несвойствен и натрапчив шум се добави и още един. В момента текат хидрогеоложки изследвания със сонди по трасето на магистрала Струма, която по последни уточнения ще премине през средата на нашето ловно поле. А това в бъдеще време ще създаде драстични промени за местообитанията на дивеча. И като добавим още една – близостта до ловната концесия в едродивечовия район на м. „Сапатово“, всички щрихи на мрачната картина са налице.“
Болката на председателя Слави Любенов се споделя от всички членове на дружинката и колективно се търси изход от ситуацията. По време на ловните излети се създава такава организация, че когато няма присъствие и следи на диви прасета, вниманието се насочва към унищожаване на хищниците. И резултатите са налице. Още на първите излети те убиха 3 вълка и 2 лисици.
Такава е ситуацията в ловна дружинка Сенокос – минорна. Затова и ловците повече се вълнуват от спомените за добри слуки през минали години. Но по-големи оптимисти от ловците няма – те все пак се надяват слуката да ги спохожда в останалата част от сезона.