Години наред ентусиазирани софийски риболовци полагаха усилия да заселят платика в язовир „Панчарево“.
Това обикновено ставаше след риболов на близкия язовир „Искър“, където тази риба има стабилна популация.
Хващаните от там платики се съхраняваха живи в подходящи бидони и се пренасяха, а краткото време за пътуване ги запазваше живи дори и да не са им осигурени най-подходящи условия при транспортиране.
Доколко такъв подход изпълняваше всички законови изисквания по зарибяването е друг въпрос, но е факт, че мисията на софиянци успя – платиката вече се настани трайно в „Панчарево“, въпреки, че имаше известни трудности с адаптацията в началото.

Припомняме, че години наред така и никой не съумяваше да хване от искърските преселници и даже се чуваха мнения, че не й понася водата в близкия до столицата язовир, наричан открай време от софиянци Панчаревското езеро.
В днешни дни, щом стане дума за „Панчарево“ и евентуален улов от там, обикновено се започва с платика, после бабушка, уклей. Това са
рибите от така наречената „Голяма тройка“.
В недалечното минало тази условна класация изглеждаше различно. Имаше доста каракуда и костур, но тези риби по една или друга причина загубиха позиции и сега не са масови.

Да споделя мнението си за инвазията на платиката и доминацията й ме накара един скорошен мой излет на язовира.
Реших да пробвам плувкаджийски риболов на стената – едно от популярните и посещавани от рибари места. Нека уточня, че обрастването с водна растителност обхвана по-голяма част от бреговата ивица и завзе изцяло плитката приустиева част.
Слой от водни треви има и по стената.
Това до голяма степен ограничава възможностите за замятане на въдици от каменистия бряг. По тази причина рибарското присъствие там в последно време не е такова, каквото помним от по-далечни години.
Намерих време за риболов в делничен ден и наоколо нямаше много ентусиасти. Бях приготвил две въдици – болонеза и мач. Тръгнах с болонезата, но с леката линия не можех да постигна желаната дистанция. Реших все пак да търся риба в по-дълбока вода (поне 4,5-5 метра), което налагаше да замятам по-навътре. Затова предпочетох мачовата въдица. Подходих с класическо захранване с по-тежки топки, а стръвта ми беше двойка бели червеи тип „мартеничка“.
Бързо се събраха риби на петното и започнах да трупам актив. На ранина кълването беше много приятно, на моменти дори интензивно. Имах и пропуски, но с времето натрупах приличен актив.
За престоя си от около 6 часа (до ранния следобед) хванах общо 26 платики от различна големина и една-единствена бабушка. Друга риба така и не се обади. Е, как да не твърдя за такава доминация.

При това имах 3 платики от искърските „тави“, другите бяха по-дребни, но достатъчно израсли, за да ми доставят истинско удоволствие и безусловно да впиша този излет в графа „успешни“.
Накрая изсипах обратно живарника, за да дам шанс на рибите да се размножат. Стига ми само тази награда – да оставят „Панчарево“
свободен по време на забраната.
За мен това е най-интересната дестинация в района на столицата.
Дотук нищо не споменах за щуката, а тази риба също заслужава внимание. При това с отпаднала вече забрана, заради преминал размножителен период.
Заблатяването на водоема и последвалото го обрастване с водна растителност става все по-застрашително и притеснително и за рибари, и за местната общественост.
Но има и хубаво в лошата тенденция,а това е, че се създадоха типичните местообитания за зъбатия хищник и той се възползва в пълна степен от това.
Сега щуката я има навсякъде, а рибарите все повече се пристрастяват към нея. В приустиевата част даже влизат с лодки да я ловят целенасочено сред килимите от водорасли.
Там е истинско царство на щуката, което мами и спинингисти, и традиционалисти с въдици на тапа и живи рибки за стръв.
Пламен ГЕОРГИЕВ