Китното планинско язовирче, сгушило се в подножието на Плана планина, е популярна дестинация най-вече през зимата, когато замръзва трайно и мами почитателите на подледния риболов. Ловят се предимно дребни бабушки и костури, отскоро се завъди и щука. Вземаха го разни арендатори, зарязваха го и така беше години наред.
Сега пак е свободно. Даже тази година попадна в списъка на разрешените водоеми на територията на Софийска област по време на пролетната забраната заради размножителен процес на рибите.
Да заговорим през лятото за „Алино“ има друга причина и то съвсем основателна. Чу се, че там хващали вече и платики. Първоначално не приех насериозно тази новина, понеже беше втора-трета ръка и не бях сигурен доколко е достоверна. Научих и от друг, съвсем различен източник за платики на „Алино“ и това вече ме провокира да отделя един ден за щателна проверка.

Намерих още двама съмишленици за еднодневен излет сред боровата прохлада на бреговете му. С въдици на плувка сме, но и с различни акценти: директен, болонеза, мач. Ще тестваме разни варианти, пък да видим какво ще се отзове. В делничен ден сме, почти няма хора. Само на две места в далечината виждах рибари. Забъркахме в кофата два пакета маркова захранка, добавихме доза бели червеи и подадохме десетина топки на средна дистанция. Дълбочината: между 2 и 3 метра.
Тръгнахме както обичайно с червеи – бели и торни. Не се наложи дълго да чакаме. Няколко неголеми костурчета бяха първите гости, после бабушки и ето, първата платика сви върха на директния телескоп на колегата до мен. Не е никак лоша като за тук – около педя. Взе на торен червей. Значи вярно, имало ги! Всичките бяхме обнадеждени, че ще стане динамичен риболов. По-натам като че ли белите червеи бяха по-добрата стръв.

Докъм обяд понатрупахме актив, без да се е стигало до някакъв зрелищен, камо ли сериен улов. Хващахме предимно платики, като три в общия улов бяха доста впечатляващи. Кога пораснаха толкова! Другите риби бяха костури, бабушки и няколко кефалчета около мерните граници. Ползвахме един живарник, където всеки добавяше по нещо от време на време.
В ранния следобед слънцето доста напече и дори на това прохладно място се усети жега. А и рибата определено спря да кълве. Решихме да приключваме, видяхме това, за което бяхме дошли. В края всичката риба бе изсипана обратно, където й е мястото.
По пътя на връщане анализирахме преживяното.
Откъде се взеха платиките в „Алино“!? При това вече ги има и съвсем отраснали, доста надхвърлили с големината си досегашните традиционни обитатели бабушки и костури. Най-логичното обяснение е, че са пренесени от рибари. Язовир „Искър“ не е толкова далеч и е напълно възможно платиките да оцелеят в обширен съд дори и без допълнително аериране. Така, както заселиха платиките в „Панчарево“. Дали е за добро или не е отделен въпрос. Защото където се настанят платиките, другите риби от тяхното обкръжение бавно отстъпват позиции. Примери в това отношение има много. Така или иначе, при новата ситуация на китното планинско язовирче ще се гледа с друго око и нищо чудно то да се радва на по-голям рибарски интерес. Докато не решат пак да му сменят статута.
***
След няколко дни не издържахме на психологическия натиск и под напора на тръпката отново бяхме на „Алино”. В общи линии картината от първия риболов се повтори. Е, има вече платики там и това е факт…
Пламен ГЕОРГИЕВ