Портрет на CIC – Защитник на природата и ловната култура

Въпреки че Международният съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) работи на международната сцена от десетилетия по различни каузи, свързани с лова, като в същото време достига значим размер, организацията все още не е постигнала необходимата популярност сред всички ловци в световен мащаб. В следващите редове ще направим опит да представим цялостно разностранните и интересни дейности на тази световна ловна организация. Официалната страница на организацията (http://www.cic-wildlife.org/) е достъпна само на английски език, както е при повечето международни организации, и затова невинаги е лесно да се достигне широк кръг от ловци в страни, където основният език е друг.

КАКВО Е CIC?

На първо място – какво стои зад акронима CIC – на английски ез. пълното наименование на организацията е „International Council for Game and Wildlife Conservation“ (Международен съвет за опазване на дивеча и дивата природа). Още от пръв поглед е очевидно, че то не кореспондира с абревиатурата. Това не е изненадващо, като се отчете, че първоначално името произхожда от френски език – „Conseil International de la Chasse“. Историята на CIC e само на международното поле. Унгарският граф Лаойш Кароли и французинът Максим Дюкрок може да се определят като основатели на организацията. През 1928 г. заедно с други ловци приятели от различни държави, те започват да реализират идеята за CIC в Палариково (по това време Тотмеджер) – град, който се намира на територията на днешна Словакия. Неустойчивите ловни практики, по-специално в колониите на Великите сили, както и появата на платформа за световен обмен чрез събития като „Първото световно ловно изложение“ във Виена през 1910 г., представляват добра основа за създаването на световна ловна организация.

Началото на 20-и век отбелязва зараждането на идеята за опазване на природата. Например „Швейцарската федерация за опазване на природата“, преименувана на „Про Натура“ през 1997 г., е основана през 1909 г., а Швейцарският национален парк – през 1909 г. Той е отворен през 1910 г.

В съседните страни проблеми с околната среда назряват точно в същия исторически период. „Германската лига за опазване на птиците“, първоосновател на NABU, е основана през 1899 г.; „Гран Парадизо“ в Италия, на която дължим оцеляването на алпийския ибекс, беше превърната от царско ловно поле в национален парк през 1922 г. През 1928 г. „Международното бюро за опазване на природата“ е отворено в Брюксел.

С края на Първата световна война значението на международните организации се разраства бързо. Лигата на нациите, основана през 1919/20 г. и базирана в Женева, има за цел да предотврати бъдещи войни и да осигури световен мир, а други организации с глобален интерес скоро последват този пример. Затова не е изненадващо, че Международната организация за лов и опазване на природата е основана по това време.

Организацията официално е основана в Париж през 1930 г. от 121 високо уважавани личности от 23 нации в конферентната зала на Министерството на земеделието и Дюкрок е избран за президент на CIC. Нейното седалище е в Париж до 1999 г., след което се премества в унгарския град Будакеши. В Унгария организацията се радва на дипломатически статут. Законово тя е регистрирана във Виена от 2003 г. Членовете и ръководството на CIC са днес, както и тогава, международен екип, който допринася допълнително за глобалния характер на организацията.

Какви са целите на CIC?

CIC е организация с идеална цел, политически необвързана с консултантски и правозащитни правомощия и приоритети. Тя е отдадена на принципите на устойчивото ползване с цел осигуряване на опазване на дивеча и лова в световен мащаб. CIC има за цел да насърчава и подпомага опазването на дивата природа и свързаните с нея терени, местни общности и традиции, за да се стигне до реалност, в която дивият свят се оценява и третира като неразделна част от природата и в полза на човечеството. По този начин CIC вижда себе си като „защитник на дивия свят“ и като защитник на човешките права на коренното население и местните общности, за да могат те да използват своите природни ресурси, особено ресурсите, идващи от дивия свят, чрез устойчив лов.

Онлайн семинар на CIC – Популацията на яребицата в Европа достигна критични нива

В допълнение към повече от 1100 индивидуални членове, най-вече известни личности от бизнеса, обществото, науката и политиката в над 80 държави, членове на CIC са също национални и надрегионални ловни и природозащитни организации, научни институции, компании и 30 държави. Последните са изключително важни за CIC, тъй като придават на организацията междуправителствен статут, което, в комбинация с дипломатическия статут в Унгария, води до това CIC да има статут на уважаван междуправителствен наблюдател със собствени права на изказване по време на преговори по важни международни конвенции на ООН относно лова. Ето защо CIC се нарича още „международен посланик на лова“. Заради броя на членуващите в ловни съюзи представители на гилдията, CIC представлява около 30 милиона организирани ловци по целия свят. На европейско ниво CIC работи в тясно сътрудничество с Федерацията на европейските ловни асоциации – FACE, чието седалище е в Брюксел.

Опазване на околната среда чрез устойчиво ползване – „опазване чрез рационална употреба“ – е един от трите стълба на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, която CIC защитава на международно ниво. Отделният ловец не винаги успява да възприеме въпросната идея правилно, но тя е от огромно значение, тъй като международните решения в крайна сметка оказват влияние върху продължаващото съществуване на лова като цяло. Работата на CIC също така се подпомага и от факта, че организацията е дългогодишен и активен член на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), чието седалище е в Швейцария.

Освен това, организацията допринася за борбата с престъпленията срещу дивия свят като бракониерството, например, както и за генерирането и разпространението на научни знания за дивата природа и лова. Тази задача се постига и чрез стратегическа комуникация. Посредством трансфера на знания, изграждането на международна мрежа и лобиране, CIC има за цел да подкрепи ловните интереси по целия свят, както и да насърчи устойчивите ловни практики и да запази ловната култура и традиции.

ТРИТЕ СТЪЛБА НА CIC

Аналогично на принципа за устойчивост, който е изграден върху трите стълба на икономиката, екологията и социалната култура, на всеки от които е отдаден CIC, самата организация също е разделила своята същност на три тематични области.

Отдел „Приложни науки“, разделен на специализирани групи, се занимава с изследователски проекти за дивата природа и управлението й чрез лов. Те включват например въвеждане и адаптиране на системите за управление на дивата природа, проучвания за разпространението и използването на местообитанията на различни видове, изследвания на болести в дивия свят, човешкото влияние върху дивата природа посредством лова, както и климатичните промени, оценки на различни системи за лов и икономически съображения относно използването на дивата природа като ресурс.

Типичен девиз тук е запазването на видовете в тяхната уникална същност, което се постига с помощта на местните общности чрез участие в устойчивото използване на дивеча. Използването на дивеча чрез ловен туризъм превръща дивата природа в ценен източник на доходи, опазването на които по този начин се осъществява в интерес на населението, което в крайна сметка има положителен ефект върху хората и животните. CIC подкрепя различни научни проекти в световен мащаб в областта на едрия и дребния дивеч, мигриращите видове, болестите в дивия свят, икономиката на ресурсите на дивата природа, използването на селското стопанство и дивеча, както и оценката на трофеите.

Отдел „Политика и право“ подкрепя практическото прилагане на научните открития, като предоставя експертни становища и изявления по правни, политически и административни въпроси. Основни теми са законодателството в областта на лова, многостранните споразумения, както и оръжията, боеприпасите и транспортирането им през националните граници. Създаването на международни конвенции за опазване на биологичното разнообразие, в резултат на което при разработването на „Принципи и насоки за Адис Абеба за устойчиво използване на биологичното разнообразие“, полето на дейност на този отдел на CIC е точно такова, каквото и при борбата срещу незаконната търговия с рогове от носорози или при правния проект за постепенно спиране на употребата на олово в ловните муниции.

CIC също направи изключителен принос към природата чрез инициативите на CPW (Колаборативно сътрудничество за устойчиво управление на дивата природа). CPW е партньорство между 14 международни организации, представляващи различни аспекти на управлението на дивата природа (здравето на животните и хората, продоволствената сигурност, опазването и търговията с диви животни), което работи по въпросите на трансграничното опазване на дивата природа посредством тази платформа.

Отдел „Култура“ се занимава с културните разбирания за лова и дивеча, както и с ловните традиции. Ловът трябва да се насърчава в различните форми на изкуството, както и ловът да се възприема като „начин на живот“. За тази цел се организират и рекламират културни събития с ловна тематика и се поддържа тясно сътрудничество с културни институции като музеите. Този отдел е отговорен и за поддържането на музея на CIC и библиотеката в замъка в Палариково, където е основана организацията. Традиционните видове лов трябва да бъдат запазени като нематериални културни ценности на различните страни, със специален акцент върху соколарството, което е обявено за нематериално културно наследство от ЮНЕСКО в резултат на инициатива на CIC. Самият лов вече е обявен за национално нематериално културно наследство в Чехия, Унгария и Словения чрез сътрудничеството и приноса на CIC.

Разбира се, тристранната структура на CIC не представлява строго разделяне и отделите си сътрудничат помежду си, за да реализират широк спектър от проекти.

СПЕЦИАЛНИ РАБОТНИ ГРУПИ И НАГРАДИ

Подобно на много по-големи организации, CIC с течение на времето формира работни групи за конкретни групи членове. През 2001 г. „Младо мнение“ (Young Opinion) е основана като младежка организация на CIC. За да се защитят интересите на лова и опазването на видовете в един все по-силно настроен срещу лова свят, изглежда разумно да се насърчават отношенията между младите членове и по този начин ефективно да се оформя бъдещето. До 40-годишна възраст членовете имат възможност да се включат в тази младежка организация на CIC.

Десет години по-късно (2011 г.) е създаден „Клуб Артемида“, група специално за жените членове на CIC, чиято цел е фокусът върху ролята на жените в опазването на видовете и лова, като същевременно се изтъкне тяхната работа като цяло.

За да популяризира особено успешни проекти в духа на философията на CIC, организацията присъжда и цяла гама от различни награди. Наградата „Едмон Блан“ отличава ловните райони, които се управляват по особено устойчив начин, докато наградата „Мархор“, кръстена на азиатските видове кози, отличава специални проекти за опазване на околната среда и опазване на видовете, чийто успех се основава на сътрудничеството с местните общности. Наградата за изследване на младото мнение, проведена от едноименната младежка организация, се дава на млади учени, чиято работа допринася за целите на CIC. Освен това награда за фотография, награда за „Лов в изкуството“ и литературни награди в пет различни категории се присъждат на лица, чиято културна дейност е в духа на Културния отдел на CIC.

ОЦЕНКА НА ТРОФЕИ

Областта, в която CIC може би има най-голяма популярност в ловната общност, обаче е официалната оценка на ловни трофеи. Точките по системата на CIC, спечелени от капитални ловни трофеи по цял свят, винаги са обект на широки дискусии. „Системата за оценка на трофеите по CIC“ също има солидна история, произлизаща от формулата, разработена от Хърбърт Надлър през 1925 г. за оценка на трофеите от благороден елен.

През годините се добавят формули за всички видове дивеч от цял свят и формулите за оценяване на трофеи се адаптират и подобряват отново и отново. Най-новата версия на Наръчника за оценка на трофеите на CIC беше публикувана наскоро през 2014 г. Освен това CIC поддържа и база данни, в която се записват всички оценени трофеи. Тези данни се използват за научни оценки, както и за официалната световна класация на най-ценните трофеи. Оценките за CIC могат да се извършват само от сертифицирани измерватели или старши международни съдии за трофеи, които са делегирани на Съвета за оценка на трофеите от националните делегации на CIC.

За така желания международен златен медал на CIC даден трофей трябва да бъде оценен с достатъчно висок резултат от трима от официалните лица. За това е необходимо да е наличен целият череп. Друг критерий е животното да е живяло в дивата природа при естествени условия. В съответствие с концепцията на CIC за устойчивост трофеи от дивечови резервати не се приемат. В миналото имаше скандали, при които ловци кандидатстваха с трофеи от заградени площи. Всички присъдени медали за такива трофеи впоследствие бяха отнети, което привлече вниманието на много медии.

Национални медали се присъждат и от някои национални делегации на CIC, а именно Дания, Германия, Финландия, Норвегия, както и Обединеното кралство.

Унгария ще бъде домакин на световна изложба „Обединени с природата“ от 25 септември до 14 октомври 2021 г. Там всички страни ще бъдат поканени да представят своите постижения и традиции, свързани с устойчивото използване на природата (лов, риболов, горско стопанство и др.). CIC е международният патрон на това световно изложение и ще организира четири от международните конференции.

Тук можете да посетите официалната страница на CIC