ЛРД-Хърсово от благоевградското ловно сдружение е съставена от четири ловни групи. В недалечно минало това бяха ловни полета, където слуката при лова на дива свиня беше обичайно събитие.
Сянката на болестта се оказа пагубна и през наскоро приключилия ловен сезон в западните подножия на Рила. Равносметката – отчайващо тъжна и негативна- групата в Бистрица отстреля едва три броя прасета, съседната четири, а останалите две най-тържествено се “занулиха”, като по този начин постигнаха най-тъжния финал в цялата ловна история.
Председателят на дружинката в Бистрица Валентин Ризов с голяма доза разбираема самоирония отбеляза, че с това постижение ловците категорично могат да кандидатстват за заслужили природозащитници.
Тази равносметка, обаче, като че ли ги амбицира допълнително и те въпреки всичко удвояват усилията за подобряване на хранителната среда за всички видове дивеч в техните ловни полета, като се надяват все някога каръка да приключи.
И прекрасно разбират, че това зависи и от тях. Още сега – в края на зимата, те подготвят площите за дивечовите ниви, като ги почистват от саморасли храсти, укрепват загражденията с подлива тел, за да не могат свободно пасящи коне и говеда да унищожават посевите от овес, който е обичайната култура, доказала предимства за дивеча.
Хищниците в ловните полета са сведени до санитарния минимум. Чакали няма, вълци също рядко се констатират най-вече заради смайващата упоритост на ловеца Семир Хаджиев, за който сме разказвали многократно и който доближава зашеметяващо постижение.
Лисици има обичайно в района на крайградските села. За сметка на това има нова любопитна ситуация – броят на мечките в района застрашително нараства. Рядко минава излет без да се види мечка и ловците по постовете винаги са предупредени за това, за да не изпаднат в паника.
Времето на отчетната кампания е повод да се вземат най-верните решения, за да може удоволствието от лова отново да спохожда ловните дружинки от западните подножия на Рила.
Кузман Петров