Когато преди месец подготвях материала си за опасностите от летните пожари и последствията от тях за дивеча, въобще не ми минаваше през ума, че толкова голям проблем може да сполети ловните полета на дружинката, в която аз ловувам. Става дума за пожара в северозападен Пирин, над Кресненското дефиле. Местното население е категорично, че такава огнена стихия тук никога не е имало. Само за два дни пламъците буквално унищожиха всичко живо и зелено на територия повече от 10-12 хиляди декара. Огънят тръгва по все още неизяснени причини от землището на с. Мечкул, изпепелява за часове смесени гори и пасища в землищата на селата Сенокос, Стара Кресна, Ощава и Влахи. Прекрасни 50-годишни борови гори бяха превърнати в някакъв сюрреалистичен лунен пейзаж, от който те побиват тръпки и ражда ужас от видяното.
В тези площи е унищожено всичко – насекоми, влечуги, животни – което не е успяло да избяга. Инстинктът на дивеча за самосъхранение е помогнал на малка част от него да се спаси, а останалите са попаднали в огнения капан от всички посоки. По първи и най-общи впечатления 60-70 % от ловните полета на дружинките в Сенокос, Стара Кресна, Ощава и гр. Кресна са заличени от ловно-устройствените планове. Не като терени, а като флора и фауна.
Сдруженията в Благоевград и Кресна трябва спешно да изготвят оперативни и извънредни мероприятия по разселване на допълнителни количества дивеч в тези площи, когато условията станат подходящи за такива дейности. Сега е моментът специалистите в тези горски стопанства и сдружения да помислят и изготвят актуални проекти за възстановяване на биоразнообразието, които могат да бъдат финансирани по европейски програми и с европейски средства. Въпрос на инициатива, перспективно мислене и действие.
Повече информация в бр. 35 на в. “Наслука” на 30 август
Кузман Петров