ПОСТАВЯЙТЕ СИГУРНОСТТА НА ПЪРВО МЯСТО

Юри ТОЧЕВ

За наше най-голямо съжаление и ловният сезон 2017-2018 г. не мина без жертви! Отидоха си невин­ни хора и оставиха след себе си почернени семей­ства, родители и близки! Защо?

Всички знаем поговорката за лудия и баницата: „Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава!“ Като погледна назад, се чудя дали бъл­гарският ловец озверя или е нещо още по-страшно! Да, има и фрапиращи случаи и аз не желая да поста­вя всички ни под общ знаменател, но все пак има нещо скрито, и то не е от днес или от вчера, а е дълбоко скрито във всички нас – бабаитлъкът на българина и неговата вяра, че той самият е непо­грешим като Иисус Христос!

Ако някой все пак се изсмее на тези редове, моля, аз няма да се сърдя, защото всеки има право на соб­ствено мнение, но все пак всички ние трябва да се замислим сериозно!

Къде да търсим вината? В учебника за младия ловец ли? Смешно е! Този учебник съм го прочел поне 5-6 пъти, още повече че в началото на 90-те години имах честта и удоволствието да помогна в отпечатването му и в раз­пространението му из цялата страна. Там всичко си е на­писано както трябва, а също така и тестът за млад ловец. Е тогава къде да търсим отго­вора на основния си въпрос?

Всеки, който поне веднъж е разгърнал страниците на „На­родопсихолгията на българи­на“ на Борислав Геронтиев, не може да не е прочел още на титулната страница, че нашенецът: „Умира да води хорото или бащина дружи­на!“… Колкото и смешно да е, то си е баш така! Всеки от нас, колкото и да не си го при­знава, вътрешно копнее поне веднъж да е най-отпред. Кол­кото и да се бием в гърдите, че сме потомци на Аспарух, Крум Страшни и Симеон Ве­лики, трябва да си признаем, че всички сме роднини и с Бай Ганьо на Алеко Константинов.

Ако се върнем назад в ис­торията, ще открием, че За­хар Беркут е карал ловците си преди да тръгнат напред, да тръбят с роговете. В по- новата история Фридрих Велики преди всяка гонка е заповядвал на егерите да свирят с медните си тръби като предупреждение, че ловът започва с едната цел да не стане злополука! Тези факти прочетох в библиоте­ката в германския град Хай­делберг. А и всеки от нас, който е ходил в казармата, си спомня как офицерите под­робно ни инструктираха пре­ди стрелбите за безопасно боравене с оръжието. И сега е същото, винаги преди гон­ката ръководителят на лова прави кратък, но съдържате­лен инструктаж! Даже ще ви цитирам и думите на един от колегите, представени вече на страниците на вестни­ка – Асен Рошкев: „Пълнете оръжието само напред и на­горе! Стрелба само при ясно видима цел! Да се държи ви­зуална връзка с колегата до теб“. Мисля, че няма нужда да продължавам. Но тук вече с ръка на сърцето трябва да си признаем и нещо друго, а именно: купеният ловен би­лет! Да, за съжаление и това го има и подобни ловци не са единици.

Лично аз съм чувал от няколко човека, които след третата ракия започват да се хвалят: „Знаете ли, че би­лета ми го донесоха у дома, барабар с пушката и патрон­даша!“ Аферим бе, аркадаш! Донесли ти го били! Ами щом си успял да „бутнеш бакши­ша“ там, където трябва, ще ти го донесат, че и ще пийнат по едно за твое здраве, че и „Наслука“ ще ти пожелаят. Дават ли си сметка същите тези хора каква бомба със закъснител пускат на полето или в гората! Не, това никой не го мисли, по-важното е, че са ти взели парите, хапнали са и пийнали за твое здраве, водени от мисълта: „Абе, той е голям човек, него няма да го мислим!“

ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛОВЕЦА

Вярно е, че по време на ловен излет адреналинът се повишава. Ами обуздайте го, бе, хора! Да не пренебрегва­ме и самочувствието на някои от нас. Всички сме били сви­детели на изцепки от рода на: „Колеги, спазвайте редицата, бе!… Я да траеш, вчера ста­на ловджия, а днес започна акъл да ни даваш!“ или „Гле­дай напред, а не в краката си и дръж хубаво чифтето, да не плаче после булката, че язък да я оставиш толкова млада вдовица!“. Това са все думи, които бързо могат да вгорчат всеки ловен излет.

И не на последно място сериозна позиция заема и ал­кохолът! Всеки от нас обича вечерно време да му удари 1-2 питиета, за да отпусне душата след напрегнат ден, ама да сръбнеш по време на лов – това е направо пре­стъпление! Спомням си, че през 2012 г., когато бяхме на лов край гр. Ихтиман, един колега, който беше под мен на пусия, правеше трудно разбираеми жестове – пери­одично рязко наклоняваше главата си наляво. Помислих, че нещо му става и изтичах до него, като го попитах да не му е прилошало, а той ми се ухили и ме попита: „Искаш ли да сръбнеш?“. Хванах се за главата! Човекът пъхнал бутилка в джоба на полушу­бката си, проврял й тънък маркуч от медицинска систе­ма и го изтеглил чак до яка­та си. Станало му студено и решил да се сгрее с няколко дебели глътки. И то с оръжие в ръка! Добре, че не стана ня­коя беля…

Всичките тези теми можем да ги коментираме по няколко дена, но не това е моята цел. Не бих желал мнението ми да бъде меродавно, а прос­то споделям с вас някои мои виждания и бих се радвал, ако ви накарам да се зами­слите.

ПРОБЛЕМИТЕ НЕ БИВА ДА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВАТ

Няма ли да ни бъде по-при­ятно, след като приключи из­летът, да приберем оръжието в калъфа, патроните в рани­ците и чак тогава да седнем на приятелска раздумка и да вдигнем задължителната на­здравица. А още по-приятно може да ни стане, когато се приберем у дома и от врата­та те посрещнат децата ти с радостните викове: „Тате, ти днес удари ли нещо?“ и жена ти те погледне усмихната с въпроса: „Как прекарахте днес с колегите?“. Пак повта­рям, нека темата за безопас­ността по време на лов да се обсъди по всички дружини, по места и нека тя да стане на­ционален приоритет!

А за финал ще цитирам думите на бившия ми начал­ник от казармата майор Ста­нев, който винаги повтаряше: „Момчета, щом сте с оръжие в ръка, бъдете особено вни­мателни! Не правете волнос­ти, защото военният устав е писан с кръв! Недейте и вие да бързате да го дописвате!“