Позиция на ЛРС-Трън относно АЧС

Ботьо Гюров, редови ловец в ЛРД-Вукан към ЛРС „Руй“ – гр. Трън: „Набързо приетият нов закон за изменение на ЗЛОД достигна и до нас – ловците. Спешно трябвало да зарежем всичко и всяка сряда, събота и неделя да се занимаваме с тая дейност – да избием свинете до около 1 на 3-4 кв. км, за да пресечем всякакви шансове аф­риканската чума по свинете да посети нашата страна.

Спешно трябва да си закупим хладилни камери, фризери, в които да съхраняваме без вре­ме гръмнатия дивеч, за да отле­жава там, докато се изследва от специалистите, които колят жи­вотни в Ямбол за 50 лв. надник и са облечени като от НАСА и го­ворят на рядък индоевропейски език в тяхната прародина.

Спешно трябва да си напра­вим във всяко ловище трапове с хлорна вар, където да сложим херметически капак против хищ­ниците и да обеззаразяваме не­заразното месо. И така нататък.

Когато един закон се приема със скоростта на светлината, значи, че или е недообмислен, или е злонамерен. Да се надява­ме, че е първото. За съжаление на творците на бързи закони от СЛРБ, Лесотехническия универ­ситет и ред други организации реагираха, като сигнализираха, че от инат за бълхата може би ще изгорим и юргана. Сега очак­ваме разумът да надделее.

Кратка справка по проблема – АЧС

Факти и въпроси: Това е бо­лест, която циркулира в Европа от десетилетия. Това е болест, която не е успяла и до днес в Европа да се превърне в епиде­мия. Това е болест, която дейст­ва локално на огнища. Това е болест, която я има в Одеса от десетилетия, а още не е влязла в България. Това е болест, коя­то по-скоро затихва през зимата и започва през топлите месеци. Толкова въпроси поставя АЧС, като например: Дали някой иска в България да няма диви свине и оттам да му скочат продаж­бите на свинско месо? Дали някой иска в България да няма свиневъдство? Дали някой не иска в България да има свине в районите на дружините, а само в оградните съоръжения на ловния бизнес? И така нататък. Близкото бъдеще ще даде отго­вор на тези въпроси.

Спомени: Когато върлуваше класическата чума и нямаше ваксини, какво се получи? Без намесата на човека в началото на 80-те години измряха колкото измряха, а в следващите години имаше отново бум на дивата свиня. Днес на много места ди­вата свиня измря от лов и бра­кониерство, а от АЧС няма нито една жертва!

Настояще: Днес на практика никой не знае колко диви свине има в нашата страна. Такса­цията е едно общонационално мероприятие със съмнителна обективност и коректност. Ако искаме да ограничаваме дивата свиня, то да се опрем на данни­те не от таксацията, за която и съвестните дейци на лова не са особено подготвени, морално и материално, а да се опрем на твърдите и точни данни от отстрела. Например в сдруже­ние като нашето с 1000 ловци и отстрел на 100-150 диви свине годишно е явно, че превенцията срещу АЧС е де факто налице.

Ако АЧС пътува с тази ско­рост, с която пътува, тя може и да не навлезе в страната през тази, че и следващата година. Ако нахлуе, ще имаме едно две огнища. Имаме време да се направи анализ – научноо­боснован и опрян на ловната практика.

Само нашият дивеч, стопа­нисваният от ловците, ли ще мре? А какво ще се прави с ди­веча в стопанствата, част от кой­то е със съмнителни генетични качества – кръстоски с домаш­на свиня и източнобалканската свиня? Ако загубим уникалния генофонд на българската дива свиня, какво ще правим? Ами ако чумата, както очаквам, ня­кога навлезе в страната и цирку­лира в едно или няколко огнища годишно, тогава пак ли ще изби ваме свинете в цялата страна, или напротив ще правим ловна преса в огнищата и санитарния кордон около тях?

Отделен е въпросът, че с груповия лов ще се достигне дотам свинете да се преследват и изтощават с кучета 7 месеца в годината. Дали вместо групо­вият лов да се разширява, за да се борим с АЧС, не е нужно обратното – забрана на групо­вия лов? Не е ли удачно в райо­ните, които са гранични с някое огнище на АЧС в Румъния да се разреши индивидуалния лов от чакало и така дивечът да се разреди, ако трябва до абсо­лютния минимум. Но това да е в зона 20-30 км около границата. Съзнавам, че ако някой ден АЧС нахлуе към Трън от Сърбия, и ние трябва да правим подобни санитарни действия. Какво ще стане, след като огнището утих­не, откъде ще се внесат свине за задивечаване в този район, саможертвал се за благото на страната? И на този въпрос трябва да се даде научен и за­конов отговор.

Информацията към момента е, че ние, ловците, трябва да го отнесем за сметка на рахата на ловните стопанства, едрите фермери-свиневъди и стопани­те на стадата от източнобалкан­ска свиня, която евентуално, ако могат да я заловят с ласо, ще прибират в помещения, каквито нямат.

Най-много ще го отнесат сър­нетата на 40 дни и зайчетата на 20 дни. От ловните ни куче­та. Само за един месец от този нов за Европа летен групов лов и най-съвестният свинар ще се превърне в страстен детеубиец на дивеча. Ако това е истинската цел на някой от законотворците, то мястото в ада му е гарантира­но и не е необходимо да полага още усилия в деструктивната си дейност.

Една ситуация – отстрелва се майка и ловните кучета разкъс­ват из околните дерета малките, които в този период са по 3,4 или 5 кг – какво е отношението на законотворците и борците с чумата по този въпрос?

Кратка анкета. Попитах ко­леги за това какви въпроси ги вълнуват във връзка с новия за нашите ширини летен групов лов с оглед АЧС и се получиха следните питания:

Камен Владимиров: Три дни лов в седмицата не е ли малко като геноцид и от човешка, и от ловна гледна точка?

Не е ли по-разумно, ако е свръхналожително, ловът да е от 1 септември до 31 януари, без сряда, тъй като в сряда няма да се събират дружинките и би имало предпоставки за бракони­ерство?

Иво Иванов: Как институци­ите мислят, че с груповия лов няма да се попречи на сватбу­ването на сърната през юли и август? За сватбуването е необ­ходимо спокойствие на дивеча. Ловните кучета при попадане на група от женски диви свине с малки как няма да загинат срещу няколко майки, които с цената на живота си са готови да бранят рожбите си от по ня­колко килограма? През лятото в страната има хиляди берачи на гъби и билки в горите – как ще се избегнат предпоставките за тежки инциденти?

Български ловец от Радо­мирския край: Има ли научно­боснована нужда да се използ­ват кучета този ловен сезон, за периода преди октомври?

Български ловец от Радо­мирския край: Не навсякъде запасите на дивата свиня са ед­накви – защо сдруженията сами не решават дали да провеждат групов лов през лятото, решение съобразено с близостта на огни­щата на заболяванията, плът­ността на свинете и други локал­ни особености и характеристики на конкретния ловностопански район. Защо да не се планират мерките, локално съобразени с реалните налични особености във всяко сдружение?

Български ловец от Трън­ския край: Изучен ли е евро­пейският опит в борбата с АЧС? Къде ловът с гонка през лятото е дал положителен резултат?­