Николай Христов е оръжеен майстор и дългогодишен ловец от ЛРД-с. Брежани към сдружението в Благоевград. Притежава богат практически опит и впечатления от условията, при които се ловува и използва ловното оръжие. Запознат е и с навиците (или тяхната липса) при полагането на грижи за неговата поддръжка. Завършил е специализирани курсове в София със сертификат за проверка, ремонт и поддръжка на оръжие, с право да издава удостоверения за годност на ловно оръжие.
В поредица от материали за списание “Лов и риболов” и в-к “Наслука” с оръжейния майстор и ловец Николай Христов коментираме различни аспекти на необходимостта от познаване и подръжка на ловното оръжие, с което практикуваме любимия спорт. Това е специфична проблематика, която не бива да се подценява в никакъв случай и колкото повече сме информирани, толкова по-голямо ще бъде удоволствието от безпроблемно ловуване през сезона. В този брой препоръките и коментарите му засягат важни елементи от оръжезнанието въобще и конкретни практически съвети за различни видове и системи ловно оръжие.
Надцевка или успоредка? Немалко млади ловци, когато имат право и възможност да си купят гладкоцевно ловно оръжие си задават този въпрос. Ти как ще го коментираш?
Доказано е, а и от коментари с опитни ловци може да се стигне до заключението, че прицелването с успоредката е доста по-лесно. При нея в края двете цеви – лява и дясна – стоят по-високо от мерната линия, целта се прихваща по-лесно и по-бързо и резултатът от стрелбата е много добър. При надцевката има съществена разлика в прицелването, което се постига с доста опит. Практиката показва, че целта трябва леко да се припокрива за по-добро попадение. Личното ми впечатление е, че преди три-четири десетилетия имаше по-голям интерес към надцевките, но с времето ловецът сам преценява предимствата и недостатъците на единия и другия тип оръжие.
Кои са най-честите проблеми при гладкоцевните ловни автомати от различните оръжейни производители?
Има една основна причина за проблеми. При осемдесет процента от ловните гладкоцевни автомати, които идват при мен за ремонт и профилактика, констатирам прекалено голямо количество грес. Тя събира много прах от околната среда и начина на транспортиране до ловното поле. Особено в оръжията на ловците, които са карачи в гонката и трябва да преодоляват всякакви препятствия, могат да попаднат пясък, листа, борови иглички, обикновена прах, водни или дъждовни капки. Цялото това нещо греста го прилепва и те остават вътре. С времето се получава мърсотия от която се чупят игли, тяги и други елементи.
След излет задължително оръжието трябва да се почисти, да се подсуши на проветриво място, да се пръсне със спрей, смаже с тънка и качествена оръжейна смазка, каквито се предлагат на пазара. Тя лесно прониква във всички възли и детайли и предотвратява нежелани корозиращи въздействия върху метала. С тънка и фина четчица може да се намажат лагеруващите части и втулки с оръжейно масло. Особено важно е добре да се прочистят цевите, особено след стрелба, защото в основата на цевите, на 10-30 см след патронника, има оловни барутни отлагания и ако те не се отстранят, започва появата на язви и нежелани промени в цевта.
Засечки при автоматичното презареждане при ловните автомати – независимо дали е на инерционен или газов принцип – най-често се получава от мръсотия в автомата от всякакво естество и особено от натъпкана, вече втърдена грес, която става ронлива и това задържа движещите механизми.
При автоматите с инерционно презареждане в приклада има пружина, която също трябва да се проверява, почиства и смазва поне през година, защото прихваща конденз и пружината ръждясва. От самата ловна практика се разбира с кои марки патрони автоматът работи най-добре и безотказно. Но пак казвам – при условие, че оръжието е добре почистено и смазано. От голямо значение е и качеството на използваните патрони.
А има ли специфика и особености за подръжката на нарезните ловни карабини?
При този вид оръжие, а и при останалите е много важно да се следи за хлабавини между приклада и главата. Усети ли се луфт, веднага трябва да се свали задтилъка. В зависимост от това дали прикладът е затегнат отзад с дълга шпилка или е отстрани, както е при някои видове оръжия, тези болтове трябва да се притегнат, защото твърдата връзка между главата и приклада трябва винаги да бъде налична. В противен случай прикладът постепенно, но сигурно започва да се разбива и разпуква.
И нещо друго искам да добавя. Всички видове ловни патрони, които се предлагат в магазините не са лоши, но впечатлението ми е че лошо се стопанисват. Патроните за нарезно оръжие имат по-меки връхчета на самия куршум. Когато ловецът ги носи в патрондаши, те се запазват, но има колеги, които ги носят в калъфи, чантички, дори в джобовете в насипно състояние и от динамиката на придвижването те се удрят един в друг, подбиват се връхчетата и това може да направи засечка при стрелба. Иначе грижата по почистването и смазването след излет е задължително, както при гладкоцевните оръжия.
Често между ловците има спор за пригодността на приклада спрямо ръстовата характеристика на ловеца.
Дължината на приклада трябва да съответства на ръста на ловеца. Най-бързата и сравнително точна преценка за това съответствие е като свием ръката при лакътя на деветдесет градуса. Полагайки приклада върху нея, ръката трябва да прихване пистолетната част на приклада и свитият показалец трябва да пасва на спусъка. Това е нормалната дължина за приклад. Когато се констатира, че е по-къс може да се наддаде задтилъка, за тази цел в магазините се предлагат удължители в зависимост от нуждата: 2-3-4 см с подходящи по-дълги винтове. Но едно е сигурно: неподходящият спрямо ръста на ловеца приклад, създава затруднения и проблеми с точността на стрелбата.
Какво трябва да се знае за ефекта върху оръжието при използването на ловни куршуми тип “Бренеке”?
При гладкоцевните ловни оръжия не препоръчително, а задължително трябва да се стреля с по-слабо шоковата цев. При пушките от тип надцевка това е долната, а при успоредките – дясната. Това се отнася за всички видове двуцевки ловно гладкоцевно оръжие. Оръжейните производители ги предлагат с малък шок, полушок или пълен шок. При тях е допустимо да се стреля с бренеке, при условие, че е подкалибрено, макар че според мен и това не е правилно. При стрелба с шокова цев с бренеке първо откатът е много по-силен и не е изключено да се цепне и цевта. При гладкоцевните ловни автомати шокът се определя от шок-отверствието на цевта, което има възможност да се настройва спрямо 1-2-3-4 насечки, резки, което отгоре е белязано и може да се извърши от самия ловец. Когато отгоре има само една насечка това значи, че имаме пълно стеснение, пълен шок. При такава постановка в никакъв случай не трябва да се стреля с бренеке, дори и подкалибрено. С такъв шок може да се стрелят сачмени патрони до 6-8/0. Ако се стреля с по-едри от указаните сачми, при изстрела те се приплескват, променя се конфигурацията и по тази причина се променя балистиката на сачмения сноп, естествено – влошава се и ефектът от стрелбата. Най-често използваното стеснение е полушокът. При слабия шок и цилиндъра стрелбата трябва да е на близка дистанция, защото с увеличаването на разстоянието до целта, стрелбата става неефиктивна заради голямото разсейване на сачмите.
Правилната настройка на бързомерите и оптическите мерници има решаващо значение за точността и ефекта от стрелбата. По този въпрос какво е нужно да знаем?
При настройката на оптическите мерници и бързомерите, за да не се хабят нормални патрони е препоръчително преди това през цевта да се пусне лазерен колиматор. В осемдесет процента ще помогне много добре да центрираме двете точки, да ги събере в едно. Настройката обикновено се извършва за разстояние от сто метра, а някои предпочитат и за по-голямо разстояние. Най-добре е финалната прострелка да се извърши на стрелбищен комплекс, където има подходящи условия за тази прецизна дейност. На всеки оптически мерник има механизъм за регулация на кликовете – за вертикална и хоризонтална регулация според нуждата. Предварителното използване на лазерния колиматор, ако той не е подлаган на въздействие, може да се постигне стопроцентова правилна настройка.
Дискусионно между ловците е какво трябва да се направи с ударните механизми след използването на оръжието по време на лов?
Наскоро колега ми донесе чешка „Збройовка” със счупени игли. Това обикновено се получава когато при изпразнени цеви пушката се затваря и се натискат спусъците, за да се освободят ударниците. Не са редки случаите, когато това е основната причина за чупене на игли. Най-често се чупят в предния край. Нещо много важно – при разглобена пушка на две, палецът отгоре над предпазителя не бива никога да бъде надясно. Това е неправилно, защото пружината омеква и с времето при изстрел пушката може да се отвори. Ако така останат през месеците между два сезона или по дълго, дори с години, изправността на пружината и пушката въобще, е компрометирана. Всяка пушка отпред в основата на главата има палче, което трябва да се освободи и така няма да имаме последващи проблеми. Освобождаването на ударниците може да стане лесно като се поставят два бутафорни патрона, пускат се спусъците, тя прищраква и така ударните механизми не са под напрежение. Това, което казахме, е валидно за успоредките и надцевките. При ловните автомати и нарезните карабини нещата са решени по друг принцип.
Накрая не можем да подминем и темата за безопасността за околните при боравенето с ловно оръжие. Какво е важно да добавим там?
Това е тема, която толкова много се коментира и на теория се знае, че не бих добавил нещо допълнително. Строга дисциплина при съхранение, внимателно при транспортиране на оръжието до ловното поле и заострени сетива при стрелба по пусиите. Молитви и курбани за здраве и слука няма да помогнат, ако не се съобразяваме с изискванията за безопасност.