Съгласно настоящата правна рамка вълците са под строга защита в Приложение II на Бернската конвенция и Приложение IV на Директивата за местообитанията на ЕС. Този статут значително ограничава гъвкавостта на държавите- членки да адаптират своите практики за управление на вида към нарастващите популации на вълците, което доведе до административни и правни предизвикателства. Тези ограничения не само затрудниха държавите-членки, но се отразиха и на самите местни популации от вълци, често в тяхна вреда.
Ключови моменти от предложението:
• Солидарност и избор: Държавите-членки не са задължени да променят статута на закрила на вълците. Но в стани с благоприятен природозащитен статус на вида, се предлага по-голяма гъвкавост – създаване на възможност за промяна на защитения статус евентуално в бъдеще.
• Закон за балансиране: Той има за цел да балансира опазването с нуждите на практическото управление, улеснявайки разрешаването на конфликти в селските райони, без да компрометира целите за опазване на вида.
Ловът има над 70% подкрепа от обществото в Австрия
• Съображения за природозащитен статус: Въпреки продължаващото нарастване на популацията, в предложението се отбелязва, че това не означава автоматично благоприятен природозащитен статус, трябва също така да се вземат предвид местообитанието и заплахите на вида. Накратко, тъй като популацията на вълците в Европа се разширява, това води до повече оценки за неблагоприятен природозащитен статус на европейско ниво.
Инициативата на Европейската комисия се стреми да модернизира управлението на вълците в цяла Европа, като предлага балансиран подход, който зачита съществуващите цели за опазване, като същевременно се справя с практическите предизвикателства, свързани със съвместното съществуване на вълците и хората.