На фона на миналогодишната есенна еуфория и пълните с паламуд и всякакви други риби мрежи, тази есен настроението сред рибарската общност по морето бе минорно – това е най-слабият сезон за последните три години. Дори за Никулден се усети дефицит при традиционните черноморски риби. Намираха се от най-дребните, към които не всеки проявява интерес.
Експерти от Института по океанология към БАН дадоха мнение пред медиите защо се е стигнало до такова безрибие по морето. Ще извадим някои акценти.
Уловът е бил слаб по ред причини, които, като съвкупност, са довели до присъствие на малко риба по нашето крайбрежие. Първата и може би най-важна е прекалено затоплената вода, която е прогонила навътре първо сафрида, а и други от мигриращите риби. Щом дребните пасажни риби ги няма, логично е впоследствие да отсъстват и по-големите хищници. Тази година паламудът така и не се появи край нашите брегове и уловът беше минимален. Като сравнение може да се посочи някакъв диапазон на годишен улов при най-търсената риба: от 500 до 1000 тона. При количества под този диапазон сезонът се счита слаб.
Все пак по рибните борси на крайморските брегове в пиковите периоди се намираше риба. Предимно от дребните цаца и хамсия, също и попчета. За цацата рибарите казват, че я имало, но била пръсната и трудно се хващали по-големи количества. Същото се отнася и за сафрида – намирали се рехави, разпраснати пасажи и от предимно дребен, така наречената граца. На нашия пазар имаше и ценни видове, но само за кратки периоди, включително и смятаният за деликатес калкан. Вдигнаха ни квотата за него и заедно с румънците ще имаме право на по 57 тона улов догодина. От него изнасяме и за южните ни съседи. Любопитно е, че пласираме барбун за Гърция, където се котира добре, за разлика от неголямото му търсене у нас.
Треската по бялата мида продължава. Направиха се промени в разпоредбите, с цел опазването й. Но бракониерските посегателства продължават, защото има търсене на пазарите в Испания, Италия и Турция. Счита се, че по 500-600 тона годишно се изнасят по нелегален път за тези страни. У нас консумацията на бяла мида е минимална.