Признава ли Европа ръста в популацията на вълка?

На всеки 6 години страните-членки на Европейския съюз имат задължението да докладват за изпълнението на поетите от тях ангажименти по отношение на Директивата за местообитанията на ЕС. Особено внимание в тази задача те обръщат на това в какво състояние са местообитанията и биологичните видове, обхванати в документа. За периода на проучване между 2013-2018 г. страните-членки трябваше да предоставят своите доклади до август 2019 г. Към март т.г. докладите се разглеждат и оценяват от ЕС, който даде възможност на заинтересованите лица да се включат в общественото им обсъждане.

На база на докладите FACЕ (Федерацията на ловните асоциации на страните-членки на ЕС) изготви първоначален анализ, фокусиран върху степента на опазване на засегнатите в Директивата видове едри хищници (кафява мечка, вълк, рис и росомаха) и върху динамиката в числеността на отделните популации и тяхното разпространение, което се характеризира с увеличение на техния ареал. Индивидуалните оценки за състоянието на популациите на повечето едри месоядни животни са окончателни, като на места е отчетено израждане. При запасите на вълка докладите говорят за особено интересна ситуация.

През зимата на 2018 г. за пръв път от столетие насам вълкът се завърна на територията на Белгия – наличието му там даде началото на присъствието му и във всички континентални страни на Европа. Към днешна дата вълкът вече е широко установен и се възпроизвежда успешно, което от своя страна води до значително увеличаване на числеността му. Този ръст логично води и до увеличаване на ареала на вида. И тук назрява дилема, от която ЕС трябва да излезе с решение.

Повдига се въпросът повлия ли увеличената численост и увеличаващият се ареал на вълка върху оценката от резултатите от докладите за състоянието на вида спрямо чл. 17 от Директивата за местообитанията? От една страна, да. След първия докладен период (2001-2006 г.) са отчетени и добавени 20 нововъзникнали вълчи популации. Докладът от 2019 г. посочва общо 45 популации на сивия вълк, включени в оценката за състоянието на този вид на територията на Стария континент. Прирастът се счита за положителен. Макар Европа да е континентът, в който човешката намеса е най-интензивна и най-раздробяваща самобитните му географски дадености, популацията на вълци на територията му остава стабилна и дори нараства с годините, в които са изготвяни доклади за състоянието й. В голяма степен това се дължи на факта, че вълкът е устроен да се приспособява към разнообразни географски ширини.

От друга страна е изтъкнат довод, че положителната тенденция на растеж и широкия ареал на разпространение не са достатъчни, за да окажат влияние върху оценката за цялостното състояние на вида спрямо чл. 17 от Директивата. Основанията за такава позиция биха могли да бъдат липсата на единна методика за мониторинг, която да важи за всички страни на континента и която да се ползва от тях, за да може да се установи и каже, че числеността на вълка на територията им търпи положителен повсеместен растеж. Съществуването и използването на научно необосновани данни за числеността на вълка е проблем, който не позволява да се направи една по-точна оценка на неговото състояние на eвропейско ниво. Включването на новосъздадените популации (като тази в Люксембург), които все още не могат да получат благоприятен природозащитен статус, увеличи броя на популациите с неблагоприятен такъв. Докладите от 2019 г. говорят за спад на числеността на вълка с благоприятен природозащитен статус от 58% (2007-2012 г.) на 40%, а популацията с неблагоприятен природозащитен статус се е увеличила от 39% на 43%. Всички тези причини водят до подвеждащо впечатление за състоянието на европейската популация на вълка.

Подобен е и случаят в България, където във втория доклад се наблюдава увеличение на вълчата популация. Общото заключение обаче посочва, че бъдещите перспективи за популацията не са добри, тъй като вида се ловува и през брачния период. Подадената численост в доклада за 2013-2018 г. е 800-1200 индивида, което беше оспорвано по време на общественото обсъждане от НЛРС – СЛРБ, посочвайки официалните данни за страната, а именно 2649 вълка през пролетта на 2018 г. По време на обсъждането НЛРС също настоя оценката на бъдещите перспективи за вида в България да бъде променена от „Неблагоприятна“ на „Благоприятна“.