Продължават да пресушават софийските водоеми

Засушаването през тази есен спомогна за повсемест­но изпразване на язовирите в страната. На места водополз­ването многократно надвиша­ва притока на вода от влива­щите се реки и резултатите са налице: грозно оголени брего­ве, скални забери и драстич­но отдръпнала се вода. Как да се чувства уютно рибата при тези екстремни условия!

Не стига, че природата ни поставя на изпитания, ами и ние, хората, с някои безум­ни постъпки и комерсиални цели, допълнително съсипва­ме водоемите.

Думата ми сега е за очерта­лата се тревожна тенденция да се унищожават баластри­ерните водоеми около столи­цата. Наричат ги кътчета за отдих, „белите дробове“ на града, дар от Господ и как ли още не. Оформили са се след изкопни дейности и заради високите подпочвени води в Софийското поле. Няма да се връщам далеч назад във времето, когато зариха тол­кова много кокетни езерца в покрайнините на Чепинци и Челопечене. Ще изложа ня­кои факти от тази година.

За голямата болка на софийските риболовци – баластиера Враждебна – вече сме информирали. Зариват я, при това с мащабни темпове. Там всичко е изпипано и до­кументално – не било воден обект, водели се пустеещи земи. Наемателят се е под­готвил с обезпечени догово­ри, разрешителни и всякакви други благословии от разни държавни институции. Няма връщане. Загубихме Враж­дебна като риболовен обект и това е.

Вече няколко години тече затрупване и на баластрие­рата зад ТЕЦ „София-изток“. Там пък решили да изхвърлят изкопаната от строителството на софийското метро земна маса. А покрай нея тежки ка­миони изсипват и всякакви строителни отпадъци.

Езерото се свива с всеки изминал ден и пред­ставлява тъжна гледка. Еко­лози и риболовци скачаха срещу това безумие, но и там удариха на камък. Всичко е законово обезпечено и няма виновни. А там в последните години се хващаха най-едри­те щуки, с които даже взеха победи в нашия конкурс „Най- голяма риба“.

Най-прясната новина е от бившите рибарници край Челопечене. Няма ги вече! Тотално пресушени са по незнайно каква причина. Не искам да си мисля за техните обитатели. На първо място щуки, но и зарибявани в по- скорошни времена шарани и амури. И още от обичайните обитатели: каракуди, бабуш­ки, костури, линове, уклеи. Тези водоеми попаднаха в защитена зона по „Натура 2000“ заради обитаващите ги редки водоплаващи птици. Поста­виха табели, почистиха ги, имаше даже кошчета за от­падъци. Там често идваха ор­нитолози, за да наблюдават пернатите. Идваха и рибари – мястото беше доста диво и предлагаше някаква позабра­вена романтика. Поне с об­раслите с шавари и тръстики брегове, с плантациите водна чума, тези водоеми си бяха типични щукарски обекти и то на две крачки от столицата.

Дори не искам да се ровя чия е идеята за това безу­мие – да се съсипе поредната перла, която природата ни е дала. Със сигурност ще изва­дят документи и всичко ще е изпипано, за да останат не­досегаеми от закона и недо­волството на хората. Най-ве­роятно и там са хвърлили око на земята – пустееща или ка­квато се води там, но все още незаграбена. Впрочем, тези рибарници зареждаха с пре­сен шаран половин София по времето на социализма. По­сле се оказаха нерентабилни и ги изоставиха, а природата ги оформи по свой вкус и как­то само тя може, за да придо­бият този див и автентичен вид. Но кой ти гледа природа пред корпоративни или биз­нес интереси! Все пак ми е любопитно какво стана със защитата чрез „Натура 2000“, защото предупредителната табела все още си стои там. И ни приканва да пазим чис­тота! Що за наглост е това!?