Списание “Лов и риболов”, брой 2, година 2018

Венера блести върху избледняващото небе. Ловците вдигат очи. Чакат прелета. Водата по брега на язовира е замръзнала. Вечер идват да пият вода чакали. Дупките им в камъшите наоколо са много. Там преди месец живя заек. От него не остана нищо, дори късче от пухкавата му кожа. Идва усилващо се свистене. Най-после махове на крила разцепват въздуха на разсъмване. Изведнъж се появяват стотици гъски във величествен строй. Идеално подредени са под формата V. Пушките се целят напосоки. Нито една гъска не се откачва от небето. Ятото отминава. Минават и заминават. Някои кацат в далечината край ивицата с вода. Чува се единично позвъняване. Телефонът горе заработи задъхано и тревожно. Самотна птица прелетя ниско. Узнава се по звука. Ловците се озъртат във всички посоки. Сякаш са полазени по гърба от нещо. Забелязват източената й шия. Някаква далечна и необяснима сила продължава да я влече към хоризонта. Самотната гъска е на повече от изстрел разстояние. Единият ловец решава да си опита късмета.

… Гъската се откъртва от небесния свод. Тупва в далечната черна нива. Понякога нейни посестрими кацат тук и пасат. Премина хиляди километри. По пътя ловните дула са само една от опасностите, може би не най-голямата. Случаен изстрел я събаря край балкански вир. Водата му отгоре прилича на плюнка. Тя прегръща земята най-сетне. Няма да е на- мерят. Перото й няма да украси ничия ловна шапка. Стреляли са по нея от страст, от ловен навик. Нелепа и неочаквана случайност, наречена живот. Заблудената съчма на съдбата я е преследвала от самото й раждане. Стрелците се чувстват неловко. Птицата е свалена от вечния въздушен коридар напусто. Чакалите, лисиците, кучетата може би ще я открият много по-късно.

Ловците си тръгват със съжаление. Улавят се далечни позивни. На съседен язовир се стреля. Ново свистене на крила се чува над главите им. Не се сдържат и пукат отново… Наслука до следващия ловен сезон!

Георги Гроздев / Главен редактор