Списание „Лов и риболов“, брой 5, година 2018

В този брой хоризонтът на сп. „Лов и риболов“ се отваря много по-широко и нагледно се убеждаваме, че българските проблеми с опазването на дребния дивеч и на дивеча въобще, не са само наши, те са и европейски, световни проблеми. Доказа го конференцията на FACE в Правец, чийто домакин бе НЛРС-СЛРБ. Времето за ловуване ще бъде все по-зависимо от времето за създаване и опазване на местообитания за дивеча, от грижата на ловците за дивата природа. Ако зайците, яребиците, пъдпъдъците можеха да говорят, те биха казали, че не искат да живеят в условия като досегашните, доминирани от едрото монокултурно земеделие. По-точно казано – доминирани от стремежа към икономическа изгода на всяка цена, когато на дивеча се гледа като на нещо вредно, подлежащо на унищожаване, подобно на плевелите и насекомите. Защо Европа стигна до този абсурд? От лакомия и късогледство, е най-краткият отговор. Как ще бъдат поправени последствията и ще може ли? От името на седем милиона европейски ловци представителите на FACE на конференцията в Правец обсъждаха именно тази възможност, начините, техниките, участието на ловците в новата стопанска политика на Европейския съюз. Как националните законодателства ще се съобразят с тази политика и как ще я превърнат в закони, полезни и за фермерите, и за дивеча, и за ловците? Отговорът не е лесен, нито лековато оптимистичен, но има начини и полезни примери.

На фона на тези разсъждения сравненията с времената на първия ловен събор на българските ловци във Варна през 1922 г. изглеждат направо райски. Родните ни български земи са били обитавани от стотици хиляди зайци, яребици, пъдпъдъци докато неумолимият „прогрес“ днес е превърнал обикновения коларски път, обрасъл с бурени, обикновеното стърнище в мечтана цел на евентуален бъдещ европроект.

С очите си видях как в най-бързо развиващия се и най-голям китайски град Шанхай опазват прелетните птици. Как? Като им поставят гнезда по паркове и градини, за да намерят пристан след хилядите километри прелет от север. Това се прави в същата страна, в която врабчетата през шейсетте години се избиваха поголовно като вредни, докато бумерангът не се върна обратно върху главите на хората и нагледно не се осъзна човешката глупост. Има ли бъдеще за дивеча и птиците ще има бъдеще и за човека.

Не ми се иска да вярвам, че ние, европейците, можем да повторим с други средства и при други условия абсурдния китайски опит от миналото.

Бъдете здрави!

Георги Гроздев / Главен редактор