Регионална среща-съвещание в Благоевград

Кузман ПЕТРОВ

В средата на активния ловен сезон в Благоев­град се проведе работна среща-съвещание на председатели на сдружения, специалисти по лова и риболова, членове на управителни съ­вети на сдруженията от Благоевградска, Кюс­тендилска и Пернишка област. Теми на анализа и дискусията бяха състоянието на дивечови­те запаси, задачи и проблеми на стопанисване­то, абонаментната кампания на периодичните издания на Националната организация и гот­вените промени в Устава на НЛРС-СЛРБ.

Съвещанието беше во­дено от главния секретар на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев. Изводите от на­правения анализ на дивечо­вите запаси сочат, че през последните 3 години се за­белязва трайна и устойчива тенденция на увеличение на запасите от дива свиня на територията на цялата стра­на с повече от 5%. През ми­налия сезон са отстреляни 42% от планирания брой за отстрел диви прасета. При сърните и елените не се за­белязва и отчита повишение на запасите от този вид ди­веч. Бонитетът на дивечови­те запаси е различен за раз­личните региони на страната и това е нормално с оглед състоянитео и възможност­ите на хранителната среда за дивите животни. През последните години се забе­лязва една тревожна тен­денция: в болшинството от сдруженията грижите по сто­панисването, подхранването и опазването на дивата сви­ня е приоритетна задача и в същото време отчетливо се подценяват грижите за сър­ните и елените. Повечето от присъстващите отбелязаха, че броят на сърните е доста по-голям от официалната статистика. Това поставя на дневен ред тезата: доколко реални и верни са цифри­те от пролетната таксация. В дискусията се затвърди мнението на присъстващи­те, че формализмът в тази дейност, която би трябва­ло да управлява плана за отстрел през следващата година, трайно се е наста­нил в отчетите. Проблем се оказва и точното отчитане на отстреляния дивеч. По някаква необяснима инер­ция невинаги се вписва точ­ният брой на убития дивеч в разрешителните бележки за лов. Инж. Василев сподели, че има идеи отчетите на от­стреляния дивеч да се пра­вят на база на направените проби за наличие на трихи­нилоза в лабораториите за епизоотични заболявания. Но и това едва ли ще бъде актуално, защото немалка част от пробите се извърш­ват извън регистрираните лаборатории. Компроми­си с пробите не бива да се правят – сподели още инж. Василев, – защото последи­ците от такова подценяване могат да бъдат много тежки не само за самите ловци, но и за техните семейства. А лицензираните лаборатории дават гаранция над 99% за наличието или отсъствието на трихинели в предоставе­ната проба.

Предвид надвисналата опасност от разпростране­ние на класическата и аф­риканска свинска чума не се предоставят извадки от трупно месо и кръв, за да се проследява и това опас­но заболяване. Последните наблюдения сочат, че аре­алът на разпрастранение на африканската чума вече достига пределите на Русия, Беларус, прибалтийските държави и Молдова. Тази близост до нашите ловни полета е много тревожна и обезпокоителна, защото е доказано, че смъртният из­ход на заболяло от африкан­ска чума прасе е 100%. При естествените миграционни навици на дивите прасета болестта може много бързо да пламне в страните от це­лия Балкански полуостров и да доведе до истинска ката­строфа.

Поражения на дивечовите запаси се нанасят и в райони­те с интензивно земеделие. От 2007 г. много земеделски площи се окрупниха и се за­сяват с различни селскосто­пански култури, при които третирането с токсични хи­мически препарати е обичай­на практика. Те се оказват пагубни за пернатия дивеч, заека и сърните. Но този про­блем има и обратна страна – в същото време тези площи са богата хранителна среда за всички видове дивеч.

В дискусията се отдели време и за борбата с хищ­ниците. Обща е констатаци­ята, че чакалът завзема все повече нови територии и се превръща в опасност № 1 за почти всички видове дивеч. Основният едър хищник, въл­кът, също бележи ръст, осо­бено в територии, близки до националните паркове и край границата. За това спомага още един фактор – непрекъс­нато нарастващият брой на домашни селскостопански животни, чието отглеждане се субсидира от държавата. Неизбежно в контекста на тези факти беше повдигнат и въпросът, защо е намалял интересът за борба с хищни­ците. И тук отговорът беше единодушен – липса на ма­териални стимули за отстре­ляни хищници. Отделните сдружения имат собствена политика по този въпрос. В тази посока би трябвало да се търси и съдействието на заинтересованите служби в общините.

Място в дискусията беше отделено и на ползата, и ефективността от разселва­нето на различните видове пернат дивеч в ловните по­лета на дружинките, където има подходящи условия за тях. Инж. Василев цитира факти от научни наблюде­ния, които доказват ниската оцеляемост на съответния пернат дивеч. На практика още в първите дни на тях­ната „свобода“ те стават жертва на хищници и соколи. Тези птици нямат изградени рефлекси за защита и спасе­ние. Затова е препоръчител­но изграждането на волиери за първоначална адаптация и аклиматизация.

В дейността си НЛРС- СЛРБ отделя специално внимание на комуникацията със сдруженията, дружинки­те и отделните членове. За тази цел освен официалната документация регионалните срещи, съвещания и конфе­ренции има и периодичен пе­чат с дългодишни традиции. Списание „Лов и риболов“ и в. „Наслука“ са естествената трибуна на Националната организация и на страници­те им могат да се намерят и прочетат много и различни теми, които представляват интерес за ловците и рибо­ловците. Затова и акцент на срещата беше необходи­мостта от водене на активна разяснителна абонаментна кампания, която включва различни практики за або­нирането на повече ловци за тези издания. Тази кампа­ния не е по-малко важна от кампанията по подмяната на съюзните документи и разре­шенията за практикуване на любимия ни спорт.

Появата в интернетпрос­транството на информа­ционния портал www.divoto. bg. е нова възможност за до­пълнителна информаци по различни теми и ловни съ­бития, които представляват интерес за ловците. Той е резултат от актуалното раз­витие на информационните технологии. Възможността във всеки момент и на всяко място чрез компютър и по- модерен телефон да видиш и прочетеш интересни мате­риали, е предимство, което тепърва ще набира скорост и популярност. А и удобство­то всяко ловно сдружение да има собствена „страница“ в този ловен сайт е сериозен аргумент, който заслужава да се оцени и използва.

В заключение всички при­състващи се убедиха, че провеждането на такива работни срещи по актуални теми винаги са интересни и най-важното – полезни. За да бъде организацията ни един­на, сплотена, жизнеспособна и в крак с времето.

Виктор Вучков, заместник-председател на ЛРС-Перник: „Силно се съмнявам в истинността на данните за дивечовите запаси като резултат от пролетната таксация. Това повече ми при­лича на стъкмистика, отколкото на реална статистика. Ясно е защо – да се залагат повече бройки за отстрел през следва­щия ловен сезон. Реалните запаси от дива свиня в ловните полета на пернишкото сдружение са много по-малко от отче­тените. Позволявам си да кажа, че държавата ограбва приро­дата чрез дейности в държавни горски стопанства. В Перник досега са убити едва десетина прасета, докато на други мес­та тази бройка се достига само за един излет. Може да проз­вучи парадоксално, но някои наши дружинки купуват диви прасета от други райони /предимно от гатери/ за разселване в ловните полета. Не зная дали е аномалия или закономерен резултат, но за разлика от дивата свиня, при нас се увелича­ват запасите от сърна, повече от официалната статистика.”

Венко Калинчев, специалист по лова в ЛРС-Кюстен­дил: „При нас се наложи трайна тенденция да не се ловува на сърна. Дружинките, където се забелязва спад на запасите от дива свиня, компенсират с разселване на по-голям брой фазани. Непрекъснато обясняваме на ловците, че най-ефек­тивният начин за увеличение на запасите от дива свиня е да не се убиват майките. Масово е разпростаранено използва­нето на автоматични хранилки за зърнен фураж. Край някои от тях монтираме и видеокамери за наблюдения и контрол. Смятам, че е целесъобразно да се разреши груповият лов на сърни, където запасите позволяват това. При нас от де­сетина години се забелязва трайно увеличение на броя на чакалите. Политика ни е редовно да стимулираме ловците, убили хищници – за чакал и вълк – 50 лв., за лисица – 10 лв. И един съществен проблем. Пробите за трихинилоза се носят в лабораторията в Благоевград. Защо за цялата страна са определени само 6 лаборатории, където да се правят из­следванията?“

Петър Руйков – председател на ЛРС-Петрич: „Потвърждавам, че ци­фрите от пролетната таксация не отговарят на реалните запаси. Причината е ясна – от тях зависи планът за отстрел през следващия сезон. Явно трябва да се прилага друга методология за реална картина на дивечовите запаси. Не отричам необходимостта от задължително изследване на дивечовото месо за трихинилоза, но много е странно защо тази мярка не се прилага в Гърция, която също е член на ЕС, както и в Македония.”

Иван Василев, председател на ЛРС-Благоевград: „На територията на нашето сдружение има два полигона с въз­можност за лов на пернати, но законодателни и бюрократич­ни условия създават пречки за този вид лов и възможност за финансови ползи от това. По темата за необходимостта от редовен абонамент за периодичните печатни издания на На­ционалната ни организация – това не подлежи на съмнение. Ползата от тях е очевидна. Друг е въпросът, че те трябва да са интересни за ловците с различен социален и обществен статус. Отскоро нашето сдружение има собствен сайт, кой­то се апликира към информационния портал www.divoto.bg. Неговата популярност тепърва ще набира скорост и всички ловци могат онлайн да се ползват от тази привилегия и въз­можност да се информират.”