Наскоро излезе заповед на земеделския министър, касаеща някои промени в регламента за риболов и наложени ограничения при улова на балканска пъстърва. В точка 4.2 от заповедта се упоменава, че риболовът на балканска и македонска пъстърва в участък от река Въча от ВЕЦ-1 до вливането й в Марица преминава в режим „хвани-пусни“ за периода 2020-21 година. Тоест, при улавяне на тези риби задължително следва да се връщат обратно. Това е най- долното течение на реката, което се посещава от риболовци, най-вече пъстърваджии.
За мнозина предприетата мярка беше наложителна и я приеха със задоволство, други останаха учудени от рестрикциите, а имаше и такива, които изразиха недоумение.
Рестрикциите в риболова на яз. „Пчелина” предизвикаха недоволство и протестна подписка
Да се върнем към хронологията на събитията и да проследим кое наложи и как се стигна до включването на реката в доста набъбналия списък от реки с такъв режим на риболов по отношение на пъстървата.
През последните десетина години река Въча често е тормозена от разни прищевки на собствениците на електроцентрали и всички, свързани с енергийната промишленост. Беше и замърсявана, а много често драстично намаляваха оттока, за да се стигне през късната есен до прецедент – тотално спиране на водата и изцяло сухо корито по цялото протежение на гр. Кричим и прилежащите надолу села. И това се случи на няколко пъти в рамките на седмица. Вдигна се шум в медиите, показаха потресаващи кадри на измрели или агонизиращи из малките локви пъстърви. Появиха се и мародери, които пълнеха торби с риба и даже се радваха на ненадейното изобилие. За изхвърления през този период хайвер какво да кажем – това поколение рибки е тотално погубено.
Поради всички тези факти и тоталното обезрибяване в споменатия участък, активисти от клуб „Олимпик 2002“ подеха инициатива за изготвяне на предложение до ИАРА за налагане на режим „хвани-пусни“.
Да се даде шанс на рибата да възстанови популацията си.
Намериха широка подкрепа в пъстървовите среди. Първи приветстваха идеята от клуб „Балканка“, Спининг клуб „Стари видри“, Федерацията на мухарите в България. Подкрепиха ги и други риболовни клубове от Пловдив, Асеновград, Велинград.
Всички споменати сдружения координираха действията си и внесоха мотивирани предложения до ИАРА и МЗХГ. Експерти от държавните институции също погледнаха благосклонно и с разбиране по отношение искането на риболовците. Предприетата мярка не е крайна (с пълна забрана на риболова) и това все пак е жест към риболовците – да имат възможност да упражняват хобито си, но в режим на задължително връщане на рибите.