Язовир „Жребчево” е изключително популярен сред риболовците у нас. Посещава се целогодишно, като през целия летен сезон достъпните му брегове са опасани отвсякъде с рибарски биваци – палатки, каравани, шатри. Посещават го не само от близките градове, към „Жребеца”, както е популярен в риболовните среди, не крият симпатиите си и софиянци, и рибари оттатък Балкана. Това всъщност, има своето логично обяснение – за него се носи славата на
един от най-богатите на риба
у нас. При това рибното разнообразие е голямо – във водите му ще се срещнат почти всички популярни риби, обитаващи нашите водоеми. Има всякакви хищници – сом, щука, бяла риба, костур. Мирните представители започват от далекоизточните преселници толстолоб и бял амур, после познатите шаран, каракуда, платика, бабушка, морунаш, кефал, уклей и др.
Е, да не си помисли някой, че слуката там е гарантирана. Не е така. Това си е свободен язовир със своите особености, със силни периоди на активност и спадове, съобразно конкретния сезон и атмосферни условия.
И през това лято, още на старта на риболовния сезон, трудно можеше да се намери свободно място за бивак – удобните брегове бяха заети с дни преди да се вдигне забраната. Всякакви брегови въдици оформяха една внушителна „батарея”, насочена към дълбините. Нямаше кой знае какви чудеса, но
хората се радват на почивката
край водата и са доволни и на по-скромен улов. Всъщност, рибните ресурси доста изтъняха през последните години. Не стига бракониерството, ами и тези люшкания на нивото, стигащи до критичен минимум през есента на по-сушави години. Енергийните нужди винаги надделяват над рибарските интереси. Затова и критериите при улова се промениха. Сега да се очакват риби от „тежка категория“ като шарани и амури е мисия с несигурен резултат. Доста по-вероятни са попадения от платики, морунаши, каракуди, бабушки.
Напоследък хората с възможности се ориентираха към един по-различен и доста атрактивен риболов. Влизат с моторни лодки и на тролинг (на влачене) предлагат изкуствени примамки за хищните риби. Така се лови преди всичко сом и бяла риба, попадат и солидни костури. И през това лято
цяла флотилия от лодки
обикаля водната шир в търсене на дълбоки и спокойни води, далеч от глъчката по бреговете. Нали там се спотайват и големите хищници. Вади се по някой и друг сом, но тази категория рибари упорито крие постиженията си от обществеността, освен ако не стане обществено достояние самата битка с някой трофей.
Тогава наоколо се събират рибарски лодки и всеки снима, така че няма скрито-покрито. Всяко лято от язовира се хващат сомове от порядъка на 50-70 кг, а със сигурност има и по-големи. Бялата риба също има добра популация и я преследват почти целогодишно. Но нейното време е в по-хладната част от годината, в късна есен правят фурор с улов на тролинг и най- вече на джиг. Даже ловят и през зимата, когато няма големи студове.
Напоследък, заради траен спад в нивото, рибарите се жалват от слаба слука. Но това е нещо нормално. Дори и да си тръгнат без риба, никой не си и помисля да зачеркне язовира от плановете си. Защото е сигурен, ще дойдат и по-добри дни…
***
С водната си площ от 25 хиляди декара „Жребчево” е третият по големина язовир у нас. Разлял е води на територията на две области – Сливенска и Старозагорска. Носи името на някогашното село Жребчево, останало на дъното му след завиряването през 1965 година. Пълни се от река Тунджа, а водите му се ползват за напояване и енергийни нужди. Язовирът е разположен в живописна местност с изключително разнообразен релеф – на места бреговете му са полегати, с обширни и удобни за бивакуване ливади, в други пък стръмни гористи склонове се спускат току до водата. Всеки може да си намери своето местенце, според предпочитанията.
Борислав БОНЕВ