Повод за тези размишления беше срещата ми преди няколко дни с мой познат, който беше тръгнал с колата си за автосервиз. Предната броня, левият фар и калникът бяха видимо деформирани и сметнах, че приятелят ми е имал обичаен пътен инцидент с друг участник в движението. Но истината излезе друга и тя веднага привлече вниманието ми. Пътувайки в колата си по пътния участък в м. „Предел” в посока Банско, рано сутринта в м. „Баба Цвета” внезапно на пътя изскача дива свиня. Въпреки неголямата скорост ударът бил неизбежен. Последиците не са фатални и за двете страни, но резултатът е, че автомобилът е сериозно пострадал и без намеса на автомонтьор няма да се мине.

Още по време на разказа за този случай веднага се сещам, че съществува и такъв пътен знак, който предупреждава водачите, че в определени, предимно горски участъци, е възможна среща с диви животни. Знак, който почти винаги се подценява и че такъв случай е малко вероятна случайност. Чисто статистически погледнато такава вероятност за автопроизшествие наистина е минимална, но съществува и това могат да го кажат и други водачи. Колата пред мен го потвърждаваше. Нещо повече. При по-висока скорост последиците могат да бъдат далеч по-тежки. Това може да се случи не само с пресичащи диви животни, но и с домашни селскостопански животни – крави, овце, кози, коне. Магистралите са оборудвани със странични ограждения, които предотвратяват пресичането на диви животни, но за пътищата от останалите категории рискът е реален.

Тази вероятност се увеличава още повече по време на активния ловен сезон, когато се ловува и в райони с интензивен трафик по междуселищни пътища.
Инцидентът с моя познат е доказателство, че теорията на вероятностите с минимален процент за среща с диви животни по време на кормуване не бива да бъде аргумент за понижено внимание, особено в планински участъци.
Кузман Петров