С поглед към бъдещето – Дядо и внук хранят дивите фазани

Сега, когато не може да се ходи на люлките или на други забавни за децатаместа, четиригодишният Петрослав почти всяка вечер тръгва с дядо си, за да хранят дивите фазани. Така дядо му Петър го приучава да се грижи за дивите животни, да уважава всичко живо в природата. Когато двамата наближат мястото, където фазаните вече са свикнали да получават храна, малкият Петрослав грабва кофата от дядо си и започва да пълни шепите си със зърно, което хвърля на красивите птици.

Те не бягат от него, доближават го достатъчно близо, за да кълват зърното, но дори на дядо му не позволяват да бъдат уловени. Така носенето на вечеря на фазаните, които видно обитават места в близост до овощната градина на дядо му Петър, за малчугана се превръща в неповторимо приключение,  което дядо му превръща и в урок как да се носи отговорност. Двамата мъже, излизайки с джипа близо до селото, за да отидат до овощната градина, остават само сами според днешните изисквания. Но заради снимка на дядо и внуче, се наложи в компанията им да участва и баба му Теодора, която и без това винаги с голямо сърце споделя всичките ловни сполуки и несполуки на своя съпруг Петър Томов. Той е ловец в дружинката в с. Враниловци към габровското ловно-рибарско сдружение „Чардафон“.

„Аз имам два рождени дни. Единият, когато съм роден и другият – когато станах ловец на 25 септември 1985 година“ – казва той. Пораснал сред природата на едно монтанско село, сега с удоволствие въвлича в нея и своя внук. Като благодарност малчуганът се чувства прекрасно в гората и полето и видимо проявява интерес към дивеча. „Метнал се е на дядо си“ – заключават роднините.

„Нашата дружинка редовно разселва фазани от много години. Фазаните, които храним с моя внук, са миналогодишни. Вече са се адаптирали към естествените условия на живот, научили са се да оцеляват и тези малките са излюпени тук, сред природата“ – обясни опитният ловец, който до недалечното минало е бил гонач и председател на дружинката. – Фазаните вече знаят. Щом като ме чуят да дрънкам кофата, долитат отвсякъде. Изсипвам им зърното и се отръпвам, за да се нахранят спокойно. Макар да имаме добра популация на див фазан, дружинката все още не си позволява да ловува на този вид дивеч. Чуя ли ги, или когато ги видя, са ми радост, като децата и внуците ми. Разбират и моето отношение към тях и не бягат от малкия. Оставям го той също да свиква с пернатите и да се учи да се грижи за дивите животни“ – казва дядото Петър Томов.

Мариана Мандичева