Съюзът: Поглед отвътре (Част 1)

ИКОНОМИЧЕСКАТА „ШКОЛА“ НА СЪЮЗА – КАК СЕ СЪИЗМЕРВАШЕ С ДЪРЖАВАТА

Поредицата представя фрагменти от мемоарната книга на Тома Иванов* „Лов, любов и телевизия“, посветени на спомените му за Ловно-рибарския съюз през 80-те и 90-те години на XX в. –времена, през които професионалният му път е свързан с развитието на организацията. Текстът е публикуван в бр. 9/ 2024 на сп. „Лов и риболов“.

Проф. Георги Петров-Голямата секира, освен преподавател по финанси, беше и декан на факултета в тогавашния Висш икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС), а негов асистент бе Стоян Александров-Малката секира. Двамата се отличаваха от масата преподаватели в Института, бяха с напредничаво и съвременно мислене в областта на социалистическите финанси. Проф. Петров беше въвел понятието „Стопанска сметка“ – за да съществува едно предприятие, то трябва да покрива разходите си. На пръв поглед няма нищо по-логично, но тогава беше важно да се произвежда, независимо на каква цена. Петров ни учеше, че приходите трябва да са по-големи от разходите. Че трябва да има икономически подход при калкулиране на разходите, че продуктът, за да стане стока, трябва да бъде конкурентен на пазара… Все неща, характерни за капиталистическия начин на производство, а не за социалистическия. Един вид, беше си чиста ерес!

На мен обаче тази дисциплина ми харесваше и имах шестици и при двамата преподаватели. Като шеф на катедрата „Финанси и кредит“ професорът беше председател на комисията за разпределение и ме беше уредил на работа в Българска народна банка след вземане на държавните изпити, а по същото време аз бях спечелил редовен конкурс за финансов ревизор в Ловно-рибарския съюз (да си призная, това беше един от малкото ,,неуредени“ конкурси, на които съм бил свидетел въобще). Работата в Централното управление на БНБ е престижна и той не можеше да повярва на моя избор. Дори ме повика и ми каза: „Абе, мойто момче, отидеш ли там, ще се провалиш! Не като специалист, ами и като човек ще се провалиш. От сутрин до вечер, от маса на маса… Ядене, пиене“.

***

Е, не беше, точно така…

Отказах банката и там на мое място отиде едно много умно момче – Стилиян Вътев, който по-късно стана изпълнителен директор на ОББ. По това време заемането на длъжност след конкурс беше нещо непознато – едно от многото неща, с които генерал Христо Русков, тогавашният председател на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС), беше изпреварил времето.

Моят избор се оказа удачен, защото Ловно-рибарския, както го наричаха всички, беше истинска школа, в която се прилагаха на практика нещата, на които проф. Петров ме учеше: стопанска сметка, икономическа самостоятелност, износ, самоиздръжка…

Ръководената от ген. Русков обществена организация, като изключение от правилото, се самоиздържаше и повече от 5 години след десетоноемврийските промени през 1989 г., все още харчеше от валутните резерви, натрупани по времето на Генерала от дивечово месо, дивечови кожи, ловен туризъм, износ на фазани и живи зайци (годишно няколко хиляди на цена между 80 и 100$ за брой), издаване на лъскавото списание „Лов и риболов“ с над 100-хиляден тираж и т.н. Списанието имаше само трима щатни служители – двамата заместник-главни редактори Чавдар Ангелов и Кирил Арсов (по съвместителство партиен секретар и организатор на съюзния хор ,,Вълшебният стрелец”) и редактор Димитър Стоянов, както и нещатни – коректор бе секретарката на Генерала Авджиева и самият Хр. Русков, главен редактор (не вярвам и нелегалният вестник „Ленинска искра“ да е списван от толкова малък екип!).

Една сутрин в качеството си на главен редактор Генерала преглежда списанието преди да се пусне в РЕП (държавната фирма за разпространение на ежедневния печат) и… О, ужас! На корицата изтипосана снимка на Тодор Живков от откриване на трофейна изложба, точно под рогата на елитен благороден елен, но фотографът избрал такъв ракурс, че първият партиен и държавен ръководител мяза на разгонен рогач. Моментално беше издадена заповед за смяна на корицата на вече отпечатаното списание – разходите на труд и финанси са без значение, когато се спасява честта на държавата (така беше преди, така е и сега).

***

Някъде през 1982-83 години стопанската дейност на Съюза се разраства с бързи темпове. Валутните приходи от износ и международен ловен туризъм достигнаха 8-10 милиона долара годишно – значителна сума за обществена организация с идеална цел. Създаде се в рамките на Централния съвет Стопанска дирекция с директор Митко Алексиев и още само трима-четирима експерти (общия персонал в ЦС на БЛРС беше не повече от 30 души) със задача да координират дейностите по международния ловен туризъм, търговията с ловно-рибарски стоки, добива на дивечово месо и кожи, производството на фазани, патици, риба, ресторантите, магазините и клубовете към ловно-рибарските дружества.

Всички съюзни структури бяха длъжни да подпомагат дирекцията чрез развитие на собствена стопанска дейност – магазини за ловно-рибарски стоки, кафенета, ресторанти, стопанства за производство на риба и дивеч. Приходите от тези дейности оставаха за ловностопански мероприятия и материално стимулиране в дружествата. Дирекцията заплащаше стоките, предназначени за износ, на съответната структура и печелеше единствено от разликите във валутните курсове и цените на вътрешния пазар и експортните. Без да е завършил икономика в Харвард, генерал Русков прилагаше най-съвременните принципи на управление – минимум администрация, качествено производство с ниска себестойност и конкурентно позициониране на международните пазари.

…След промените през 1989 г. новоизлюпените демократи обявиха БКП, ОФ, Профсъюзите и Съюзът за тоталитарни организации и призоваха властта да отнеме имотите им. Бяха хвърлили око и на прекрасната сграда на Съюза на бул. „Витоша“ 31-33, но удариха на камък. ,,Заешкия генерал“, както наричаха Русков, беше опекъл работата все едно е знаел какви мътни времена ще дойдат – собствениците на двете жилищни кооперации, на чието място е сградата, бяха на сто процента обезщетени и нямаха претенции към нас, а самата постройка от основите до обзавеждането беше финансирана само със собствени средства от членски внос и стопанска дейност, без нито една стотинка от държавния бюджет, нещо невиждано в условията на социалистическото управление.

***

В кв. „Илиянци“ Съюзът имаше база за изкупуване и съхранение на дивечови кожи. Ръководител на базата беше бай Диньо Господинов – около 80-годишен стар търговец, учил занаята при софийски евреи преди 1944 г. От тях беше наследил един много специален (по неговите думи) метален гребен за ,,разчесване” на кожата.

Веднъж двамата с него бяхме командировани на аукцион в Лайпциг (ГДР), където, комплектувани по половин дузина (6 броя), се продаваха на търг изкупените от ловците и сортирани по качество кожи от лисици, белки, златки, порове, чакали. За тях наддаваха представители на модната индустрия (Бриджит Бардо още не беше наложила изкуствените материали). Кожите от зайци се изкупуваха от производителите на филц за бомбета и дори цилиндри (по думите на бай Диньо, лордовете на Нейно Величество английската кралица се избивали за шапки от нашенски дългоушковци), а от четината на язовците се правели най-качествените четки за бръснене…

Старият търговец всеки ден спазваше следния ритуал – ставаше рано сутрин и правеше гимнастика, след това обтриваше тялото си с мокър пешкир, следваше бръснене, обилна закуска и отивахме в салона на аукциона преди търговците. Там влизаше в употреба металният гребен – с него бай Диньо разрошваше козината на стоката и преместваше по една-две от кожите от трето към второ качество, от второ към първо и от първо към ,,екстра“. На въпроса ми защо го прави и това не е ли нелоялна търговска практика (ако използвам модерният израз за измама), бай Диньо казваше: ,,Томе, ти си млад, но от мен да знаеш – има ли търговия, има и прецакан, важното е да не сме ние!“.

Няколко години след този урок по пазарна икономика дойде 1990 г. и бай Диньо (вече около 90-годишен) отвори някъде около пазара „Римската стена“ частно кожарско ателие. Както казва народът – ,,Шило в торба не стои… и стар ,,частник” все към бизнеса го тегли“. Щях да забравя, че през 1983 г., когато се подготвяше първата българска експедиция за изкачване на Еверест, по съвет на бай Диньо осигурихме вълчи кожи за изработване на обувки за алпинистите. Вълците (както и кучетата) нямат потни пори и това прави обработените кожи много подходящи за екстремни студове и влага.

***

Та, по въпроса за яденето и пиенето, с който започнах: В ревизорския занаят ме въведе първо др. Иванчев (началник отдел „Вътрешен финансов контрол“ в БЛРС), а след него и Атанас Антонов. Иванчев беше възпитан, интелигентен и стриктен чиновник, спазващ буквата на закона. Антонов беше от друго тесто – бохем и мераклия по ,,тънката част”, но добър и оправен колега. Правим ревизия на Окръжния съвет на БЛРС в Смолян.

В петък след работа домакините ни канят на ,,купон” в ловно-рибарската дружинка на с. Смилян. Ловните хижи, както и манастирите, се намират в най-красивите природни кътчета, с които Бог щедро е дарил нашата земя. Сред вековни смърчови гори, близо до бистра рекичка в пазвите на Родопа планина, пред запалената камина ни посрещат местните ловци. На трапезата освен традиционния родопски клин и пататник, ни чакаха задушени в мандраджийско масло манатарки и прясно уловена балканска пъстърва. Хапнах с удоволствие тези любими за мен ястия и когато реших, че е време за десерта – овче кисело мляко със сладко от боровинки, последва изненада. Домакините разровиха една купчина камъни и пръст и под тях изскочи покрита с фолио огромна тава. Това бил запазен специалитет на местните – агне по хайдушки, печено 7-8 часа в изкопан в гората трап. Хапнах залък-два и спрях, тогава бях със значително по-малък капацитет, а и банкетен опит още не бях натрупал. Антонов неколкократно ме сръчка да ям, че в събота и неделя сме на ,,ревизорска” диета: ,,Яж, Томе, яж… За да станеш истински ревизор, трябва да носиш на ядене и пиене. Който се справя зле на маса, и за работа не става!”.

Прибраха ни в хотел ,,Соколица” в града и разбрах какво е ревизорската диета – два дни др. Антонов не излезе от стаята, изкара на ябълки и круши и чак в понеделник, когато отварят стола, където се хранехме почти без пари, възстанови нормалния си хранителен режим.

Друг случай от ревизорската практика в Съюсът: Отново сме на ревизия, този път в Стражица. Родом оттам беше министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов. Негов братовчед отговаряше за местното ловно-рибарско дружество. Бяхме цяла ревизорска бригада и установихме, че при бюджет от 10 000 лв., той е присвоил 20 000 лв. за една година. Баш като във вица за Тодор Живков и Индира Ганди: индийската министър-председателка обяснявала за хилядите факири нейни сънародници – укротители на змии, гълтачи на саби и т.н., а наш Тошо не бил особено учуден и споделил, че всичките осем милиона българи са факири – получават по 200 лева месечно, а харчат по 400!

Та и нашият човечец се оказа жив факир – дават му от Съюза безплатни фазани за разселване в природата, той ги фактурира на ресторантите. Дават му риба за водоемите, той я продава в кръчмите. Централният съвет осигурява безплатно луксозни автобуси за посещение на Световното ловно изложение в Пловдив, той събира пари от хората за екскурзии… Така успял да присвои двойно повече пари от целогодишния бюджет на дружеството!

Как го хванах? Елементарно! Тогава за всеки приход се издаваха т. нар. приходни разписки в три екземпляра – един за клиента, един остава в кочана за дружеството и един заминава за централата в София. На клиентската разписка той пише едни данни и суми, на другите две нещо съвсем различно. Доказахме с документи злоупотреби за 4-5 хил. лв., което му гарантираше 4-5 години „на топло“, но тъй като ставаше въпрос за роднина на вътрешния министър, от случая моментално се заинтересува окръжното МВР. Дойде при нас един полковник и ни каза, че те поемат разследването. Ние, ревизорите, помолихме да ни остави да документираме всичко в Акт за начет – документ, който имаше доказателствена сила пред съда, но полицаят, насърчен лично от министъра си, каза – ,,Няма нужда, като го заключим в мазето всичко ще си каже“. И въпреки, че наистина си беше признал за всичко пред МВР, по време на процеса, подучен от адвокатите си, той заяви, че е дал показанията под оказан натиск и наказанието беше наложено само за констатираните от нас липси. По-късно разбрах, че вуйчо-министър все пак се беше погрижил за роднината си, като беше уредил присъдата вместо в затвора, да се излежи в едно от стопанствата на милицията.

***

Министерство на горите създаде фирма ,,Мургаш“ – специализирана в сектора на международния ловен туризъм. Както вече споменах, Генералът създаде Стопанска дирекция към ЦС на Съюзът, която също развиваше тази дейност. Министерството стопанисваше много по-обширни и по-богати на дивеч ловни площи, в резултат на което приходите им във валута (долари и германски марки) бяха значително по-големи от нашите. Този факт не даваше мира на Генерала и той измисли нещо наистина иновативно и немислимо от гледна точка на социалистическите догми.

Идеята бе следната: чрез представителствата на „Балкантурист“ в западните държави да набираме групи от по 150-200 ловци, които да дойдат в България с чартърни полети, да ги разделим на групи от по 5-10 човека, за да ловуват с ,,обикновени“ ловци в районите на дружините при спазване на всички правила и отстрелни норми, за което да плащат по 200 дойче марки на човек за ловен ден, без предварителна гаранция за отстрелян дивеч. За сметка на това, освен възможността чуждестранните ловци да общуват с ,,обикновени“ български колеги, в ловното поле организирахме хапване на изпечени на жар мръвки, вкусни български зеленчуци и плодове, а момичета и момчета от училищата в Котел и Широка лъка представяха българския фолклор сред родните гори. Ако не ловни емоции, поне нашенско гостоприемство предлагахме в изобилие. Разбира се, в тези групи от българска страна бяха включени само проверени другари – служители на БЛРС, активисти от дружествата и най-вече служители на МВР и ДС. Ще кажете – какво чак толкова има в тази организация? Та в ловно стопанство на министерството за отстрелян благороден елен се заплаща средно по 8-10 хиляди марки. Така е, но само от една група от 200 ловци за пет дни чистият доход за БЛРС беше 200 000 марки. Тази организация просъществува два-три сезона и позволи с по-малко материални и човешки ресурси и без отстрелян трофеен дивеч да достигнем приходите на държавната фирма. Както казват японците: ,,Океанът е голям, защото не се отказва и от малкия приток!“

(Следва)

……………..

БИОГРАГИЧНО КАРЕ НА ТОМА ИВАНОВ

* Тома Иванов е популярно име в медийния свят и ключова фигура в най-новата история на Българската национална телевизия, в която постъпва в преломната 1990 г. Бил е главен счетоводител на медията, дългогодишен финансов директор, изпълнителен директор и дори за кратко и.д. генерален директор. Член е на Съвета за електронни медии в периода 2001-2006 г. В момента е зам.-директор на Информационния център на Министерство на отбраната. За пред широката публика Томето, както го наричат многобройните му приятели, е по-малко известен с дейността си като ловен деятел. Българският ловно-рибарски съюз е и първото му работно място. Роден е през 1957 г. в София и през 1982 г. постъпва в БЛРС, където поетапно е вътрешен финансов ревизор, завеждащ отдел „Ведомствен финансов контрол“, зам.-главен и главен счетоводител. Ловец е от 1981 г. След като се премества в БНТ, никога не захвърля пушката в мазето и не къса връзката си с

ловно-рибарското движение: в началото на 90-те години е член и председател на Контролната комисия на НЛРС-СЛРБ, бил е член и на съюзния Управителен съвет. За пореден мандат и в момента е член на постоянната Комисия по ловна етика, традиции и приемственост към Националната ловна организация.

От известно време Тома Иванов подготвя издаването на спомени от богатата си професионална кариера, която го превежда през бурни събития и го среща с известни личности, включително на лов. Книгата е с работно заглавие „Лов, любов и телевизия“. Частта от нея, която се отнася до Ловно-рибарския съюз, авторът предварително предостави на съюзните медии. Публикуваме ги в няколко поредни броя на сп. „Лов и риболов“, както и на интернет сайта на организацията.

Посетете нашата Фейсбук страница