Шампионът в дисциплината „Бягащ глиган“ отстреля трофеен екземпляр

Златен медал и 121,80 точки по CIC. Такава е оценката на трофея на дива свиня, който шампионът в дисципли­ната „Бягащ глиган“ за Купата на НЛРС-СЛРБ Николай Тончев е отстрелял в пър­вия ден на откриването на ловния сезон за дребен местен и едър дивеч.

Това е 29-ото животно от този вид, което талант­ливият стрелец е повалил с точен из­стрел в своята кариера на ловец. Казва, че помни датата, на която е отстрелял всяко едно от тези животни и историята на всеки свой ловен излет.

В дружината на село Щръклево, която е част от състава на ЛРС-Русе и втори мандат се председателства от шампиона Николай Тон­чев, ловът на едър дивеч е на почит. Тази събота тръгнали към м. „Червен мeшелик“, плани­рали гонката, която се прави за 5-6 часа с 16 пусии и 2-ма гоначи с 9 кучета.

И като всеки мъдър ръково­дител Николай Тончев сло­жил себе си на последната пусия. „Откакто съм пред­седател, за мен другите ко­леги са по-важни от мен“, споделя философията си за организацията на дейностите в най-голяма­та дружина от русенското сдружение на ловците и риболовците, която обеди­нява 95 ловци.

В шеги и закачки до обяд един от ловците успял да отстреля 3 диви свине от една и съща сюрия, която му из­лязла два пъти. Други два­ма на съседни пусии така и не видели сюрията, тър­жествено преминала между тях. Щом минало пладне другарите започнали да се обединяват около идеята да спрат ловния излет, за да имат време да обработят отстреляните животни и да седнат да се видят, да се поздравят за старта на се­зона, наздраве да си кажат и слука да си пожелаят.

И точно в този момент, ко­гато вече е свалил челника с камерата за запечатване на ловни моменти, Нико­лай Тончев чува и вижда как едното куче до прибли­жаващия гонач започва да лае.

Той бил на пусия на един скат – зад него скала, а пред него дере. Веднага се включило и друго куче, а в шубрака на дерето се чу­вало и виждало движение.

„Две от пътеките в дерето водят към мен, но аз чувам, че прасето ме подминава. Оставаше му само още една възможност. Бях само на 30 метра от мястото, от което имах добра видимост и успях да го изпреваря. Когато се подаде, го чаках и стрелях, 80 метра беше разстоянието, което ни делеше. Животното даде реакция, но отново се скри в храстите. След малко пак се появи и отново стрелях. След 4-тия изстрел го ви­дях, че падна на ръба на храстите.“, разказва за емоци­ята да отстреляш голям глиган шампионът в дис­циплината „Бягащ глиган“.

 Анелия СЛАВЕЙКОВА

Посетете нашата Фейсбук страница