Във време на забрана за улов на пролетно-лятно размножаващите се риби, сред които спадат и тези от голямото Шараново семейство, нека разгледаме някои факти от живота на шараните. За тях уж знаем всичко, а може би все още не сме ги опознали напълно.
*От най-древни времена е установено, че шараните се поддават на изкуствено отглеждане и генно модифициране. От дивата порода са създадени чрез кръстоски най-разнообразни подобрени породи, включително и такива с малко люспи или изобщо без люспи. Всичко това с цел по-лесното им обработване при консумация. Сега науката познава люспест, огледален и гол шаран с множество подформи. Декоративните разноцветни шарани кои, чиято родина се счита Япония, също са създадени от познатите ни шарани и имат сходни външни белези и поведение.
*Шараните лесно се адаптират в нови условия и ако имат необходимата хранителна база бързо наедряват. Даже заради голямата си маса изтласкват други по- малки риби. По тази причина са включени в списъка на 100-те най-опасни инвазивни вида на Земята.
*Най-големите шарани се подвизават по водоеми със сладка вода в Европа. Рекордът и за люспест, и за огледален шаран (водят се отделни класации) вече надхвърли кота 40 кг. Риби от 30 кг и нагоре са национални рекорди на повечето страни от Централна и Южна Европа. Любопитно е, че в някои по-маловодни частни обекти най-големите шарани си имат собствени имена (маркирани са) и се хващат многократно от рибари.

*Типични обитатели са на сладки води, но привикват да живеят и в слабо солени водоеми, свързани с морето. Изцяло морската вода не им понася.
*Шараните са сред най- плодовитите риби. Възрастни екземпляри може да изхвърлят над 1 милион хайверни зърна. Биолози са изчислили, че на килограм живо тегло се падат по около 100 хиляди хайверни зрънца. При това отлагането им става поетапно на порции. Това е като застраховка на Природата срещу евентуални катаклизми, които биха могли да погубят поколението. И въпреки всичко, под 1% от оплодения хайвер се превръща в малки рибки, а още по-малко от тях достигат до полова зрелост.
*Макар че рибарите си имат своите приоритетни примамки в улова на шарани, тези риби са абсолютно всеядни. Те поемат всякакви дънни организми, дребни безгръбначни, ларви, червеи, пиявици, хайвер, водни растения и всичко, което намерят в типичната си водна среда. Приучили сме ги да вземат охотно и зърнените храни – натурално или във вид на всякакви захранки.
*Считат се за дънни риби и действително прекарват на дъното или в близост до него дълги периоди от време. През топлия сезон обаче се застояват и в междинна вода, а понякога дори и в горните водни слоеве.

*Имат силно развито обоняние, което им помага да намерят ароматна храна. Слухът им също е водещ и с това се обяснява силния им инстинкт за самосъхранение.
*Разчитат на голяма първоначална линейна скорост, която им позволява рязко да потеглят, но не са маратонци. След такива спринтове бързо ги натиска умората. Ако обаче усети, че е попаднал в клопка (с кука в устата) шаранът е готов на всякакви импровизации, за да си върне свободата. И често успява да си я извоюва…
Людмил Делийски