Много често говорим за щуката и то с пълно основание. Агресивен хищник, пълновластен господар на обитавания водоем. Харесвана и търсена като риболовен обект. Но знаем ли всичко за нея? Може би някои факти от живота й ще ни изненадат.
*Обитава заблатени водоеми, сред плетеница от клони, стъбла, коренища и всякаква водна растителност. Камуфлажната окраска на щуката много й помага да остане прикрита. Застива в покой и така може да остане с часове, докато невнимателни жертви скъсят фатално дистанцията. Следва яростен скок и смъртоносна захапка. После се отдава на почивка и докато преработи погълнатата храна може и да не посегне за друга плячка.
*Храни се основно с риба, но напада и всякакви други водни животни. Едри щуки няма да се посвенят да нападнат птици и бозайници. Хранителното й меню е богато. Ориентира се към масовите риби във водоема, а след като ги разреди и станат дефицитни, преминава към режим „каквото има“. Във водоеми с ограничена водна площ наличието на щука неизбежно се отразява на рибните ресурси в дългосрочен план.
*Щуката проявява безогледен канибализъм. Не само, че яде по-дребни рибки от себеподобните, но напада и такива, които са израсли и привидно са прескочили рисковите габарити. Щуката може да поеме плячка наполовина от нейната маса. Хищник от 1 кг ще се справи с жертва от 0,5 кг.
*Расте според наличието на храна в конкретния водоем. При нормални условия нараства на дължина с 3 до 6 см на година. Има ли стари щуки? Да приемем, че тези от метър нагоре са достигнали достолепна възраст.
*По-малки щуки може да съжителстват в една обща територия. Но израсне ли над средната големина на роднините си във водоема се превръща в единак и показва нетърпимост към себеподобните.
*Разполага с два вида зъби. Едрите са по-редки, много остри като игли и леко извити навътре. Пръснати са безразборно по двете челюсти. В основата им пък има множество по-дребни зъби, по-скоро на четка. От острите зъби на щуката си е патил всеки рибар, имал вземане-даване с нея. Тя не хапе целенасочено, по- скоро при резки маневри по време на съпротивата. Затова откачането на куката да става с предпазни средства (кохер или клещи). С голи ръце да не се бърка в зъбатата паст, понеже това е много рисковано. Раните са болезнени и трудно се спира кръвотечението.
*Благодарение на стомашните сокове, чрез които усвоява погълнатата храна, щуката може да се справи и с попаднала в гърлото й метална кука. Известни са много такива случаи, при които рибари са намирали полуразложени куки, останали от предишни битки.
*Има общо 7 вида щуки по света. Но европейската щука е само една, достатъчно добре позната в почти всички страни на Стария континент, включително и у нас. В северните страни сякаш израства повече, там щуки над 20 кг се хващат доста по-често отколкото в южните страни. У нас за трофейни се възприемат щом надхвърлят 10-12 кг.