Щуките не спазват разписание

В поредицата дни с дъж­довно и мрачно време, ка­квито имаше в изобилие през първата половина на октомври, намерих свобод­но време, за да проведа един риболов на баласт­риера Долни Богров край София. Бях в компанията на мой добър приятел и съ­мишленик в риболова. Той е плувкаджия, разпъва си бо­лонезата и търси най-масо­вите мирни риби. Доволен е каквото дойде, важното е „плувката да живее“, както сам се изразява.

Аз ще търся щуките. Ловил съм ги много в годините на­зад. В далечните времена изцяло с въдици на тапа, през последните години включвам и спининга, като алтернатива.

Нека уточня, че идвах по предварителна информа­ция от съсед, който ми се похвали, че скоро е бил на баластриерата и хванал три от щуките, но ударите били на ранина. Та ме предупреди да не се успивам. Ловил е на тапа с живи каракудки, а на място си хванал и слън­чаци за стръв.

Е, послушах го и на раз­виделяване спряхме колата на едно от не многото дос­тъпни места по източните брегове, откъм село Долни Богров. Приятелят ми се зае със своите приготовления, а аз разпънах две въдици на тапа, забодох от купе­ните каракудки и скоростно ги метнах в две съседни просеки между тръстиките. Доста е обрасло, но това не ме притеснява, такива са типичните местообитания на щуките. Нека клъвне, пък тогава ще му мисля как да я вадя. Имам кеп, имам и по­мощник при нужда.

Приготвих и спининга, ще пробвам по някое време из просеките, макар че не са много възможностите за работа със спинингова въ­дица от брега. Поне нямаше други рибари наоколо, беше делничен ден и е спокойно. През уикендите доста хора идват на водоема.

Колегата ми показа пър­вата хваната риба – сред­на по големина каракуда. След нея обаче го замъчиха слънчаци. Около час прес­тоях на мястото, взирайки се в тапите, но нищо не ги обезпокои. Оставих колега­та с препоръка да наглежда и моите въдици и аз тръгнах със спининга. Още час тест­вах няколко вида воблери и блесни – нищо. Никаква ак­тивност отсреща.

Стана обяд, колегата под­ръпва по някоя рибка, а аз скучая с моите щукарски въдици. Някъде към 14 часа бях готов да приключваме. Прехвърлих въдиците за последно. И чудото стана. Удар на дясната, с директно топване на тапата. Заби се в тръстиките, но аз държах изпъната линията и сама излезе. После вече лесно я прекарах до кепа. Щука към кило. Може да се каже от стандартните за тук.

Е, ще дам още един шанс, как да прибирам въдицата точ­но сега. Заметнах, а в това време удари на другата въ­дица. Тази обаче беше по- игрива, изметна се в „свещ“ и лудува повече, но я укро­тих в кепа без кой знае как­ви усложнения. Сходна е по големина на първата.

Веднага се отказах от идеята да си тръгваме. Ще останем още малко. Пос­ледва трети удар, но този път ритуално ми отмъкна рибето.

Останахме още два часа без повече емоции. Три удара за около половин час в ранния следобед и това беше. Но аз бях доволен и на тръгване веднага кроях планове кога пак ще дойда.

След два дни бях на съ­щото място и по същото време – на развиделяване. Този път сам, компания ня­мах. Само десетина минути след като заметнах ме ува­жи. Тапата потрепна учесте­но и спря. Поне минута-две стоя в покой и помислих, че се е отказала, но не, там е. Потегли уверено встрани и беше време за засечка. Първа щука в актива още с идването. Бях ентусиазиран и зареден с оптимизъм, но последва голямо чакане. Чак към обяд удари втора. И с нея се справих.

Зачаках следобедния сеанс, по спомени от пред­ния път, но… такъв нямаше. Стоях почти до свечеряване с убеждението, че все ще се обади още една. Не, ос­танах си с двете щуки. И с убеждението, че тези риби не спазват разписания. Ко­гато си решат, тогава ще атакуват. Ако изобщо ре­шат. Щукарска им работа.

Ивелин СПАСОВ

Посетете нашата Фейсбук страница