Силен щаб помогна за доброто ни класиране на световното в Пловдив

        Интересни подробности от кухнята на Световното първенство по риболов на плувка, състояло се наскоро на Гребния канал в Пловдив, споделя в bigfish.bg отговорникът по комуникациите Станил Йотов. Ето някои факти, върху които акцентира известният ни журналист.

       За шампионата в Пловдив в националния отбор попаднаха наистина най-добрите ни риболовци от последния сезон, чиито три кръга се проведоха на канала. Това бяха шампионът Веско Василев, Заприн Манолов, Калин Запрянов, Огнян Райдовски, Евгени Милев и Симон Симонян. В навачерието на световното спортно-техническата комисия на БФРС определи за капитани на състава ни опитните специалисти Пламен Панталеев и Калин Митранов. Покрай това беше сформиран щаб от най-малко десет компетентни рънъри и наблюдатели. Тяхната задача беше да помагат допълнително със съвети, като всеки събираше информация за събитията по останалите боксове в сектора, както и навсякъде по трасето.

       Тренировките вървяха всеки ден от понеделник до петък. В тях информацията беше, че след претеглянето на улова нашите имат резултати като на водещите отбори. Разбира се, това в известна степен е спекулативно, тъй като доста състезатели предпочитат да изпробват повече варианти за риболов, вместо да трупат улов в живарника си. Какви риби се ловяха? За разлика от доста други първенства, където основно се хващат платики, бабушки и уклей, тук нещата се решаваха от това дали всеки състезател може да извади поне един шаран. Те бяха с три вида габарити: най-малките между 500 и 800 грама, средни с тегло между 1 и 1.5 кг, и големи от две кила нагоре. Другият важен вид риба беше каракудата – от размер „шамарче” до 400-500 грама. По-рядко се вадеха амури между кило и три. На съвсем малката дистанция от метър и нещо от брега „на късо” излизаха слънчаци и уклейчета. До техния лов се прибягваше в случай, че в сектора има настъпила пауза в кълването и по този начин с късата въдица може да се добавят грам след грам в улова, докато останалите не хващат нищо. Реално добрият резултат се състоеше в това всеки риболовец да улови един или два шарана, плюс шест или седем каракуди.

        И така, дойде началото на световното първенство на 17 септември, събота. За съжаление, нашите момчета не успяха да ловят шарани, но поне тактиката им за каракудите излезе успешна. Заприн Манолов зае пето място в сектора, където петкратният световен шампион Алън Скоторн стана чак десети. От останалите ни състезатели двама бяха на седмо място, имахме още едно осмо и едно девето. Във временното класиране българският състав вървеше на 11-то място, само на едно под заветното влизане в десятката, като няколко отбора пред нас бяха само на две точки разлика. В този момент голямата отговорност падна върху капитаните Пламен и Калин, тъй като от тях зависеше как ще се играе в неделя. Двамата реагираха чудесно в ситуацията. Те свикаха среща в градината на хотела, на която освен всички състезатели дойдоха и останалите помагачи, всички до един екипирани с фланелки на България. Общо около 20 души в продължение на часове наред дискутираха спокойно и внимателно какви корекции се налагат, дали има нужда от промяна в захранката и маниера на хранене, кога да се лови на мач и кога да минат на щека, как да почнат да ловят шарани и колко време от състезание е подходящо да бъде отделено за риболов „на късо”. Тук е мястото да бъде отличен един от нашите състезатели и това е Симон Симонян. В събота той беше резерва, стоеше и даваше указания зад един от нашите състезатели. Изникна въпросът дали трябва да влезе като смяна. Предложението беше съставът да остане в същия вид. На Симон със сигурност му се е ловяло много, тъй като не всеки ден има възможност да участва на световното първенство. Но той не направи проблем, прие предложението на капитаните и в неделя отново участваше активно с напътствия, разположен в сектор А. Неговата заслуга за това престижно осмо място е точно толкова голяма, колкото и на всички останалите наши състезатели.

     В неделя нещата се развиха по доста по-добър начин за българския отбор. Момчетата приложиха промените в тактиката и почнаха да ловят – отначало каракуди, а след това взе да пристига радостната информация и за първите шарани в българските живарници. В целия ни екип, дислоциран по 2.3-километровия участък, настъпи голямо оживление: „Нашите ловят!” В хода на обмена на информация се оказа, че правим по-силни резултати от италианците, които в събота бяха втори във временното класиране. Най-окуражаващи бяха новините от секторите, където ловяха Заприн и Оги, те очевидно щяха да се класират сред първите трима.  

      Когато малко след края на състезанието в 14 часа почна тегленето, по радиостанциите на рънърите на България се чу: „Заприн първи! Оги втори!” Веско беше шести, Калин седми, само Гената нямаше късмет този ден и завърши дванадесети. Малко преди 17 часа генералният секретар на ФИПС Барбара Дюранте обяви резултатите. Осмо място за България! Един от състезателите ни – Калин Запрянов, след състезанието събра върху българското знаме автографите на всички „виновници” за този хубав успех на риболовния ни тим.