СЛРБ се включва в грижите за черния лешояд

През 2019 г. Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ подготви проектно предложение по процедура „Мерки за подобряване на природозащитното състояние на птици“ на оперативна програма „Околна среда 2014- 2020 г.“. Предложението „Подобряване природозащитното състояние на черния лешояд (Aegypius monachus) чрез изпълнение на мерки от Плана за действие на вида“ премина успешно всички етапи на оценка и на 27 февруари 2020 г. бе подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за срок от 42 месеца.

Така проектът ще се изпълнява на територията на сдружения, членове на Националната организация, които попадат в обхвата на следните зони, включени в обхвата на Европейската мрежа на защитените територии „Натура 2000“: „Западен Балкан“, „Камчийска планина“, „Провадийско-Роякско плато“, “Западни-Родопи“, „Пирин буфер“, „Студен кладенец“, „Мост Арда“, „Врачански Балкан“ и „Сините камъни–Гребенец“.

В рамките на дейностите е предвидено да се изградят площадки за подхранване на лешояди, които ще се зареждат ежеседмично с храна. Ще бъдат осигурени укрития за наблюдение на птици, ще се монтират изкуствени гнезда. В проекта също така е заложено изграждането на  съоръжения за доотглеждане, както и осигуряване на елени лопатари за разселване. По отношение на ловно-рибарските сдружения, които попадат в обхвата на проекта, е предвидено осигуряване на фризери за складиране на храна за лешояди, зрителни тръби със стативи и фотоапарати, бинокли и лична екипировка, транспортни средства, GPS-GSM предаватели за проследяване на птици, фото-капани и др.

Днес международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира черния лешояд като „почти застрашен“, а европейската категоризация на вида е „рядък”.

Какво е положението в България?

Черният лешояд, наричан още картал, винаги е бил по-рядък по нашите земи от своя „братовчед“ – белоглавия, но през 80-те години докъм 1990 г. като че ли изведнъж се изтрива от фауната на страната. Поради липсата на потвърдени данни за гнездене през 1985 г. вече е класифициран като „изчезнал вид” в изданието на Червената книга на България. Изследване на причините стига до извода, че най-тежък удар на популацията му нанася „кампанията” за унищожаването на хищниците в приграничните райони на Източните Родопи с помощта на отровни примамки и капани за вълци и лисици. Известно време след започналото през 1984 г. спорадично подхранване на лешоядните птици и изкуствено възстановяване на гнезда в Източните Родопи, в района започват да се забелязват единични черни лешояди. През 2002 г. вече са преброени 42 екземпляра, а постоянно обитаващите Източните Родопи в момента са около 24. Отскоро и „Зелени Балкани“ изпълняват проект, с няколко десетки птици се пускат и наблюдават в Източна Стара планина в района на Котел.

За разлика от белоглавия си „братовчед“, черният лешояд предпочита гористи райони. И двата вида силно се нуждаят от спокойствие. Но докато скалните биотопи, обитавани от белоглавия лешояд, остават по-малко засегнати от засиленото човешкото въздействие върху природата, същото не може да се каже за горите, особено в равнинните или нископланинските райони, които са предпочитани обитания на картала. Освен това гнездото на дърво, колкото и високо да е разположено, е по-уязвимо, отколкото гнездото по високите непристъпни скали. По-лесно е да се доближи картал под прикритието на гората, отколкото белоглав лешояд сред откритите пространства, които обитава.

Нарушаването на местообитанията, рязкото свиване на хранителната база, факторът безпокойство, пестицидният натиск и дори бракониерството са сред факторите, на които карталът става жертва. Какво трябва да се направи, за да съхраним и увеличим популацията му? Преди всичко да „угаждаме” всячески на неговите екологични потребности, които включват намирането на храна, както и да гарантираме спокойствието му. И да не забравяме, че с грижите за опазване на черния лешояд, ние – българските ловци, отстояваме авторитета на Националната ловна организация не само у нас, но и на международната сцена.

Още за черния лешояд може да прочетете в априлския брой на сп. „Лов и риболов“, който тези дни излиза от печат

Снимка: Фондация “По-диви Родопи”