НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Магията на добрата ловна снимка

добрата ловна снимка

Хубавата снимка е спомен. Приятно, любимо връщане към преживяното отново и отново през годините. Спомен остава и без фотография, но в един момент неизбежно започва да избледнява. Само хубавата снимка може да го отключи отново и да върне преживените моменти дори и след много години.

Статията е публикувана в брой 7/2020 г. на сп. “Лов и риболов”, който можете да закупите ТУК

Желанието ни да трупаме колкото се може повече вълнуващи моменти се прехвърля върху стремежа ни да ги запечатваме из множество снимки, което за мнозина от нас неусетно започва да се превръща във второ хоби. Можем ли да кажем обаче, че го упражняваме достатъчно добре и продуктът на нашия труд е наистина за показване?

Отминаха времената, когато за напра­вата на качествена снимка се изискваше добър фотоапарат. За увековечаването на трофея все по-рядко се търсят и професионални фотографи. Днес всеки щрака с мобилния си телефон и бърза да сподели сниманото. Съвременните устрой­ства ни дават и възможността веднага да избе­рем най-добрата снимка, а ако не сме доволни от кадрите, бързо да се опитаме да ги повторим.

Защо обаче при толкова много снимащи колеги все по-рядко попадаме на вълнуващи ловни картини? Проблемът далеч не е само естетически. Като хо­ра, посветени на лова, за нас ловната фотография трябва да е обект на повишено внимание особено днес, когато

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ НИ ГЛЕДА ПОД ЛУПА

и нерядко се настройва отрицателно към нашата общност. Понякога неудачна снимка става причи­на за истинска буря в социалните мрежи, която на сутринта се пренася в телевизиите. Една от главните причини за подобно отношение е начи­нът, по който показваме ловните си „подвизи” и ги олицетворяваме в нашите снимки. А доколко последните са носители на необходимите качества за истински добра ловна фотография, тепърва предстои да обсъдим в този материал. Журналистите знаят едно златно правило, време е да го споделим и с ловната общност, както и с пишещите братя в нея:

ДОБРАТА СНИМКА ГОВОРИ ПОВЕЧЕ ОТ ХУБАВИЯ ТЕКСТ.

И най-хубавият текст може да бъде развален от некачествена снимка, докато един не толкова интересен текст винаги може да бъде „спасен” с вълнуващи кадри. В крайна сметка – благодарение и на развитието на технологиите съвременният човек свикна да си формира представата за све­та повече от образите, отколкото от думите. Затова илюстрацията на нашия разказ все повече е от първостепенно значение.

добрата ловна снимка

Както вече споменахме по-горе, проблемното в лов­ните ни снимки и най-вече тези на отстреляните ни трофеи се състои не само в техническото им из­пълнение, но и във фокуса, който се поставя върху готовия кадър. От съществено значение е

НА КАКВО СЕ СТРЕМИМ ДА НАБЛЕГНЕМ

в процеса на снимане, какво в нашата снимка искаме да изпъкне, да се отличи. Често обаче не си даваме сметка за многобройните тън­кости на снимане и техниките, които е добре да приложим, за да постигнем естетиката на добрия кадър, от който смъртта на животното да не наднича с грозен облик. А в същото време, заедно с отстрела ни да можем да запечатаме и природната картина – домът на дивеча, където, полагайки отстреляното животно за снимка, да създадем възможно най-пълнокръвен образ директно в естествената му среда. Разполагането с качествена техника за засне­мане е базовата ни, първа стъпка по пътя към добрата ловна фотография. Днешните модели смартфони разполагат с много висока резолю­ция на камерата, която конкурира параметри­те на един полупрофесионален фотоапарат (разбира се, не го замества напълно, тъй като професионалната техника разполага с множе­ство настройки за по-сложна, детайлна снимка). Мобилните телефони са по-компактни, по-удобни и достъпът им до функциите за снимане е по- бърз. Стига предварително добре да сме запоз­нати с характеристиките и възможностите на ползвания от нас апарат. Иначе рискуваме да изпуснем най-удачния и ценен миг за заснемане ако по бреме на лов или след отстрел тепърва се заемем с разучаване на снимачната ни техника.

Съществува една особеност, която е добре да се има предвид – ако ловуваме индивидуално и сме сами по време на излет, най-подходящата техни­ка би била такава, която да разполага с таймер или с функция за дистанционно управление. Така бихме могли сами да изберем и нагласим момента за снимка с трофея и да имаме време да заемем подходящата позиция до него. Кадрирането от нисък ъгъл – чрез поставяне на техниката на земята или ако сами решим да легнем върху почвата, дава както богата база за качествени снимки, така и шанса таймерът да увековечи момента, когато вече сме подготвили дивеча и фона за това. Смяната на позата ни в процеса на заснемане е друг способ, също много благодатен, който се свързва с креативната разнообразна перспектива. Различната позиция на тялото ни създава нова посвоему оригинална за всеки наш кадър концепция. При реализирането й е особено важно да се вземат предвид следните особе­ности:

Светлината на деня – тя е основата на снимката, съществена е за добрата видимост и нагледност.

Мехмед Мехмедали-Пайтар – един от най-добри­те и активни фотографи на дивата природа, дивеча и ловните трофеи у нас, споделя, че свет­лината на изгрева, когато заревото е още черве­никаво, е особено благодатна за хубавата ловна снимка. Според него, най-подходящото време за заснемане е в часовия пояс до осем сутринта, когато слънцето вече изменя цвета си в жълто и светлината става ярка, а нерядко по този начин и „проблемна”.

добрата ловна снимка

Ловът обаче често се провежда и приключва през друга част от денонощието, което налага снимащият да се съобрази със следните обстоя­телства: да застане така, че

СЛЪНЦЕТО ДА Е ЗАД ГЪРБА МУ и никога срещу него; да избягва по време на сним­ка слънчевите очила, шапките и други аксесоари, които закриват лицето на „героя” на кадъра и като цяло създават сянка. Един от аргументите, които Мехмед Пайтар изтъква за по-надеждния резултат при утринното фотографиране е, че в ранния часови пояс маранята от горещините още не е „набръчкала” въздуха и вибрацията му я няма, а това елиминира опасността от влошава­не на избистрения, детайлизиран кадър. Мехмед съветва още човек да не е подвластен на адре­налина в лова – ако е възможно, добре е да се поуспокои преди да започне със снимките.

Ъгълът на снимане, за който загатнахме: ниският ъгъл прави животното да изглежда по-едро, по-голя­мо и изборът на кадър от ниско поставена снимачна техника е подходящ ако искаме да направим от- стреляния дивеч център на вниманието. Ако желаем да поставим образа на човека също на централно място, можем да го заснемем, когато той застане до животното или зад него (но не твърде назад). „Едно животно може да се снима години наред” – казва Мехмед и допълва, че един ден можеш да решиш да заснемеш само погледа му, друг – главата с трофея, трети – фигурата му. Това преди всичко важи за онази част от ловната фотография, която се отнася до заснемането на дивеча в естествената му среда u в ежедневното му преживяване, а не до снимките на ловните трофеи. Вече отстреляно, едно животно следва да се положи подобаващо и да му бъде отдадено нужното внимание и уважение. Тук е добре да споменем една тревожна тенденция у нас и по света. Много често забелязваме незряло­то отношение на ловци към дивеча. У нас е по-чес­то срещано и се дължи на липсата на мисъл, възпри­ятие и приемственост на идеята, че

ДИВЕЧЪТ НЕ Е ИГРАЧКА, не е собственост на его, капризи и прищявки и не е образ на нещо, с което можем да правим каквото си искаме и както си искаме (особено ако следваме логиката „щом съм разселил, значи мога да си поз­воля”, „щом съм го отстрелял, значи е мое” и пр.). Действия като възсядане на отстреляния дивеч и симулиране на неговото „яздене” в смъртта му, дърпането и вдигането за ушите, ръчкането с ножа или с дулото на пушката, подбутването с крака, стъпването с ботуш връз мъртвото тя­ло, поставянето на шишета с алкохол до дивеча, привързването му към предната решетка на автомобила (често се практикува с отстреляни хищници) или заснемане как джип тегли труп на дива свиня (не чак толкова отдавна в редакци­ята се получи и снимка на повдигнат с мотокар глиган, за да изпъкне колко е голямо туловището му) и цялостното подигравателно отношение са белези на безхаберие, а често и на примитив­на култура, които трябва да се осъждат като несъвместими с ловния морал още на място. Кошмарният пример са снимки и видео в интер­нет (за щастие не са български), където ловец се преструва на ловно куче и приклекнал, даже почти легнал над мъртвия глиган, се хили, джавка и хапе дивеча за ушите, дърпайки главата. А друг го заснема.

Длъжни сме да се разграничаваме от всички та­кива прояви, ако искаме да потвърдим мисълта на руския литературен класик Иван Тургенев, че „истинският ловец никога не е мръсник”. Истинският ловец е длъжен да се придържа към високия ловен морал, а в заснемането на лов­ния трофей да засвидетелства уважение към трофея и да прояви усета си за естетика към обкръжаващата среда.

Доста по-невинна, но и по-често срещана греш­ка, която разваля снимката, е излагането на слуката върху капака на автомобила. Няма красота и колорит в такива снимки, освен ако някой не държи да покаже не дивеча и трофея, а джипа, който притежава. Но това вече няма нищо общо с лова.

добрата ловна снимка

Природната среда е първото, което е важно да вземем под внимание при фотографската си практика. С други думи, търсенето на този естествен и благодатен фон веднага ще да­де качествени основи за нашите ловни кадри. Когато става дума за отстрелян едър дивеч, известният на всички ритуал на поставяне на клонка в устата е знак на

УВАЖЕНИЕ И ПОЧИТ КЪМ ДАРА НА ПРИРОДАТА, КОЙТО ПОЛЗВАМЕ.

Добре е да се търси конкретна особеност или изпъкващ детайл на природната картина, която обхващаме в кадъра с отстрела, стига „природност” към снимката ни увеличава шанса тя да се превърне във възможно най-доближен огледален образ на действителната околна среда, който показ­ва животното така, сякаш то не е мъртво, а просто почива насред дивия характер на своите местообитания.

Инж. Стефан Манолов: Развъдихме дивата свиня в Родопите, за да спасим сърната

Ловните фотографи препоръчват още раните да се избягват 6 кадъра и да не се заснемат, а видимата кръв да се почисти особено в облас­тта на носа и устата. За запечатването в снимката на естествената позиция на тялото на отстреляния дивеч съветите са краката да се подгънат и приберат под тялото, езикът също да се прибере. Допълнителните елементи като например дървената поставка, слагана под главата на едрия дивеч, е по-добре да се избягва. Някои фотографи препоръчват сним­ката на трофея да се направи веднага след отстрела, докато тялото е още „меко” и може да се нагласи за кадър и смъртта не го е вкочанила, но това не винаги е възможно по време на лов пред­вид времето на отстрел и светлината, с която разполагаме.

При едрия дивеч не е необходимо да се заснеме целия размер на животното, може акцентът да бъде върху отделни части. С дребния дивеч е мал­ко по-различно – съветите там са за заснемане по възможност на цялата снага на дивеча. С пернатите това не е никак трудно, стига трофеят да не е твърде увреден от изстрела. Отново се полага зелена клонка или се приготвя „палитра” от зеленина, която се поставя под птицата (най-често глухар, тъй като той е с трофейна стойност) и я обгражда. Самата птица трябва да е „полегнала” в естествена поза. Цветовете на подбраната растителност не трябва да съ­ответстват на багрите на дивеча и оперението му – ако е пъдпъдък, яребица или бекас защитната им окраска би се сляла с околната среда и така снимката на трофея би се превърнала 6 твърде слята с общия фон, напрягаща окото и караща го да се взира.

Черното бодливо сомче – още един колонизатор в нашите води

Когато снимаме самия ловец с неговия пернат отстрел, Важно е да проследим начина, по който той държи трофея си. Това означава птицата да не се държи небрежно за едното крило, а тялото й да виси простряно надолу във въздуха. Нито пък да се стиска за шията в заключени в юмрук пръсти. Подходът тук е пернатият дивеч да се държи само за краката като хватът да е и на два­та крака едновременно. Може да се направи комбинация: позирайки с трофея, ловецът с едната ръка държи за краката птицата, а с другата – ако иска да покаже пъстротата на оперението й – да разпъне крилото, фино подхващайки го с пръсти.

И един също много важен детайл от ловната фотография – отношението към оръжието и това как решим да го включим в композицията на снимките ни. Най-базовият и широко разпрос­транен съвет е по възможност то да лежи редом с отстреляния дивеч като се избягва практика­та животното да се поставя в допир с оръжие­то. При всички положение пушката не трябва да е център на композицията – така се избягва вну­шението за и без това принципното надмощие на огнестрелното оръжие и също се подчертава проявеното уважение към трофея. И за да няма инциденти и да не се създават излишни опасни ситуации, да си припомним пак – винаги да внима­ваме ловното ни оръжие да не е заредено както при приключил лов, така и по време на снимки.

И както вече споменахме, хубаво е да се заемем с фотографиране когато адреналинът от лова и успешния изстрел вече е поспаднал. За разлика от първия изстрел.

ПЪРВИЯТ КАДЪР НЕ ВИНАГИ Е НАЙ-УСПЕШНИЯТ

Често обаче той е обиколил няколко пъти страна­та, още докато ловецът е под влияние на емоциите и е споделил слуката си с приятели по вайбър, те пък са разпратили снимката на свои приятели… Помнете, че веднъж разпратена по вайбър, снимка­та вече не е ваша, загубили сте контрол върху нея. А впоследствие може да я откриете на какви ли не места и да се забъркате в какви ли не ситуации и обяснения.

И още нещо важно – ако желаете успешен кадър от вашия лов да бъде отпечатан в ловно списа­ние, не го разпращайте дотам по вайбър или чрез социалните мрежи, а най-добре през електронна поща или на запаметяващо устройство (диск или флашка). Технологиите на Вайбър и фейсбук имат свойството да „смачкват“ снимката и да я смаляват – ще я виждате хубаво на екраните на компютрите или на телефоните си, но на хартия ще излезе размазана. Същият ще е ефектът, ако искате да разпечатате такава снимка във фо­тографско ателие и да увековечите спомена в достоен размер и в рамка.

Бързата кучка слепи ги ражда, е казал народът. А бързите медии са като бързото хранене – често не предлагат най-питателната храна.

Борислав Белдев

Снимки Мехмед Мехмедали

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ