НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Черното бодливо сомче – още един колонизатор в нашите води

бодливо сомче

През есента на 2013 г. при извършване на ихтиологични проучвания в Поддържан Резерват „Сребърна“ уловихме риба, каквато досега не беше срещана в езерото. Нещо повече, тя не приличаше на никой от известните видове в българската ихтиофауна. Дължината ѝ беше около 20 см, имаше тъмен гръб и светло коремче, дълги мустачета като на сом и много остри бодли на гръбната и на гръдните перки. В остротата на бодлите се убедихме от собствен болезнен опит.

Ако искате да научите как по р. Струма ловят риба с памук от клечки за уши, купете бр. 3/2021 на сп. „Лов и риболов” ТУК

След обсъждане с колеги ихтиолози и преглед на специализираната литература, стигнахме до извода, че си имаме работа с вида черно бодливо сомче с научно име Ameiurus melas. Според наличната информация по въпроса, установихме, че този вид наистина е нов не само за езерото Сребърна, но и изобщо за българската ихтиофауна.

бодливо сомче
Местообитание на черно бодливо сомче в езеро Сребърна

Родината на черното бодливо сомче Ameiurus melas е Северна Америка, където естественият му ареал се простира от Великите американски езера до Северно Мексико. Естествените местообитания на сомчето са участъци с бавно течение и меко дъно в малки и големи реки, както и странични ръкави, мъртвици, свързани с тях басейни. Не е придирчиво към условията на средата, може да живее в замърсени води с ниско съдържание на разтворен кислород и висока мътност, понася и високи температури на водата. Неслучайно американците го наричат Black bullhead, в превод – черен воден бик.

Според информацията от литературата, бодливото сомче достига полова зрялост на 3-годишна възраст. През размножителния период женските подготвят място за гнездо, като почистват дъното в избраното място от парчета дърво, чакъл и тиня. Хайверът се инкубира в продължение на около 5 дни. Родителите охраняват гнездото не само по време на инкубацията, но и до две седмици след излюпването на малките рибки, докато те започнат да плуват свободно.

Навлезе дунавски морунаш в река Искър

Пак по данни от литературата, в Европа черното бодливо сомче е пренесено за първи път във Франция през 1861 г., после в Германия – през 1880 и 1885 г., и оттогава насам е съобщаван в много европейски страни, където вече е намерил своя втора родина. Стабилни самовъзпроизвеждащи се популации са намерени във водосборите на реките Ебро и Тахо (Тежу) на Иберийския полуостров, в повечето водосбори във Франция, в Нидерландия, Германия и в други страни. Не е известно кога за първи път се е появило в басейна на р. Дунав. Има данни, че в Унгария видът е пренесен в рибовъдни стопанства със зарибителен материал от Италия в началото на 80-те години на миналия век. Най-вероятно впоследствие сомчето е избягало от стопанствата и бързо се е разпространило по поречието на Дунав. Многочислени популации са регистрирани във всички дунавски страни, като до откриването му в езерото Сребърна през 2013 г. България беше единственото изключение.

бодливо сомче
Възрастен екземпляр и ювенилни сомчета

Констатирането на нов вид за българската ихтиофауна не беше причина за радост. Известно е, че там, където се появи, черно бодливо сомче бързо увеличава числеността си и измества местните видове риби, защото няма естествени врагове в нашите географски ширини. Заради острите шипове около устата му и на гръбната перка по-големите хищни риби и птиците не го предпочитат като храна. Толерантността към неблагоприятните условия на средата и грижата за потомството също му дават предимство пред местните видове. Данните за храната на черното бодливо сомче показват, че то е практически всеяден вид, който упражнява конкурентен и хищнически натиск върху местните видове риби. Черното американско бодливо сомче е включено в „Черен списък“ с инвазивни видове за р. Дунав.

Надеждата, че суровите условия на добруджанската зима няма да благоприятстват оцеляването на американското сомче в езерото Сребърна, за съжаление, не се оправдаха. На следващата година там се наблюдаваха характерните за вида кълбовидни струпвания на нулевогодишни сомчета. Намерените женски индивиди със зрял хайвер още веднъж потвърди размножаването на вида в езерото. Бързото нарастване на числеността на американското бодливо сомче го направи един от най-честите риболовни „трофеи“ в Сребърна, където в ограничен участък на резервата любителският риболов е разрешен през лятно-есенния период. За неудоволствие на риболовците, сомчето много агресивно атакува примамката и така пречи на улова на по-предпочитаните видове.

бодливо сомче
Ювенилни индивиди

При благоприятни условия в естествения си ареал видът достига дължина до 35 см.  Формирането на многочислени популации в „новозавладяните“ водоеми обаче значително ограничава максималните му размери. Например, в езерото Сребърна за целия период на изследвания от 2013 до 2020 г. не са улавяни бодливи сомчета, по-големи от 23 см, въпреки че условията на средата отговарят на хабитатните изисквания на вида. Навсякъде в установените му находища в България преобладават риби с по-малки размери.

По тази причина, както и заради острите шипове, черното бодливо американско сомче не е предпочитан обект за риболов, което му осигурява допълнително конкурентно предимство в сравнение с други видове сладководни риби в България.

бодливо сомче
Местообитание на черно бодливо сомче в блато Малък Преславец

При последващите проучвания по проект, финансиран по програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистеми” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. и по други проекти, изпълнявани в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, са намерени нови находища на черното американско бодливо сомче по поречието на Дунав – блатото Малък Преславец в Силистренско, долното течение на река Русенски Лом, както и на река Тополовец край Видин, някои други реки и някои язовири в района. Резултатите потвърждават, че река Дунав е коридор за разпространението на инвазивни видове.

И ако в реките и в крайдунавските влажни зони появата на сомчето най-вероятно е резултат от естествени придвижвания, то в язовирите, то очевидно е пренесено от човека, което пример за неправилно поведение спрямо чужди инвазивни видове.

доц. Лъчезар Пехливанов

Авторът на статията доц. д-р Лъчезар Пехливанов е известен български ихтиолог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Ръководител е на Изследователска група „Екологична класификация и мониторинг на сладководни екосистеми“ в ИБЕИ. Специалист по проучване, управление и опазване на защитени влажни зони, както и по оценка на качеството и мониторинг на повърхностни води.

Посетете нашата Фейсбук страница

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ