Еуфорията от откриването на Варненското злато, за съжаление, го лиши от заслужено внимание
Михаил Михайлов
За съжаление, не е известен фактът, че България притежава най-стария ловен трофей в света. Става въпрос за рога на Тур – Boss Primigenius, открити от археолога Иван Иванов във Варненския неолитен некропол от четвъртото хилядолетие преди Христа. Няма съмнение, че за да бъдат положени тези рога в гроба на покрит със златни накити вожд, те са имали изключително значение за него. Вероятно самият той е повалил това, два пъти по-голямо от африканския бивол, животно. Варненският неолитен некропол е известен преди всичко с най-старото обработено злато в света. То е по-древно от златото на шумерските царе и египетските фараони. Откриването му през 70-те години в България

ПРЕДИЗВИКВА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ФУРОР В СВЕТА.
Обработено е с изключителна прецизност и има символична, ритуална стойност. Намерени са над хиляда и четиристотин предмета, изработени от чисто злато.
Будят възхищение с прецизната си обработка скиптър и жезъл, утвърждаващи царската власт на погребания. Между тях върху гърдите му се шири слънцеобразен медальон, разкриващ божествения статут на слънчевия диск. Масивните гривни, нахлузени върху бицепсите на покойника, подчертават неговата исполинска сила, а множеството солидни обеци напомнят за изключителната му мъдрост.
Сред най-необичайните артефакти е фалос с дупка за ритуално осеменяване на девици, способстващ божественото унаследяване на вожда. Златен лък, медно копие, каменна брадва и дълъг кремъчен нож онагледяват уменията на тази древна цивилизация да изработва изкусни оръжия. Те свидетелстват за съществуването й по нашите земи в края на каменната, неолитна епоха – пето хилядолетие преди Христа.
Златни нашивки във формата на древен бивол-тур и накити с негови рога потвърждават суеверието на тези наши предци в амулети, наподобяващи непобедими животни, и показват, че турът се е ползвал с божествена почит. Вероятно този, който е имал смелостта и силите да го повали, е ставал вожд на племето.
Рога от турове са откривани на различни места по света (и у нас), но

ТЕ НЕ СА ЛОВНИ ТРОФЕИ, ЗА КОЕТО СВИДЕТЕЛСТВА И ФОРМАТА ИМ.
Става въпрос за опитомени от хората животни, чиито рога в процеса на одомашняване са се издигнали нагоре поради закърнелия инстинкт на туровете да се бият помежду си и с други животни. Единственият доказан ловен трофей са рогата от Варненския некропол, които са извити напред. Еуфорията по златните предмети и опитите да бъде разгадана тяхната символика обаче засенчват рогата на Тура и те са обречени да гният вечно в подземен склад на Варненския археологически музей.
ИВАН ИВАНОВ ОСЪЗНАВА ТЯХНОТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ
и когато става директор на музея, прави несполучлив опит да убеди комисията да ги включи сред златните артефакти, открити в царския гроб. Разочарован и обезпокоен за съдбата им, Иван, малко преди да почине, ми предложи да ги взема и да ги съхраня за бъдещите поколения, преди да изчезнат или изгният в мазето на музея.
Така най-старият ловен трофей в света попадна у мен. Обещал съм на Иван да го запазя и близо тридесет години го съхранявам непокътнат, далеч от завистта и алчността на богати ловни колекционери.
С нетърпение очаквам ремонта на трофейната зала в Съюза на ловците и риболовците, за да оглави експозицията. Би било прекрасно, ако до рогата му бъде изложена и възстановка на тур, за да напомня с внушителните си размери за храбростта на повалилия го древен ловец.

Авторът е архитект, дипломат, писател, ловец. Прекарва голяма част от живота си в Африка, включително като дългогодишен почетен консул на България в Намибия. Автор на ловните книги „Бушменска прокоба”, „Африкански пусии” и „Лов и любов”. Наскоро бе удостоен с почетния знак „Златна лаврова клонка” на Министерство на външните работи за приноса му в развитието на българо-намибийските отношения.