ЛОГО - СЛРБ
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"

Трофеят от Тервел

Трофея от Тервел - сръндак

Уникален сръндак чупи националния рекорд и влиза в Топ 5 в света?

Уникален трофей от сръндак, добит в ДЛС-Тервел с оценка над 232,12 точки по системата CIC, по всяка вероят­ност подобри националният рекорд на България. Досегашният трофей е със 191 точки no CIC и е отстрелян през 2014 г. край с. Къпиново, Великотърновско. Разликата между двата тро­фея е огромна и експертите на Североизточното държавно предпри­ятие смятат, че в следващите десе­тилетия рекордът от Тервел едва ли ще бъде подобрен. Все пак предстои и национална коми­сия по оценка на ловни трофеи, която трябва да се събере поне три месеца след датата на отстрела. Нейна ще е окончателната преценка дали това е новият рекорд на България. Животното е отстреляно от Ярослав Дончев, който е ловец от над 10 годи­ни. Дончев предпочита лова на хищ­ници и едър дивеч. Най-ценните му попадения досега са два отстреляни вълка, елен лопатар със златен медал, както и многото красиви трофеи от сръндаци, глигани и благороден елен. Специално за читателите на сп. „Лов и риболов” г-н Дончев представи своя разказ за успешния лов.

Бях поканен на откриването на подборния лов на сръндаци в ДЛС-Тервел. От предиш­ни гостувания там имах впечатление за добре ръководено стопанство с модерен ловен дом, страхотен екип и успешен лов през миналата година, затова с нетърпение очаквах да ги посетя отново. На сбогуване последния път им бях пожелал да отгледат по-хубави животни с no-ценни трофеи и ако наблюдават някой подходящ сръндак, да ме поканят.

Желанието ми бе да се сдобия с no-ценен трофей. Въпреки че предните години имах добра слука, ми липсваше нещо истинско, качествено.

За Тервел отпътувах с един мой приятел. За първи път щеше да ловува в ловно стопанство. Чул хуба­ви неща за популацията на сръндак в този регион и затова му беше интересно да види за какво става дума, като започне опита си с отстрел на селек­ционно животно.

Настанихме се в ловния дом и на следващия ден – петък рано сутринта, тръгнахме по ловните полета да открием сезона. За съжаление, мете­орологичните условия не бяха с нас. Сръндаците са много чувствителни животни и не излизат, когато времето е лошо, вали и е мокро. Въпреки че в този първи ден нямахме слука, бяхме много доволни, защото участвахме в един

ИНТЕРЕСЕН ЛОВ В СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ,

в типичен за Лудогорието пейзаж. Беше различен лов от този в Централна Стара планина – пре­ди всичко по това, че в терена са не вековни, труднопроходими гори, а малки, рехави горички, разделящи големите житни масиви с тесни гор­ски пояси, в които живее сръндакът. Оттам той излиза само рано сутрин и късно вечер – и то за кратко, затова ловът му е много труден и става основно чрез издебване.

На следващия ден тръгнахме още в 4:30 ч. Макар дъждът да бе спрял, нався­къде продължаваше да бъде доста мокро. И тази сутрин не успяхме да се поздравим със слука.

сръндак трофей рекорд

Едва привечер слънцето се показа и ние излязо­хме обнадеждени. Условията за лов в тази сьботна вечер бяха отлични. С ловния ни водач решихме да се установим на едно чакало, където беше виждано набелязаното живот­но. За наша изненада то се появи почти веднага. Огледахме го внимателно. Беше нашият сръндак. След две минути паша обаче той се скри. Изчакахме с мисълта, че и тази вечер може да си тръгнем без слука… За наша радост след половин час сръндакът реши да излезе. Той тръгна да прекосява в единия край нивата, явно с намерението да влезе в един тесен пояс и да се прехвърли в следващата по-голяма нива. Знаех, че разполагам само със секунди. Уверил се отново, че е същият сръндак, аз се прице­лих и успях да направя успешен изстрел.

След традиционното отдаване на почит към животното и направените задължителни снимки с ловния водач решихме да продължим обхода с наблюдение, за да разгледаме и другите интересни животни в нивите.

Най-радостното бе това, че

УСПЯХМЕ НА СМРАЧАВАНЕ ДА ВИДИМ 8 ДИВИ СВИНЕ,

сръндак трофей рекорд

които стояха в средата на една по-малка нива. Срещата ни изпълни с оптимизъм, че популацията може да се възстанови след големия удар, който африканската чума й нанесе.

Прибрахме се в ловния дом и направихме още сним­ки. Колегата ми също беше много щастлив – имал бе слука и беше успял да отстреля селекционно животно.

Вечерята беше истинско удоволствие. Атмосферата беше приятна, липсваше на­прежението от предните дни. Разговаряхме за това колко е важно правилното сто­панисване на дивеча за постигане на до­бри резултати. То непременно трябва да включва и сполучлива селекция, и охраната на дивеча от набезите на бракониерите, и целенасочена работа с ловните дружинки, както и осигуряването на пълноценна хра­нителна база. Нашите домакини споделиха, че обръщат особено внимание на борбата с нарушителите, но работата по залавянето на бракониери в този край е много трудна, превенцията също – местообитанията на дивеча представляват равни поля с много изходи, в които залавянето на нарушите­лите е трудна задача. От друга страна, честото присъствие на ловци на терените силно намалява шансовете на бракониерите, а това дава надежда повече животни да бъ­дат запазени, както и да има повече трофеи.

Само умелото съчетаване на всички тези компоненти може да доведе до добър и тра­ен успех при увеличаване на популацията на сърната и качествата на бъдещото поколе­ние. Бях впечатлен от разказите на дирек­тора на стопанството инж. Георги Ботев за различните видове дейности, за меропри­ятията по опазване на дивеча, осъществя­вани съвместно със съседните дружинки.

Зареден с енергия, изявих желание на сутрин­та да направим още един лов на ход. Въпреки умората това беше повод едновременно да направим и наблюдение на избрания район. В него, по думите на водача,

ИМАЛО ЕДИН ИНТЕРЕСЕН СЕЛЕКЦИОНЕН СРЪНДАК,

който било добре да бъде отстрелян. Сръндаците са териториални животни – отстрелването му щеше да позволи на неговото място веднага да се настани мъжки с по-добри генетични заложби, кой­то щеше да създаде по-качествено поколение. Тръгнахме рано сутринта и към 4,30-5 ч. бяхме вече в района, избран от моя водач за днешния лов на ход. Оставихме джипа на около 150 м от мяс­тото, откъдето щяхме да започнем лова. Беше ни­ва, един от ония чеири, както местните ги наричат – ниски равнинни пространства в суходолия, заоби­колени от гори, пълни с живот. Растителността като за началото на май тук определено беше no-буйна от тази в Балкана, където гората и тре­вата тепърва се събуждаха – а това създаваше и по-голям комфорт, и по-добра хранителна среда за тревопасните животни.

Нивата бе засята с жито, което вследствие на няколкото дъждовни дни беше започнало бързо да избуява и се бе превърнало в истински рай за чифтокопитните. Вляво поясът на бухналата в майска зеленина горичка навлизаше малко в нивата, образувайки лек завой.

Ловният водач започна да сканира нивата с бинокъл за излязъл на паша дивеч. Погледнах към завоя и аз и забелязах точно в този по-близък край задната част на животно. Дадох тихо знак на водача и той направи бързо предположение, че вероятно е една сърна, която по-рано през април е виждал да пасе там. Измести се, за да наблюда­ва по-добре сърната и зачака – искаше максимално точно да прецени. Беше вече 5,30 ч., започнало бе да се развиделява. В един момент водачът направи рязко крачка назад към мен и много тихо ми прошепна:

– Това е сръндак с хубави, големи рога. Ако прецениш, можеш да го отстреляш. Излез тихо, но имай предвид, че

ВЯТЪРЪТ Е СИЛЕН, ДУХА КЪМ НЕГО И ЖИВОТНОТО ЩЕ НИ УСЕТИ.

Направих внимателно няколко крачки напред и поставих трино­гата. Погледнах през оптиката и видях, че животното беше вдигнало глава и гледаше право към нас – явно ни беше усетило.

Имах секунда да погледна трофея: стори ми се доста по-голям от този, който бях отстрелял пред­ния ден, и значително по-оперлен.

В това време сръндакът с бързи крачки взе да се придвижва към пояса. Прицелих се, но между мен и животното застанаха малките клонки на разлистваща се туфа храсти. Направих крачка вдясно, като едновременно преместих триногата. Погледнах отново, но животното продължаваше да стои зад храстите. Тогава взех пушката, направих нова крачка вдясно вече без триногата и се опитах бързо да го прихвана на цел. Животното се движеше нетипично за сръндак, по-скоро с походка на благороден елен. Почувствах, че съм се прицелил много добре. Имам немалък опит, натрупан от честите ми излети в моя край в един от любимите ми видове лов – на хищници, и може би той ми помогна

В ТОЗИ РЕШАВАЩ МОМЕНТ ДА ИЗПИТАМ НУЖНАТА УВЕРЕНОСТ.

Натиснах спусъка и видях, че животното се скри. Инстинктивно зададох въпрос към ловния водач:

 – Къде изчезна?

Водачът, леко напрегнат, отговори:

– Не знам, няма как да видя зад храстите! Успокоих го – бях уверен, че животното е на мястото, където го е настигнал изстрелът. Бързо закрачих – разстоянието беше около 70 м. Когато стигнах до мястото, чух водача да пита:

 – Там ли е?

сръндак трофей рекорд

В първите секунди бях шокиран и не можех да отговоря нищо. Обърнах се и казах:

 – Тук е. Ела да погледнеш за какво животно става въпрос…

От първия миг знаех, че това ще е новият нацио­нален рекорд, бях уверен в това!

Приближавайки се, ловният водач каза:

 – Ще извикам колегата да дойде с джипа! – и започна да му звъни. После дойде до мене,

НАДНИКНА И ВИДЯХ КАК ЛИЦЕТО МУ ЗАМРЪЗНА.

Чух отсреща по телефона: „Ало, ало, ало!” – но ловни­ят водач беше останал безмълвен.

След няколко секунди на тишина чух отсреща на телефона:

 – Какво стана? Чух изстрел. Имаме ли слука? Да идвам ли?

Ловният водач само каза:

 – Ела, ела! Ела да видиш какво направихме! Започнахме да оглеждаме трофея. Никой не можеше да повярва на това, което виждаше. Джипът дойде, натоварихме животното и продължихме наблюде­нието. Районът беше със слабо мобилно покритие

сръндак трофей рекорд

и от един момент нататък загубихме обхват, затова решихме да се свържем с директора на сто­панството и да се похвалим с новината на връщане, след приключване на обхода.

Тръгнахме обратно малко след 10 ч. Минавайки през Тервел, на няколко пъти спирахме да покажем животното на познати на домакините ни ловци. Всеки един от тях оставаше втрещен като първа реакция при вида на трофея.

ЕМОЦИИТЕ БЯХА ОТКРИТИ, РАДОСТТА – ГОЛЯМА.

Всички бяха щастливи не само защото това бе страхотен трофей, отстрелян в региона и веро­ятно национален рекорд. Хората си даваха сметка най-вече за това, че този отстрел щеше да стане атестат за добрата работа през последните годи­ни, вероятност за други добри трофеи и гаранция за подобреното качество на селекцията в района. Докато пътувахме, се опитах да се свържа с дирек­тора на стопанството. Набирах го вече, когато се сетих за една шега от последния ден по адрес на вчерашния трофей. Ловните водачи се шегуваха по повод големината му, че това е голям сръндак, таткото на сръндаците. Когато чух това, казах, че на сутринта при добра слука ще отстрелям дядо­то…

– Дядото ли? – бе попитал шеговито директорът – И колко ще е голям този дядо?

 – Над 800 гр. – бях отговорил нехайно аз. Пристигнахме в ловния дом и зачакахме с нетър­пение появата на директора. Когато пристигна и погледна трофея, той също остана втрещен, после промълви:

 – Мислех, че се шегуваш за дядото….

Звъннахме веднага до ловния експерт в предпри­ятието и директорът му съобщи новината, че най-вероятно сме отстреляли трофей на сръндак, нов национален рекорд. Реакцията му бе правилна – поздрави ни за добрата работа, но ни предупреди, че още е прекалено рано да мислим за трофеи, които могат да се наредят до най-големите в страната.

сръндак трофей рекорд

Направихме снимки и отдадохме още веднъж почит към отстреляното животно. На тръгване обратно взехме решение да изчакаме да мине регионал­ната оценка на трофея, преди да разпространим новината. Прибрах се в голяма еуфория и с нетър­пение зачаках 7 май, датата, на която ми бяха каза­ли, че ще оценят трофея. На следващия ден, 4 май, следобяд получих обаждане от ловния експерт:

– Първо седни, после отвори снимката, която ти пратих по Вайбър!

Отворих снимката. Моят трофей беше поставен на кантар и той показваше 950 г. Чух по телефо­на експертът да казва, че обемът, макар и набър­зо измерен, е над 400 единици. Със сигурност това ще означава над 220 точки, което е значително над националния рекорд. Този разговор още повече засили нетърпението ми да изчакам резултатите на комисията, оценяваща трофея.

На 7 май комисията започна работа в 10 часа.

ВСЯКА МИНУТА УВЕЛИЧАВАШЕ ВЪЛНЕНИЕТО МИ.

След 4 часа нетърпеливо чакане опитах да се свържа с ДЛС-Тервел. Оттам ми казаха, че се оце­нява едновременно и националния рекорд, затова нещата стават по-бавно. Оценката продължи 6 часа, след което ми се обадиха с новината, че комисията оценява трофея на 232.12 точки, това е много над националния рекорд и засега този трофей е на второ място в света след шведския от 1983 г. и пред унгарския от 1975-та. Информираха ме, че след 3 месеца ще се направи национална оценка, след което и международна такава. Вероятно дотогава трофеят ще изгуби част от теглото си и съответно няколко точки, но почти със сигурност ще бъде в Топ 5 в света. Радостта ми бе неописуема. Изведнъж осъзнах, че това е огромна крачка за България, защото тя никога не се е нареждала сред водещите страни по трофей на сръндак. Това е атестат и за добрата работа на стопанството и ловните дружинки в добруджанския край. Щастлив съм, че България може да се похвали с такъв трофей и да получи признание в цял свят.

*Оръжието, с което е отстреляно животното:

Карабина Blaser R8, калибър 308WIN, оптика Swarovski Zi8 2.3- 18×56, патрон Hornady Precision Hunting 178gr.

Ярослав Дончев

От сп. “Лов и риболов”, бр.6/2020 г.

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

© 2020 Съюз на ловците и риболовците в България Всички права запазени Снимки: Unsplash.com Поддръжка: Дигитална Агенция “Пиксел Вижън”
Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ