Още ли смятате, че по софийските баластриери няма нищо сериозно?
Младен Добрев
Личен архив на Марио Христов
Имам удоволствието да познавам един уникален рибар, когото съм представял на читателите като голям майстор в улова на щуки. Марио Христов е софиянец, държи семеен магазин за хранителни стоки и ежедневието му е натоварено, но всяка свободна вечер мята „проходилката” и въдиците в колата и запрашва към някоя от софийските баластриери. Няма много време за по-далечни дестинации, но както самият той твърди, тези водоеми около столицата са пълни с всякакви хищници.
Беше усвоил улова на големи щуки, като ползва няколко доказали се модели блесни клатушки, сред които негов безспорен лидер е Mosca Zamfira. С тази примамка има в актива си щуки от порядъка на 8-10-12 кг. При това от няколко софийски водоема – баластриерата зад ТЕЦ София-изток, Челопечене, Чепинци, Долни Богров. Отработената и доказана като печеливша тактика е да влезе с „проходилката” (малка надувна лодка, задвижвана и управлявана с плавници) и да
ЗАМЯТА ПРИМАМКАТА КЪМ БРЕГА,
а да притегля навътре. Най-големите щуки се ловят именно така. С водене към брега, според Марио, няма шансове за трофейно попадение.
Очевидно хищниците са привикнали да очакват човешка заплаха по всяко време и са особено мнителни към движещи се към брега примамки.
Марио до такава степен беше усъвършенствал този нестандартен риболов, че нямаше празно влизане, независимо от сезона. В топлото време работи „на голо”, а когато водата изстине – надява неопреновия костюм. И казва, че докато водоемът не се заледи, има шансове за щука по този метод.
Така беше допреди две години, когато Марио случайно срещнал водолази, които изследвали дъното на една от софийските баластриери. Споделили пред него, че из езерото било пълно със сомове от различна големина. Наредили са се десетки буквално пред плантациите с шавари. Имало всякакви – от бебета до такива с впечатляващи габарити. Даже ги цитира като казали:
„СОМОВЕТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ СЛЪНЧАЦИТЕ В ЕЗЕРОТО…“.
Това го накарало да промени тотално приоритетите си. От брега малцина рибари са имали късмета да хванат сом по софийските баластриери, ащом ги има, ще трябва да намери път към тях. По неговия си начин.
И започнал преоборудването на „проходилката”. За нея две мнения няма – ще я ползва и при сомския риболов. По-мобилен и маневрен няма как да бъде с друго плавателно средство. Но се снабдил със сонар, с кльонк, с подходяща въдица и разни примамки. С кльонкането имал някои проблеми в началото, но това е в реда на нещата. Тренирал упорито и с времето усвоил материята. Вече може да се каже, че си има изградена
СОБСТВЕНА ТЕОРИЯ ЗА НАЙ-ЕФЕКТИВНА РАБОТА С КЛЬОНКА.
Удря с него почти постоянно, като прави само малки паузи, за разлика от повечето клъонкаджии, залагащи на определена серия удари и малки или по-продължителни почивки.
Въдицата му е стъкмена с разчет да издържи съпротивата на солиден сом. Прътът е къс, но с пределно здрава акция, а примамката е доказалата се комбинация от силиконова имитация на октопод и две куки отдолу – тройна и единична. Нанизва плътно пиявиците и червеите по цялотo стъбло на куките. Първоначално е тръгнал с живи каракудки за стръв по препоръка на опитни сомаджии, които го съветвали, че така ще чака удар на трофейна риба. Но той предпочита динамиката, доколкото е уместно да се каже това в сомския риболов. Няма претенции да хване Господаря на езерото, повече е доволен да има няколко сомчета от така наречените „трапезни” – от 2-3 кг до израсли по 10 кг. Основно с такива си прави импровизираните срещи по софийските водоеми. Но не са само те.
В относително кратката си „визитка” като сомаджия има с какво да се похвали.
НА РЕКА ВЕЛЕКА ТОВА ЛЯТО ХВАНА СОМ 48 КГ,
на Челопечене е измъкнал друг 36 кг, на Долни Богров – 32 кг. Няколко сома в диапазона 15- 20 кг има и от баластриера „Петте могили”. Интересен риболов е провел на родопския язовир „Ивайловград”. Там е надърпал набързо цяла серия от сомчета по 4-5 кг, с което буквално е събрал очите на други сомаджии, останали без улов в този ден.
Каква е утвърдената тактика за улова му по крайградските баластриери? Влиза привечер, като обхожда с „проходилката” територията от 2 до 10 м дълбочина и ако забележи праг, задържа се около него. Непрекъснато следи сонара, където вижда спуснатата примамка и дали някой мустакат звяр се издига от дъното. Атаките са разнообразни. Вдигне ли се сомът вертикално нагоре, следва яростна атака. Ако издигането е полегато, рибата проучва стръвта и не бърза да налапва. При всяка ситуация Марио е готов да реагира според поведението на сома. Закачи ли се, следва зрелищна битка, в която всеки има своите шансове. Представете си как се вади сом от такава малка лодка, без каквато и да е опора! Но той е свикнал, знае си предимствата, гледа да преодолее неудобствата. И накрая често ликува като победител. За тези няколко часа до пълно мръкване обикновено има улов. Ако са повече хванати, взема един, другите връща обратно.
СОМОВЕТЕ СА ГРУПИРАНИ,
извади ли някъде един, много е вероятно на същото място да излязат и други. Поне от тези „трапезните”, за които стана дума. Трофейните риби са единаци, по-трудно се вдигат, още по-трудно се води битка с тях. Но никога не бива да се изключват като вариант. Докато има въдица във водата, има и шансове.
Ето така Марио Щукара стана Марио Сомаджията. Тази жива енциклопедия има още много какво да сподели от опита си в риболова, но ще продължим разговора друг път. Може би тогава ще се е развил в друга посока. То от сом нагоре май няма накъде в сладководния риболов, но знае ли човек…
От сп. “Лов и риболов”, бр.10/2021 г.
Посетете нашата Фейсбук страница