НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"

Балканското бижу – Дивата коза е лесна за стопанисване, трудна за опазване и спорна за ползване

дива коза, бракониерство, лов


Снимки Стефан Аврамов

Дuвama коза е защитен вид, който се стопанисва лесно. И ако няма бракониерски набези, популацията бързо би достигнала завидни запа­си, защото естествени врагове в дивата природа тя почти няма. Скалният орел е може би най-големият й враг, но в зем­лището на родопското село Хвойна, където се стопанисват диви кози, има само една двой­ка скални орли. Те може и да грабват някоя и друга коза, но това не е беда за популацията. Вълците също са в състояние да нанесат ще­ти, особено в Родопите, където козите оби­тават не толкова типичните за тях гористи територии. Сериозен проблем представляват и скитащите кучета, например за реинтродуцираните диви кози на Витоша. Те преследват стадата и освен безпокойство могат да нанесат и сериозни щети на прираста.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ ОБАЧЕ СИ ОСТАВА БРАКОНИЕРСТВОТО.

Системното безпокойство от страна на любо­питни туристи или не добре възпитани приро- долюбители също не е желателно и притеснява животните, предупреждават местните ловци. В района на село Забърдо има три основни стада диви кози. Единичните са много повече и се увеличават. На площ от около 300 ха има над 150 индивида от единствения местен предтавител на вид кухороги в България. Средногодишният прираст е от около 50-60 приплода. За последните 5 години популацията се е увеличила близо три пъти, обяснава спе­циалистът по лова на сдружението на ловците и риболовците „Чернатица”-Хвойна Атанас Стоев.

Според ловци, които обикалят Австрия, Румъния и Македония в преследването на този изключително емоционален и атрактивен за лов дивеч, числеността на популацията по тези места е невиждано висока.

„Има ловци и българи, и чужденци, които са се пристрастили към този район. Притежават вече по 4-5 трофея от дива коза, но идват винаги щом разберат, че има свободни за отстрел животни. Този лов е предпочитан от мнозина, защото,

ЗА ДА ОТКРИЕШ ЖИВОТНОТО, ТРЯБВА ПЪРВО ДА СЕ ПРЕБОРИШ С ДОСТА НЕСГОДИ,

които ти поднася природата. Ловуването се превръща в истинско предизвикателство през зимата, когато има дълбок сняг и трябва да се изкачиш на 1500-1б00 м по стръмни урви и планински зъбери. Адреналинът се покачва, а удовлетворението е голямо, особено когато стреляш по голям трофей. Радва се не само този, който е имал щастието да открие и да добие трофея, а се радваме и ние, ловците от района, които стопанисваме дивеча. Миналата година една от отстреляните кози е била 15-годишна. На тази пределна възраст животното вече няма какво да даде на природата. Оттук нататък с годините то се превръща в жерт­ва на лавините, хищниците, заболяванията…”, разказва за лова на дива коза в райна на Забърдо ловният специалист Атанас Стоев. Стойността на трофея е в зависимост от точките, на които е оценен. Невинаги мно­го възрастно животно е носител на голям трофей, защото рогата му може да са къси. Ценоразписът на дивата коза е базиран на оценка, която се прави по утвърдените форму­ли на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) – 100 точки се равняват на 1000 евро. Една 15-годишна коза може да излезе 2000 евро, но може и да е два пъти повече, зависи от животното.

дива коза, популация, бракониерство

Стадата могат спокойно да се наблюда­ват с бинокъл от последните къщи на село Забърдо. Местните хора се радват да посре­щат природолюбители от всички краища на света, защото толкова много животни на такава малка площ няма къде на друго място да се видят. Това е резултатът от устойчи­вото стопанисване на вида по тези места. Подхранването е целогодишно. В района има изградени 8 солища.

БЕЗПОКОЙСТВО ЛИПСВА, ОХРАНАТА Е ПОСТОЯННА И СЕ ИЗВЪРШВА ОТ МЕСТНИТЕ ЛОВЦИ.

Нащрек са дори и останалите жители на с. Забърдо. „Заразени” от ангажираността и все- отдайността на ловците, те също бдят над това природно богатство, факт – опазването на биоразнообразието няма как да бъде успешно без разбирането, подкрепата и съдействието на местните общности, та нали е тяхно – родно. Това е принцип, който Националната ни ловна организация, федерацията на европейските ловни асоциии (FACE) и CIC винаги са отстоя­вали пред Европейската комисия с цел ловната дейност да намери своето заслужено място в еврорегламентите по отношение на опазване на биологичното разнообразие.

дива коза, бракониерство, лов

Любопитното е, че когато животните не са обезпокоявани, те сами си намират храна и поч­ти няма посещаемост на фуража, поставен на обособените за хранене места. Това означава, че са достатъчно задоволени от съществува­щата хранителна база в естествената среда. През последните години дивата коза се е разселила и край близките села Хвойна, Малево и Павелско. Годишната квота на сдружение „Чернатица” е различна, но обикновено не надви­шава 10 индивида.

В района на АРС-Дебин, където също сто­панисват дива коза, няма толкова големи голи площи. Срещат се малки стада от 10-15 индивида през 2-3 км на територия­та на 15 от ловните дружинки. Общият брой на дивите кози е около 300 на площ от 54 000 ха, разказва специалистът по ловно стопан­ство към девинското сдружение Владимир Пейков. И там разрешените за отстрел индивиди не надхвърлят 10 през отделните години. Преди 2 години е отстрелян и най-големият трофей на територията на ЛРС-Девин, оценен на 114 точки no CIC и златен медал.

Диви кози се срещат на териториите на още няколко сдружения в страната, но тяхната численост не е достигнала нивата, гаранти­ращи устойчиво ползване. Сега в България

НЯМА ДЕЙСТВАЩ ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДИВАТА КОЗА

Последният 10-годишен е изтекъл и спе­циална междуведомствена работна група определя устойчивите нива на ползване по ловностопански райони на базата на двукра­тен ежегоден мониторинг, провеждан под ръководството на Изпълнителна агенция околна среда (ИАОС) през пролетта и есен­та. Както споменахме вече, дивата коза е защитен вид и нейното ловуване е допус­тимо единствено по реда на изключенията (дерогациите), разписани в разпоредбите на чл.16 от Директивата за местообитанията, който директно е транспониран и в нашия Закон за биологичното разнообразие. Въпреки това от Брюксел имат сериозни резерви по отношение на дерогациите за дивата коза у нас. Еврокомисията твърди, че те са в разрез с устойчивото управление на вида, както и с поставените амбициозни цели в Плана за действие и настоява държавата ни да пре­крати практиката на директно отнемане на индивиди от природата.

Стопанисването и ползването, което всяка година се разрешава с квота от Министерство на околната среда и водите, води до увеличаване в числеността на вида, категорични са както специалистите по ловно стопанство, така и представители на неправителствени природозащитни органи­зации.

дива коза, бракониерство

Rupicapra Rupicapra balcanica (балканската дива коза) е един от десетте подвида на вида Rupicapra Rupikapra, разпространен само в плани­ните на Балканския полуостров. Освен у нас оби­тава още високопланински райони в северните части на Гърция, в Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия. Изолирани популации има и в Словения. В България се среща на надморска ви­сочина между 600-2900 м в скалните комплекси на Рила, Пирин, Стара планина, Родопите, а вече и във Витоша.
И двата пола на дивата коза имат рога. При мъжките те са по-големи и силно извити, вър­хът им е насочен надолу, за разлика от женски­те, при които той най-често е обърнат назад. Има сведения, че по нашите земи още траките са ловували на диви кози. До средата на 19 век балканската дива коза има по-широко разпрос­транение в България, като се среща в почти всички подходящи местообитания. Сдобиването на населението с далекобойни пушки обаче води до увеличаване на успеваемостта при лова, значително намаляване на числеността и пълно изчезване на вида от много от находищата му.
Със Закона за лова от 1897 г. е въведен ловен сезон за диви кози от 1 август до 31 декември, а още през следващата година е наложена 10-годишна забра­на за лов в Стара планина, тъй като дивите кози там са под 30 индивида. Впоследствие сезонът е намаляван, за да достигне до един месец – ок­томври, в Закона за лова от 1948 г. След Втората световна война контролът върху незаконното ловуване се засилва и популациите започват бавно да нарастват, като увеличават и разпростране­нието си.
За дивата коза са характерни редица анатомични, морфологични и физиологични адаптации, които правят вида най-добре приспособения бозайник за живот в алпийската зона на планините и върху скал­ни терени. По тези причини влиянието на климата (екстремно ниски температури, вятър и др.), хищ­ници, конкуренция с диви копитни, е незначително и не е лимитиращ фактор в динамиката на жизнените популации. Поради специфичните си адаптации дивите кози имат предимство пред хищниците в скалисти местообитания и при опасност излизат на открити високи места, изчаквайки реакцията на хищника. Тази полезна срещу естествените им вра­гове стратегия обаче ги прави уязвими за отстрел.

стефан аврамовСтефан Аврамов, БфБ: Целта ни е дивите кози да се увеличат до над 5000

Трофейният лов, ако бъде проведен правилно, може да съдейства значително за за­пазване на биоразнообразието. Това е позицията на Стефан Аврамов от Българска фонда­ция „Биоразнообразие”. Той е и член, без право на глас, на комисията, която определя квотите по реда на изключе­нията за отстрел на дива коза у нас. Групата е сформирана през 2007 г., откакто видът е защитен. Оттогава има и План за действие. Той е за периода 2007-2017 г., но поради липсата на нов продължава да е актуален и до днес.
Целта на Плана за действие е броят на дивите кози в България да надвиши 5000 животни. Експертите пред­полагат, че за последните 10-ина години те са се увеличили поне с 1000 животни и в момента в България има към 3500 диви кози. Но колко точно са те, би тряб­вало да каже следващият План за действие, който се разработва в момента.
Видът е защитен по силата на изменение на параграф 75 от Закона за биологичното разнообразие от 2005 г., което гласи, че с присъединяването ни към ЕС дивата коза и дивата котка влизат в графата „Защитени видове”. Изменението влиза в сила от януари 2007 г. Всъщност, от името на българска фондация „Биоразнообразие” е и предложението ловните общ­ности да бъдат активно въвлечени в опазването на дивата коза чрез строго регулиран трофеен лов. Бракониерството в България е основно за евтино месо, а цената на трофея от дива коза с услугите може да достигне до 8000 лв. Това е един сериозен стимул ловните общности да опазват активно вида. Идеята е на базата на приходите от строго регулиран трофеен лов да се привлекат ловните общности да опазват вида, тъй като бракониерският лов е основен проблем пред опазване на популацията на дива коза у нас. А трофейният й лов и бракониерството са напълно несъвместими.
По реда на изключенията на нашия Закон за биологич­ното разнообразие и на Директивата за местообитанията на територии там, където се полагат сериозни грижи за опазване за дивата коза и нейната численост се увеличава, се допуска отстрел. Ежегодно след решение на Работната група може да се разрешава ловуване на отделни животни на базата на специални разрешителни за всяко от тях.

костадин вълчев Костадин Вълчев, Сдружение за дива природа „Балкани”: Популациите са стабилни и растящи

Адекватна ли е методиката за мониторинг на дивата коза у нас, г-н Вълчев?
 Има заложени добри неща, но проблемите идват при изпъл­нението. Хубаво е, че методи­ката е в процес на реформи и подобрение. Към досегашната практика имаше доста забе­лежки относно преброяването на едрия дивеч, особено ко­гато се работи на ниво ловностопански район или отделна ловна дружинка. Този проблем се решава с новата система за мониторинг, в която са залег­нали предварително установени маршрути и места за наблюдения. Стремежът е, а и в повечето случаи се успява, маршрутите да се минават и да се брои в един и същи ден в едно находище без значение от административните граници.

Какво гарантира това?
По-малка е вероятността едно и също животно да се преброи два, че и повече пъти. Ще дам за пример дивечовъдните участъци „Извора” и „Борово”, кои­то сега са към едно и също горско предприятие – Южноцентрално, но преди бяха към различни РДГ. Ако мониторингът се осъществява от различни екипи, рискът да се преброи едно животно няколко пъти или да се пропусне е много голям. Границата между двата участъка преминава по Еленов дол и Девинска река, но едни и същи диви кози обитават този много див и недостъпен район и няма как да гарантираме, че не ги броим два пъти. Същото важи за целогодишните наблюдения – там откло­нението от действителния брой е още по-голямо. Знаете, че за дивите кози са характерни верти­калните миграции и ако падне по-дебел сняг, те веднага ще си сменят мястото. Ние ще ги пре­броим през зимата, а колегите ще ги отчетат през лятото, но на друго място. Никой не лъже, но сметката е грешна.

Преброяването в един ден обаче също може да има недостатъци…
Да, така много често се изпускат животни. И при дългосрочната съпоставка на данните е възможно броят им да изглежда странно с големи флуктуации. Затова другаде – основно в Алпите, но и в Апенините наблюдението се провежда в повече от един ден. За меродавни се вземат резултaтuтe от деня с по-големия брой отчетени жи­вотни, защото се минават едни и същи маршрути. Друг недостатък у нас е, че понякога не съпоста­вяме усилията – имали сме години с 60 маршрута и такива, в които сме обходили 10-15. Няма как да сравняваме резултати, постигнати с много по-малко усилия.

Могат ли да се избегнат несъвършенствата и на едната, и на другата методика?
Елемент на субективност винаги ще съществува. Ако преброяването се прави по едни и същи маршру­ти и те се повторят два пъти през ноември, при­мерно, когато е размножителният период на дивата коза у нас, числата ще са съпоставими и по-реални. В световен мащаб по-голямо внимание се отделя не на точния брой до последното животно, а на тенденци­ите – защото и хиляди овце да имаме в една кошара и тях трудно ще преброим с точност.

Какви са тенденциите за популацията на дивата коза в България?
Въпреки че има находища, в които се регистрира намаляване, като цяло популациите на дивата коза в България са стабилни и леко растящи.

От бр. 04/2021 г. на сп. “Лов и риболов”

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ