НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"

Мечката не е планинар по рождение

мечка, планина

Все повече ще я срещаме на неочаквани места. Ще се научим ли да съжителстваме, без да си пречим много?

Александър Дуцов

Есента на 2019 г. е изпъстрена с мно­гобройни сведения за необичайна актив­ност на кафяви мечки на територията на страната.

Докато някои случаи са напълно нормални от гледна точка на цикличност на появяването – нападения на мечки над пчелини и домашни животни в планинските райони на страната (където видът се среща нормално), други определено са странни и необичайни. Слизането към Дунавската равнина за нас може да изглежда странно на фона на факта, че всички сме научени, че мечки живеят само в гората, и то в планинската гора. Истината е, че видът кафява мечка е обитавал цялото Северно полукълбо (включи­телно в исторически план Северна Африка) и на практика е заемал всяко свободно местообитание, предлагащо храна и укритие. Имайки предвид факта, че мечката е омнивор (всеядна), то широкото разпрос­транение на вида се ограничава само от единствения й враг – човека. Исторически и палеонтологични данни показват широко разпространение на мечките на тери­торията на цялата страна. Появата на хората, усвояването на степите за земе­делие, изсичането и изгарянето на равнин­ните гори за усвояване на нови площи на практика е унищожило туровете, дивите коне и е

ИЗТИКАЛО МЕЧКИТЕ, ВЪЛЦИТЕ, БЛАГОРОДНИЯ ЕЛЕН И ОЩЕ МНОГО ВИДОВЕ КЪМ ПО-НЕДОСТЪПНИТЕ ВИСОКИ ПЛАНИНИ.

Ако се съмнявате в думите ми, можете да погледнете местата, обитавани от подвидовете на кафявата мечка в Аляска и Сибир – много често без нито един храст или дърво на стотици километри разстояние. Най-високата плътност на мечки в Румъния е засечена в ниски хълмисти местообитания, редувани с овошки и обработваеми земи на север от Карпатите. Дотук виждаме, че няма нищо странно в появата на мечките на границата на Дунавската равнина. Друг е въпросът какво е предизвикало тази експан­зия. Тук възможните причини са много и не бихме могли да бъдем сигурни без детайлни проучвания. Какви са извесните факти: Най-често индивидите, наблюдавани близо до населени места и правещи бели, са млади мечки. На втората година майката изгонва младите и ги прогонва да си търсят място под слънцето. По-едрите и силни мечки са за­ели по-качествените и по-богати на укритие и храна места.

мечка, планина

МЛАДЕЖИТЕ СА ПРИНУДЕНИ ДА СКИТАТ ДАЛЕЧ И ДА ТЪРСЯТ НЕЗАЕТИ ТЕРИТОРИИ,

което на практика означава да излязат извън „изконните” мечи места и да навлязат в районите, по-гъсто обитавани от хора. Това, комбинирано с тийнейджърският дух

на експериментиране и търсене на лесната храна, често води до посягане на по-достъпните човешки ресурси – кошери, домашни животни, овошки, отпа­дъци по контейнери и сметища.

Според колеги хидробиолози 2019 г. е една от най-сухите години досега, което вероятно (не мога да твърдя със сигурност) се е отразило върху продуктивността на екосистемите. Ако нормално една мечка има нужда от 50 до 250 квадратни кило­метра (от 5000 ха до 25000 ха), то при недостиг на хранителни ресурси тази територия може да ста­не значително по-голяма, а за мечките в бедните на ресурси екосистеми на север – до няколко хиляди квадратни километра. Пазенето на индивидуална територия е напълно нормално, един от скандинав­ските мечоци, оборудван с GPS нашийник, обхожда за година в търсене на храна и партньор терито­рия колкото две трети от България.

С множество проучвания е установено, че

ЖЕНСКИТЕ С МАЛКИ МЕЧЕТА МОГАТ ДА ТЪРСЯТ БЛИЗОСТТА НА ХОРАТА,

за да предпазят мечетата от големите мъжкари, които се стремят да убият малките и да ,,освобо­дят” женската за размножаване по-скоро като й предадат своите гени.

Друг фактор за слизане на мечките от високите части на планините е обезлюдяването на селата и изоставянето на землищата около тях. В голяма част от населените ни места в планинските райо­ни са останали малко на брой възрастни жители. Големите стада овце и кози са спомен от минало­то. Липсата на домашни животни за паша и от­падането на нуждата от разчистване на пасища около селцата и махалите е довело до самозалесяване и обрастване на големи площи с млада гора, което реално е осигурило на дивите животни нови местообитания. По-малобройните жители на села­та вече не са такава заплаха за дивите животни и съответно те заемат изоставените територии или ги използват като коридори за придвижване.

Повишава ли се популацията? Няма ясни доказател­ства за това, но се вижда, че в местообитания, в които мечките са били избити преди 100-150 години, отново се появяват отделни индивиди. Относно струпването на много индивиди на едно място, това не винаги означава висока плътност на популацията. Когато има изобилие от храна, мечките проявяват голяма търпимост към себеподобните си. Известен е случай в Хърватска, където на обърната влакова композиция със захар се бяха събрали повече от десет мечки, хранейки се рамо до рамо. Още по-интересно е, че част от индивидите, маркирани с предаватели, се бяха придвижили към мястото с храната от повече от 100 км. Такива струпвания са характерни и за северните реки при хвърлянето на хайвера от сьомгата, у нас – при плодоносенето на сините сливи по северните склонове на Стара планина, и други.

При дадени стимули мечките

МОГАТ ДА ПРЕМИНАВАТ ГОЛЕМИ РАЗСТОЯНИЯ ЗА КРАТКО ВРЕМЕ.

Преди години маркирахме млад мъжки екземпляр в Стара планина с GPS-GSM предавател. Мечокът се държеше в периферията на населените места по северните склонове на Стара планина – около с. Кръвеник, община Априлци. Всеки петък след започ­ването на ловния сезон обаче преминаваше за една нощ билото на планината и в събота вече се хра­неше по южните й склонове близо до с. Скобелево, община Павел баня. При такива темпове на прид­вижване е ясно, че един индивид може да бъде наблюдаван на много места в рамките на годината и съответно преброен многократно.

Каква е причината за всички процеси в природата е трудно да се прецени, без да сме наясно с всички факти. Важното е да не допускаме мечките да се хранят с антропогенни източници, защото това може да доведе до загуба на страх от хората и съответно до инциден­ти. Изключително важна е превенцията – електрически огради, заключващи се контейнери за отпадъци, добри кучета пазачи на стадата. Необходимо е и час по-скоро

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ДЕЙНОСТТА НА СПЕШНИТЕ ЕКИПИ

за мечката, чиято задача беше да оценява и да предприема мерки при поява на мечки с нежелано поведение. Дейността им беше прекратена поради липса на желание за фи­нансиране от страна на ведомствата, управляващи вида.

мечка, планина

Смятам, че всички отговори относно управлението на мечешките популации са дадени в изтеклия вече План за действие (2008-2018 г.). За създаването му тогава бя­ха поканени всички заинтересовани страни: пчелари, животновъди, ловни стопанства, ловци, администрацията на национални и природни паркове, научни работници и природозащитни организации. Решенията и препоръките бяха взети с консенсус и след преглеждане на съществуващата инфор­мация и нормативна база. Есенцията им накратко: не бива да се пречи на мечките да се възстановяват в историческите си местообитания, но популацията трябва да се управлява с цел минимизиране на кон­фликта между хората и животните. Това включва както превенция – прогонване и преместване на индивиди, които са заплаха за живота и здравето на хората и за тяхната собственост, но също и отстрелване на индивиди с опасно поведение или с цел кон­тролиране на популацията в дадени райони. При стабилна и нарастваща популация бе предвидена и ловна квота, с цел намаляване на плътността в дадени райони. За послед­ното обаче е необходимо да се провежда ежегоден мониторинг по единна методика с цел оценяване на тенденциите. Последното се оказа сложно поради неразбиране и липса на финансиране, а без подобна статистика отстрелът на част от популацията не може да бъде легитимиран законово. За съжаление, в момента

ЛЕГИТИМНИЯТ КОНТРОЛ Е ЗАМЕНЕН ОТ БРАКОНИЕРСТВО,

чиито параметри трудно могат да бъдат оцене­ни. Отговорноста за вида е разпределена между две министерства (на земеделието и на околната среда) като правомощията им често не са съвсем ясни. Не на последно място – макар че видове като мечката и дивата коза са много добре покрити законодателно, включително от НПК, то прила­гането на всички тези закони куца. Необходимо е да се приеме нов План за действие със заложени всички положителни мерки от стария и изчистване на някои неясноти, който да се приложи в пълнота към управлението на вида. Тогава всички заинтере­совани страни ще бъдат удовлетворени в голяма степен и ще се осигури дълготрайното оцеляване на нашия балкански подвид на мечката.


Александър Дуцов е зоолог, завършил е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. От 1999 г. се занимава с проучвания на биологията и екологията на вълка и кафявата мечка в България. автор и съавтор е на редица проучвания за мечката: оценка на местообитания, размер и използване на индивидуална територия, генетична оценка на популацията в Родопите и частично в Стара планина и др. през 2006-2008 г. координира процеса по създаване на първия План за действие за вида. Съавтор е на множество научни статии за мечката и вълка.

От бр. 12/2019 г. на сп. “Лов и риболов”

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ