Изчезващите господари на Дунав

Оцелели от времето на динозаврите, есетрите никога не са били по-застрашени отколкото днес

Константин Христов

Появили се преди 200 мили­она години, есетрите са дребен вид мигриращи ри­би, които днес са на ръба на изчезването. В момен­та 25 есетрови вида обитават край­брежните води, реките и езерата на северното полукълбо. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популации на есетри в света. По тази причина опазването и възстановяването им попада сред водещите цели на природозащитната организация WWF България. Въпреки че са надживели динозаври­те, днес есетрите са сред най-застрашените животни, включени в Червената книга на световнозастрашените видове на Международния съюз за опазване на природата.

До XIX век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности по течението. В наши дни обаче 5 от 6-те местни дунавски вида се опреде­лят като критично застрашени. Незаконният улов, главно заради хайвера, загубата на местообитания и нарушаването на миграционния им път са основни заплахи за тяхното оцеляване.

Есетрите играят важна роля като индика­тор на здравите екосистеми в река Дунав. Те живеят най-вече в Черно море, но в размножи­телния период мигрират нагоре по течението на Дунав и други големи реки, за да хвърлят хайвера си. В миналото са достигали дължина до 4,5 м и възраст до 100 години. Поради дългия си жизнен цикъл и късна полова зрялост те са особено уязвими, а възстановяването на популациите им отнема десетилетия.

Басейнът на Дунав е местообитание на 6 вида есетрови риби, като 2 от тях се считат за изчезнали.

Моруната (Huso huso) е най-голямата сладководна риба в света. Най-едрият улавян някога екземпляр от вида е с тегло 1571 кг и дължина 7,2 м. Моруната не достигна зрялост преди 15-та си година. За да се раз­множава, тя мигрира най-нагоре по течение­то в сравнение с другите видове есетри. Тази миграция обаче е прекъсната от язовирната стена при пролома Железни врата. Моруната е единственият истински хищник сред 6-те вида дунавски есетри. Въпреки че се хранят основно с риба, по-големите индивиди нападат дори и водни птици. В хроники от XI век се споменава за Buga Huso huso, c който се осигу­рява съществена част от провизиите на войските по Горен Дунав в Австрия. Днес обаче моруната е регис­трирана като критично застрашен вид.

Някога руската есетра (Acipenser gueldenstaedti) е била най-широко разпространеният вид по Дунав. Редовно е мигрирала нагоре по течението, достигай­ки Братислава. Забелязвани са екземпляри дори във Виена и Регенсбург. В периода между 1966 и 1974 г. повече от 200 000 руски есетри са обитавали Черно море. Мигриращите през пролетта екземпляри навлизат в сладки води точно преди размножаването и хвърлят хайвера си в долното течение на реката (320-650 км от устието). Мигриращите през есента риби хвърлят хайвера си на следващата про­лет още по-нагоре по течението (на 900-1200 км от устието). Годишният улов в бивша Югославия спада с 90 % само за 2 години след строежа на хидровъзела „Железни Врата” II през 1984 г. Съоръжението отрязва достъпа на вида до местата, където хвърля хайвера си. Днес руската есетра е най-често срещаният вид в българските ферми за хайвер, но в дивата природа е критично застрашен.

Пъстругата (Acipenser stellatus) винаги е била рядко срещан вид по средното и горното течение на Дунав. Тя извършва миграцията си при по-високи температури, т.е. по-късно от дру­гите есетрови риби, като навлиза и нагоре по течението на няколко дунавски притоци като Прут, Тиса, Драва, Сава и Морава. С началото на миграцията пъстругата спира да се храни. Тази тенденция продължава, докато не хвърли хайвера си и не се завърне обратно в морето. Мъжките остават на местата за размножа­ване до 6 седмици, а женските – само за 10-12 дни. Статистиката сочи 87 % спад на световния търговски улов на пъструга и ясно показва защо видът е регистриран като кри­тично застрашен. В резултат на замърсяване през 1990 г. само в Азовско море са открити мъртви 55 000 есетри от вида.

Шипът (Acipenser nudiventris) никога не е бил преобладаващ вид в басейна на Дунав, а днес е включен в списъка на изчезналите видове в Румъния и България. През 2009 г. за последен път е регистриран улов на шип в Унгария. У нас няма документиран улов за последните 30-40 години. Шипът живее в морето – в близост до брегове и естуари, като се насочва към реките, за да се размножава. В сладки води предпочита дълбоките места по протежение на големи реки. Все още съществуват и някои немиграционни сладководни популации. Макар че е най-плодовитият вид естера, шипът е на ръба на изчезването в световен мащаб.

Чигата (Acipenser ruthenus) живее изцяло в сладки води и за разлика от другите есет­рови риби не мигрира от Черно море. Данни, получени от маркирани видове, разкриват максимално миграционно разстояние в Дунав от малко над 300 км. Днес чигата е най-широко разпространеният есетров вид в басейна на Дунав. След рязкото намаляване на запа­сите в реката през предишните векове, от 1980 г. числеността й започва да се увеличава. Това е единственият есетров вид, който все още се среща в Сърбия, най-вече нагоре по течението след язовир „Железни врата”. През 2014 и 2015 г. WWF България пусна в българ­ския участък на реката общо над 50 000 чиги, ставайки първата природозащитна организа­ция, която извърши зарибяване на Дунав.

Атлантическата есетра (Acipenser sturio) ви­наги е била сред най-рядко срещаните есет­рови риби в света. В Черноморския басейн нейното присъствие е документирано само до началото на XX век. Знаем, че този вид се е размножавал в Долен Дунав, тъй като през 30-те години на миналия век са описани хибриди с други видове есетрови риби. Атлантическата есетра навлиза в реките от януари до октом­ври, а по време на престоя си в морето стои в близост до естуарите и тяхното тинес­то дъно. В миналото този вид е обитавал Атлантическия океан, Ламанша, Средиземно и Черно море. Днес атлантическата есетра е критично застрашен вид с една единствена дива популация в реки­те Гарона и Дордон във Франция.

Запасите от мигриращи риби в големи водни басейни е сложно да бъдат измерени. Затова и задъл­бочен мониторинг на есетровите популации в Дунав през годините не е правен. Но намаляването им е ясно документирано от драстич­ния спад на улова. Още в началото на XVI в. уловът на моруна в сред­ното течение на Дунав намалява, а през XVIII в. риболовът на мигри­ращи есетрови риби в Горен Дунав изцяло замира. Долното течение на реката продължава да бъде последната крепост на есетрите до рязкото им намаляване през ми­налия век. В България общият годишен улов е спаднал от 63,5 т през 1940 г. до 25,3 т през 1995-2002 г. В Румъния той намалява от 1144 т през 1940 г. до по-малко от 8 т през 1995 г. Причините за това са много. Липсата на познания и информация е довела до най-важната от тях, а именно – свръхуловът.

СВРЪХУЛОВ И ТЪРГОВИЯ С ХАЙВЕР

Освен че месото от диви есетри е търсено като деликатес основната причина за свръхексплоатацията им е високата икономическа стойност на техния хайвер. Черните пазари в целия регион са в разцвет, а незаконно добит хайвер от България и Румъния може да се намери в няколко други държави членки на ЕС. През 2011 г. доклад на TRAFFIC, изготвен за WWF, разкри общо 14 случая на иззет незаконен хайвер с български и румънски произход между 2000 и 2009 г. През 2000 г. Украйна стана първата страна в региона, която обяви пълна забрана за улов на есетри – както промишленият, така и спортният и любителският. Оттогава ако такива риби все пак бъдат хванати ка­то съпътстващ улов, те трябва да бъдат освободени живи или мъртви, а риболовният кораб – да информира местните власти за вида и размера им. Румъния и България последваха примера на Украйна съответно през 2006 и 2011 г. Забраните и в двете страни са в сила до 2021 г. През 2005 г. Сърбия въведе пълна забрана за улов на 5 вида есетри, а от началото на тази година тя вече включва и чигата, която доскоро можеше да бъде ловена на територията на западната ни съседка.

Въпреки забраната бракони­ерството продължава да бъде широко срещано и това е видно от проведени разговори с рибари и инспектори по рибо­лов, както и от незаконното оборудване за улов на есетри, което редовно се изземва. Това показва и първото по рода си проучване на пазара на хайвер в Румъния и България, прове­дено от WWF през 2011-2012 г.

Според доклада провеждащите проучването са имали няколко възможности да закупят незаконно добит хайвер в Румъния и България, а 2 ресторанта не са криели факта, че хай­верът им е от диви дунавски есетри.

Добивът на есетрови видове риба у нас идва предимно от аквакултури. Данните на Конвенцията за международна търговия със застрашени от изчезване видове CITES показ­ват, че за периода между 2010 и 2015 г. България влиза в топ 5 на държавите-износителки на хайвер, добиван в изкуствени условия. Произвеждайки повече от 2800 кг в периода, страна­та ни се нарежда след Китай, Италия, САЩ и Азербайджан.

ЗАГУБА НА МЕСТООБИТАНИЯ

Повечето есетрови риби хвър­лят хайвера си в чакълестите брегове на долното течение на Дунав, преди да мигрират обратно в Черно море. Това става в дълбоки води при температура минимум 9-15°С. Есетровите риби са много чувствителни към промени в местообитанията, които могат да повли­яят пряко върху навиците им при хвърлянето на хайвера, зимуването и храненето и в крайна сметка да доведат до тяхното изчезване. Изправянето и канализи­рането на реката, както и изграждането на диги по бреговете й с цел предотвратяване на наводнения е довело до загуба на 80 % от естествените заливни площи и влажни зони – важна част от речната система. Навигационните коридори са друга основна заплаха за местообитнията на есетрите, най-вече поради дейности, свързани с издълбаване, изправяне и драгиране на речното дъно. Извличането на пясък и чакъл, както и дънното тралене също имат вредно въздействие върху техните популации.

ЯЗОВИР „ЖЕЛЕЗНИ ВРАТА“ И БЛО­КИРАНЕ НА МИГРАЦИОННИЯ ПЪТ

Миграцията за хвърляне на хайвер е нераздел­на част от естествения жизнен цикъл на всич­ки дунавски есетри, което ги прави особено чувствителни към въздействието на физичес­ките бариери. Затова изграждането на язовир­ни стени ограничава пространството им и те не могат да завършат своята миграция към местата за размножаване. Затворените попу­лации на есетрови риби започват да страдат от близкородствено кръстосване и загуба на генетично разнообразие.

Разположен между Румъния и Сърбия, „Железни врата” е най-големият язовир с водноелек­трическа централа и система от резервоари по цялото поречие на Дунав. Състои се от 2 основни язовира, построени съответно през 1972 г. и 1984 г. Той ограничава миграцията на есетрите до едва 863 км, откъсвайки важни места за хвърляне на хайвер в средното тече­ние на р. Дунав.

След построяването на хидровъзела уловът на моруна и руска есетра достига своя връх. Причина за това са многото мигриращи есетри, хванати в капан под язо­вира. В периода 1972-1976 г. под язовирната стена са били уловени 115,7 т моруна и руска есетра, което представлява увеличение от почти 25 % в сравне­ние с 5-годишния период преди построяването на язовира. Следва рязък спад, който достига до едва 37,3 т за периода 1980-19842. Оттогава до днес запасите продължават да намаляват.

„Железни врата” не разполага с технически съоръ­жения като каскади или околовръстни канали, пред­назначени да подпомагат миграцията на рибите. Въпреки това спорадичният улов на есетри нагоре по течението след язовирната стена показва, че отделни екземпляри все пак успяват да преминат през шлюзовете, използвани от корабите. WWF призовава за реконструкция на хидровъзела, която да го направи проходим за есетровите и другите мигриращи риби. Това би разширило двойно тяхното местообитание, давайки им достъп до близо 1000 км от свободно течащата река – до язовир Габчиково в Западна Словакия.

АКО СЛУЧАЙНО УЛОВИТЕ ЕСЕТРА

Всички рибари, на чиято въдица или в чиято мрежа случайно се оплете есетрова риба, нека не се колебаят да се свържат с WWF България. Компетентният екип от ихтиолози на природозащитната организация години наред работи за опазването и възстановяването на мигриращите риби по Дунав и всяка информация би имала огромно значение за тяхната дейност. Освен това експертите ще посъветват рибарите как е най-добре да постъпят в тази ситуация.

От сп. “Лов и риболов” бр. 10/2019 г.

Посетете нашата Фейсбук страница