Хайде на бас!

Харесва ли ни или не – широкоустият американски костур вече е пренесен в България

Вече не е тайна, че доста водоеми в околностите на София са обитавани от ед­на риба, която е мечта за всеки спинингист. Става въпрос за вида Largemouth Bass, или иначе казано широкоуст американски костур. А за по-кратко – бас.

Кой е зарибявал с този хищник, как го е внесъл и дали въобще е редно да се вкарват подобни нови видове у нас, това е друг въпрос. ИАРА на­пример вече издаде брошура, с коя­то призовава риболовците да не се церемонят изобщо със зеленикавия нашественик. Лоша новина за агенцията ще бъде да научи, че басове у нас дотук ловят предимно спинингисти, които практикуват „хвани и пусни” и връщат във водата уловените басове. Според мълвата пър­вите басове са били внесени у нас нелегално от Хърватия и Италия, скри­ти в багажник с малка цистерна и кислородна бутилка. След това с тях е зарибен малък водоем в Кюстендилска област, откъде­то вече са го разселили по други места. Каквато и да е истината, фактите са следните – доста спинингисти вече ловят с успех широкоустите костури.

На външен Bug рибата има зелен цвят, прилича по форма на нашите костури, а долната й челюст е издадена напред. На дъл­жина в чужбина достига до около 75-80 см, а на тегло – до 10-11 кг. Засега чак толкова големи басове у нас не са улавяни, тъй като рибите са пускани в последните 5-6 години. По-дребните басове се хранят предимно с малки рибки и водни организми.

ГОЛЕМИТЕ НАПАДАТ ВСИЧКО –

риби, раци, жаби, малки водни змии, водни мишки, новоизлюпени патета и др. Басът е канибал и не прощава на представители на собствения си вид.

В момента на повечето места у нас басове­те са достигнали до дължина около 40-50 см и тегло над 2 кг. Сред любителите на спининговия риболов те вече са станали аб­солютен хит. В София например ги ловят на езерото в квартал „Дружба”, където обаче рибите са вече с няколко „висши образова­ния”. Тъй като са хващани и пускани обратно във водата по няколко пъти (никой себеуважаващ се спинингист няма да прибере дори и един бас, а и самата риба е със съмнителни вкусови качества), тамошните басове имат много силно развит инстинкт за самосъхра­нение и се лъжат много трудно.

Басове има и в други водоеми около столи­цата. В брошурата си за борба с басовете ИАРА сочи като свърталище на тези хищни­ци кариерата на Негован, както и язовира до кюстендилското село Лозно, но е сигурно, че живее и по други места в региона.

Какво трябва да се знае за риболова на бас? Това е изключително хитра риба, която далеч не се лови лесно. Ако сте от нетърпе­ливите риболовци, които искат да им кълве непрекъснато, просто не тръгвайте за бас, а си изберете друга риба.

Усетил човешко присъствие, басът не ата­кува. Но за сметка на това

ПОНЯКОГА СИ ПРАВИ ГАРГАРА С РИБОЛОВЕЦА –

върви след примамката, разглежда я, но не атакува. В американската риболовна пре­са дори могат да се видят карикатури, на които един бас снима с мобилния си телефон различните примамки, минаващи покрай него. Следователно надеждното укритие е първата стъпка към успешния риболов на басове.

Тъй като американският ни гостенин е топлолюбива риба, активното му ловене започва през април и продължава до края на септември. След това уловът на бас също е възможен, но доста по-рядко. В САЩ басове се ловят и на лед, но у нас дотук няма още сигнали за подобна слука.

Едни от най-резултатните дни за улов на бас са тези, когато времето е слънчево, горещо и тихо. В тези условия хищникът най-често кръстосва близо до повърхността и се вижда с просто око. Много подходящи места за търсенето му са туфите с водорасли, шаварите и въобще всич­ки онези участъци, които му предлагат укритие. Оттам басът атакува доста по-уверено набеляза­ната жертва.

По принцип спинингистите у нас ловят басове на всички видове примамки – блесни, воблери, попери, стримери, но най-масово е застъпен риболовът с неутежнена силиконова примамка, монтирана на линията само с кука, без утежнение. Куката трябва да бъде офсетна, за да може при прокарването й през примамката острието да застане плътно до силикона. По този начин можем да водим примамка­та през водораслите, без да закачаме.

Най-често се използват силикони с дължина 9-12 см, които позволяват по-далечно замятане. Неутежнени, те потъват съвсем бавно, което е много важно, тъй като в противен случай басът се плаши. Ако ще ловим предварително набелязана риба, която сме видели на повърхността, в никакъв случай не бива да се замята под носа й. Басът в по­вечето случаи се стряска и бяга. За да предприеме атака, най-добре е да заметнем на няколко метра встрани.

АКО НЕ НИ Е ВИДЯЛ, ШАНСЪТ ДА НАПАДНЕ Е МНОГО ГОЛЯМ

Проводката се извършва с движения на пресекулки, като силиконът ви трябва да имитира нещо уми­ращо, което е лесно за улавяне. Ако сте начинаещ басист, първо заметнете близо до брега, вижте го как играе при различните движения и изберете това, което ви се струва най-дразнещо. Силиконовите жабоци за повърхностен риболов също са много интересни за басове, особено ако се налага да ловим върху покритие от водорасли. Конструкцията им е такава, че двете куки са плътно прилепнали към тялото на примамката, за да не се закачат. Замятаме и движим жабата с придърпвания върху водната растителност. Атаката на баса изпод водораслите е нещо изключително атрактивно. За съжаление, по-големите екземпляри от тази мощна риба често успяват да се набият в туфата и изваждането им става невъзможно.

Друга от сполучливите техники е риболов с попер – повърхностна примамка, която при водене с резки движения пляска по повърхността и дразни басовете. Когато бъде закачен, басът започва да води люта битка. Гмурка се към дъното, пробва да оплете линията във водораслите,

СКАЧА НА МЕТЪР НАД ВОДАТА

в опитите да се откачи. Когато го докараме до брега, най-добре е да бъде изваден с грипер, или чрез хващане с два пръста за долната устна. При това веднага трябва да подпрем тялото на баса с друга­та ръка, тъй като в противен случай рискуваме да му счупим челюстта.

Сред българските риболовци на бас няма единно мнение в кои часове от деня този хищник се лови най-добре. Едни твърдят, че сутрешните часове са най-подходящи. Други казват, че са постигнали силните си резултати в обедните горещини. Но най-добре е всеки да прецени от собствен опит.

Хайде на бас!

Станил Йотов

Басът е цяла индустрия в родината си

През май тази година амери­канският спортен риболовец Брендън Коб улавя огромен 5-килограмов бас по време на те­левизионно излъчване. Минути след като камерите показват уловистата примамка, нейната наличност в онлайн магазините вече е изчерпана. Само колко луди са американците по риболова на бас! Той е толкова популярен в САЩ, че се е утвърдил като отделна спортна дисципли­на и се радва на непрестанно увеличаваща се аудитория. Състезанията, както и шоу предаванията около тях се излъчват по ESPN и Pursuit Channel (широко достъпен канал за лов и риболов). Всичко започва през 1967 г., когато въдичарят Рей Скот основава Обществото на спорт­ните риболовци на бас – B.A.S.S. (Bass Anglers Sportsman Society). Оттогава насам B.A.S.S. се развива с бързи темпове през годините, за да добие сегашната си популярност. Под негова егида целогодиш­но се провеждат най-популярните тур­нири по риболов на широкоустия костур – Bassmaster сериите. Те представляват широка мрежа от състезания на национално ниво в различни дивизии – от детска, юношеска и колежанска през любителска и аматьорска до професионална. Кулминацията на сериите е провеждащи­ят се веднъж годишно турнир, определян като „Супер Боул” на басовия риболов. Право на участие в него получават 52 риболовци на база представянето си в състезанията през сезона. Интересен факт е, че квоти за Bassmaster Classic получават и няколко от най-добрите за годината любители и аматьори, както и победителят от колежанската диви­зия. Това прави турнира още по-интересен, тъй като го превръща в съревнование на най-добрите въдичари, без значение дали за тях риболо­вът е професия или хоби.

Внушителен е и наградният му фонд. Победителят в състезанието печели 300 000 долара, а най-ниската награда е от 10 000 до­лара – за всеки класирал се между 26 и 52 място.

Статистиката показва, че през 2019 г. има забележителен ръст от 71% в гледаемостта на телевизионните предавания на Bassmaster спрямо 2018 г. Тазгодишният Bassmaster Classic счупва рекорда и по посе- щаемост – общо 153809 души са наблюдавали на живо събитието за трите дни, в които се провежда.

Определено B.A.S.S. е създало добре работе­ща система, която осигурява на феновете на риболова на бас всичко, от което имат нужда – атрактивни турнири и телевизионни предавания с полезни съвети от най-добрите в занаята. Освен това събитията от Bassmaster Classic са от голяма полза за икономика­та на градовете домакини.

Тазгодишното състезание е донесло приходи от над 32 милиона долара за град Ноксбил.

В Щатите има и други престижни състе­зания по риболов на бас като FLW (Fishing League Worldwide) Tour, но турнирите Bassmaster привличат най-голям медиен интерес.

Лакомият хищник има многобройни фенове и в Европа. Видът отдавна е пре­несен на Стария континент и негови местообитания са някои водоеми в Испания, Франция, Италия, Хърватия и други страни. Във Фейсбук съществува група за риболо­ва на бас в европейски води. В нея риболовци от целия континент споделят своите преживявания от улова на атрактивния вид.

Калоян Първанов

От бр. 9/2019 г. на сп. “Лов и риболов”

Посетете нашата Фейсбук страница