ЛОГО - СЛРБ
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"

Директорът на ДЛС „ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” инж. Кирил Колев: Партнираме си добре с ловците срещу бракониерите

Воден-Ири Хисар

Превърнали сме се в проповедници, но сме малко и сме сами. Представете си членската маса на Националното ловно-рибарско сдружение и работата, която ловците могат да свършат, за да научат нашите деца.

Интервю на Анелия Славейкова

Директорът на ДЛС „Воден-Ири Хисар”

Инж. Килир Колев е роден през 1986 г. в гр. Първомай /Пловдивско/. Завършил с отличие ПГГС “Христо Ботев” – Велинград, специалност „Ловно и горскостопанство“. Магистър по „Ловно и рибно стопанство“ от Лесотехнически унверситет /също с отличие/. От завършване на университета до май 2014 г. е „Организатор лов“ в Държавно ловностопанство „ИСКЪР“. През месец май 2014 г. Започва работа на същата длъжност в ДЛС “ВОДЕН-ИРИ ХИСАР”. От януари 2015 г. е зам. Директор на стопанството, а от м. юни 2015 г. – Директор. Живее с мисълта да върне славата на “ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” и да го превърне в едно от водещите в света по отношение стопанисването на благороденелен и елен лопатар. Отдаден е изцяло на професията си.

Добри съседи ли са ловците от Ловно-рибарско сдружение „Сокол” в Разград, инж. Колев?

Държавно ловно стопанство „ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” се намира на територията на две области и граничи с ловно-рибарските сдружения в Разград, Исперих и Тутракан. Имаме традиционно добри отношения с всичките наши съседи. Вярно, имало е моменти на спорове, но те са били незначителни и винаги в интерес на работата. Благодарен съм, че ловците проявяват разбиране. Интересите ни са взаимни. Ние стопанисваме един и същ дивеч. Тези животни, които обитават нашето стопанство влизат в ловностопанските райони на сдруженията. Обратното движение също се наблюдава, особено когато започне груповият лов.

Къде, в кой сегмент, най-често си партнирате?

При превенцията на бракониерството.  Бракониерството е наистина голям проблем, както за сдруженията, така и за държавните ловни райони. Но мога да кажа, че успяваме да противодействаме относително добре на фона на цялостната ситуация в страната.

Организираните ловци и членове на ловно-рибарски сдружения прозряха, че тези, които идват да бракониерстват при нас преминават и през техните територии. Това, с което най-много ни помагат ловците е информацията, която получаваме от техни наблюдения. Например, когато се появи автомобил от контингента, който всички ние познаваме, веднага ни уведомяват. Имаме много добра комуникация и с полицията на областно ниво и имаме много успешни реализации.

Има ли завършено, с осъдителна присъда, дело срещу бракониер?

Да, има. Няколко са. Бившият кмет на Исперих, който дори лежа в затвора. Обвинението срещу него бе повдигнато за опит за убийство. Другото подобно дело бе за убийството на зубъра в началото на 2021г. Там също има влязла в сила осъдителна присъда. Прокуратурата работи и по две предварителни производства за един случай от миналия септември срещу един много известен нарушител от Разград. При претърсването по адреси, като веществени доказателства бяха открити животни от защитени видове. Предстои делата да влязат в съда.

В знак на доброто партньорство всеки сезон отделяте по едно животно за всяка една от дружинките, с която граничи ръководеното от Вас стопанство?

Имаме установена такава практика. С подкрепата на ръководството от Северноцентралното предприятие ще продължим. Правим го в знак на добраволя за добросъседските отношения – ние ползваме много ресурс и не е проблем да направим един такъв жест към ловни колективи, които ни помагат, като не допускат бракониерство на тяхна територия. Това е нашият начин да ги поощрим. Разбира се, има и дружинки, с които не успяваме да си партнираме. За щастие те са рядкост. Към всички добри стопани, които стопанисват дивеча правилно, според възможностите си, ние сме отворени и помагаме с каквото можем.

Какво още трябва да знае българският ловец, за да е по-полезен на дивеча и природата?

Трябва да проумее, че е наложително да присъства на терена целогодишно. При нас все още е традиция, като се открие груповият лов на дива свиня, ловците да започнат да излизат всяка събота и неделя. През останалото време на много места в страната е бяло петно, като изключим по двама-трима мераклии от дружинка, които поддържат солища и осъществяват подхранването. Присъствието на терена трябва да бъде целогодишно. Българският законодател е осигурил такава възможност. Имаме възможност за индивидуален лов на сърни от 1 май. Може ли някой да ми обясни защо в редица сдружения, като отиде някой да поиска разрешително заиндивидуален лов на сърна му казват: „Ела през октомври, ние тогава ги даваме.” Това е една много порочна практика, която ме кара да мисля, че се ловува нерагламентирано, защото през октомври се ловува групово на дива свиня – пише едно разрешително на ловеца X, който на гонка убива тази сърна. Кого ще нахраним с една сърна?

Индивидуалният лов на дива свиня е целогодишан. Индивидуалният  лов на хищници – също е разрешен през цялата година. Присъствието на ловеца на терена предотвратява бракониерството. Защото, когато бракониерът знае, человецът е на стървилището, или на индивидуален лов има респект. А ловецът, когато има разрешително за лов има самочувствието, като види непозната кола да попита хората в нея: „Вие какви сте, там и ходите изловището?”.  И колкото и да е трудно времето, в което живеем, трябва да отделят средства за непосредствена охрана и опазване на дивеча. Би било добре да се назначат служители, които само с това да се занимават. Беше предвидено в едно предложение за промени в законодателството, но за мое огромно съжаление не мина.  Въпреки това, големите сдружения заделят ресурс и го правят, защото ясно съзнават, че непосредствената охрана и опазването на дивеча е от ключово значение за превенцията. Да се знае, че селото има кучета. И нека да припомним, че ловното право, не включва само ползване на дивеча. И, че то не е конституционно право.

ДЛС „ВОДЕН-ИРИ ХИСАР ли е най-доброто ловно стопанство в България?

Нека другите да говорят и да определят. ДЛС „ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” е било много елитно стопанство на европейско ниво. Сега се опитваме да се върнем в голямата игра. Бавно текат процесите, но вече имаме конкретни резултати, което дава надежда, че ще се случат нещата.

 ДЛС„ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” не случайно е най-титлуваното стопанство в страната. То стопанисва и към днешна дата част от най-добрата популация на благородени елени в света. 

Заедно със съседното на нас държавно стопанство „ДУНАВ” – Русе през миналата година извадихме изключителни трофеи от благороден елен. Три трофея над 250 точки по CIC е изключително постижение за днешните времена.  Нашият трофей се оказа най-високо оценен, а за стопанството това е най-високо оцененият трофей за последните 30 години. Година по-рано имахме пак силен трофий с оценка 241 т. Вярвам, че вече трайно сме преминали границата от 230 т.  и ще вървим нагоре.

Но имате още много работа да свършите?

Наистина много работа, защото производството на такива трофеи е дългосрочен и сложен процес. Това е жива материя и ако се намесим с непремерени действия можем много бързо да я разстроим непоправимо. Това опитвам и на ловците от сдруженията да казвам: „Да, имате план за ползване на благородни елени и никой не ви го отрича, но ползвайте грамотно – ползвайте женски, ползвай тетелета, ползвайте и шилари, но подборно, така че да има баланс при всички възрастови групи и да останат най-добрите екземпляри. Масовото схващане е: „Аз по женско животно не стрелям и затова ще убия мъжко.” Така се убива шилар, който след 10 години може да стане огромен трофей.

Каква е обезпечеността на стопанството с професионално подготвени кадри за тази толкова прецизна работа с живата материя?

В ДЛС„ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” винаги са работели топ специалистите на България по отношение на благородния елен. Сегашният екип е добре формиран от грамотни и интелигентни хора, които в голямата си част са млади. Имаме договор за съвместни дейности с Лесотехническия университет и работим в тясно сътрудничество с катедра „Ловно стопанство”.  Те провеждат всяка година тук магистърските си практики и ние сме длъжни да поддържаме ниво, което да е много над средното за страната, за да можем да сме адекватни към студентите и преподавателите. Тук при нас се работи по различни научни задачи, за които ние съдействаме – осигуряваме терена и логистиката. Фактът, че нашето стопанство е избрано за това партньорство е достатъчно красноречив.

Икономическите резултати също. Какви туристи идват при вас и какви са приходите на стопанството по линия на организирания ловен туризъм?

Привличаме туристи от цял свят, като най-много са ловците от Европа и България. За трофейния отстрел на благороден елен ловците са чужденци. За селекционния отстрел и за лова на сръндаци преобладават българските ловци, защото той е по-достъпен, по-бюджетен. Две поредни години нашето ловно стопанство е на първо място в страната по приходи от организиран ловен туризъм. Разбира се, когато се говори за приходи трябва да сме наясно и с разходите. Навсякъде в страната, и в Европа дори, ловът не е печеливша дейност. Това че се отстрелва елен или глиган или друг вид трофеен дивеч, който струва хиляди евро, не означава, че това е чисто икономически приход и печалба. За производството на един трофей, ако говорим конкретно за благородния елен, чиято кулминация е 11-12 години, ние 11-12 години инвестираме – време, подхранване, служители, автомобили, охрана… Когато вземем хилядите евро и дръпнем чертата се оказва, че ние вече сме ги дали предварително тези пари. Дали сме дори повече, отколкото сме взели. Поради тази особеност ловът в България няма как да бъде на печалба. Дано това да проумеят всички ръководители по веригата нагоре. Много често се случва да идват и да търсят печалбата по чисто икономически път – приход – разход, плюс – минус, без да оценяват, че работата с жива природа няма как да бъде печеливша. Дейностите, които ние изпълняваме в грижата си задивеча имат много косвени приходи и приходи за поколенията напред. Някой може ли да каже за залесяванията, дали те са печеливша дейност? Даваме 10 хиляди лева за една гора, от която ще имаме приход след 30-40 или след 100 години.

В ловното стопанство критерият е качеството и нивото на запасите на дивечовата популация.

Имаме над 1500 благородни елени и 300 елени лопатари. При дивата свиня е малко деликатна работата, защото след Африканската чума по свинете запасите са много занижени – доста под средните са, но в никакъв случай не са под санитарния минимум. Едно от изследванията на доц. Стоян Стоянов от ЛТУ доказа, че запасът на дива свиня  след АЧС е 2 диви свине на 100 ха, което е нормален запас за вида. Запасите на сърната са стабилни – около 400 индивида стопанисваме от вида и всяка година имаме значително ползване. При нас се стопанисва и ние осигуряваме добри условия за единственото полусвободно отглеждано в България стадо зубри. През 2018 г. направихме и опресняване на генофонда,  като внесохме животни от Полша и Швейцария. Наблюдаваме стабилен прираст на популацията и добро здравословно състояние. Нашето стадо е вписано в племенната книга на вида в Полша. Всяка година предоставяме информация за раждаемостта и смъртността на екземпляри от нашето стадо и причините за това. Получаваме и тяхното списание, в което са отразени всички актуални данни за вида в цяла Европа.

Имате ползотворно сътрудничество с научната общност в областта на ловното стопанство и със студентите, а с децата как работите?

По линия на горската педагогика от години работим с многодеца. ДЛС „ВОДЕН-ИРИ ХИСАР” е едно от стопанствата с най-много обучени и практикуващи горски педагозив страната. През последните 3 години, стопанството имаше представител на Конгреса на европейските горски педагози – през 2019 г. в Рига, Латвия, през 2021 г.бе проведен онлайн в Люксембург и  през 2022 г. в Цюрих, Швейцария. В Европа традицията e лесовъдите да работят с децата и обществото като цяло, много широко е застъпена в работата на експертите от горския сектор.

Аз лично се впечатлих на световното ловно изложение в Унгария да видя хора, които възпитават децата си в ловна култура. Имаше и цели класове, водени от учителките си. Те ходеха от щанд на щанд, гледаха трофеи, задаваха въпроси и веднага получаваха отговори. Така след 15 години, когато тези деца станат съзнателни хора, ловът за тях няма да е мръсна дума.

Ние занимаваме децата с игри с горска насоченост. Обясняваме им, разбира се според възрастта на децата, за процесите, които протичат в горите и в дивечовите популации. Казваме им защо е важен отстрелът и че това не е хищническо избиване на животни и сечта в горите не е кражба. При нас има помпена станция, която работи от 30 –те години на миналия век. Ние обясняваме на децата, че тя функционира все още защото горите наоколо се поддържат в адекватно състояние.  И че това е благодарение на труда, който полагат горските и ловни стопани тук.

Защо е толкова важно децата от малки да знаят това?

Ако искаме ловът да има бъдеще и на това хоби да не се гледа, като на нещо нередно, трябва да работим с децата още от най-ранна детска възраст. Зная, че Националното ловно-рибарско сдружение има подобни инициативи, но те сякаш са ограничени в сферата на риболова, а с децата трябва да се работи по всички линии. Ние вече имаме обратна връзка с деца, които са идвали при нас преди години, и искат пак да дойдат и пак да дойдат. Детето, като се прибере в къщи разказва на майка си и на баща си, които може би не е имало кой да ги доведе, като са били малки. Работим с много от училищата в областта, а когато се налага търсим връзка с регионалния инспекторат по образованието. През зимата, когато децата не могат да дойдат тук, наши служители ходят в часовете на класния, за да ги обучават на място. Превърнали сме се в проповедници, но сме малко и сме сами. Представете си членската маса на Националното ловно-рибарско сдружение и работата, която ловците могат да свършат, за да научат нашите деца.

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

© 2020 Съюз на ловците и риболовците в България Всички права запазени Снимки: Unsplash.com Поддръжка: Дигитална Агенция “Пиксел Вижън”
Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ