Изводи от Осмата национална трофейна ловна изложба

Всяко подобно събитие прави оценка на състоянието на дивечовото богатство в определен период от време

Проф. дссн. Нино Петков Нинов,
международен съдия по оценка на ловни трофеи

Осмата трофейна изложба е вече факт. Тя се проведе в Пловдив по повод 125-го­дишнината на ловната ни организация в рамките на традиционното изложение „Природа, Лов, Риболов“.

Всяка трофейна ловна изложба е уникално явление. Чрез данните в каталозите тя записва във време­то и прави оценка на състоянието на дивечовото богатство в определен период от време. А това състояние не е различно от състоянието на жи­вотинския свят и на неговото биоразнообразие в същите тези местообитания, които и дивечът обитава. От друга страна, тази оценка се отнася и за цялостната ловностопанска дейност на ловната общност. Дейност, целяща поддържане във време­то на силни и жизнени популации с висок прираст и устойчивост. Последното не се разбира от всеки и затова трофейните изложби са важни и от тази гледна точка.

На Осмата трофейна изложба бяха показани 583 трофея, от които 193 черепа на хищници и 8 кожи на вълк. По броя на представените трофеи Осмата изложба отстъпва на Втората, проведена във Велико Търново през 1984 г. (1340 трофея) и на Шестата, проведена в Пловдив през 2013 г. (682 трофея).

КОЛЕКЦИЯТА НА БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН НА ОСМАТА ТРОФЕЙНА ИЗЛОЖБА БЕ ВПЕЧАТЛЯВАЩА

Представени бяха 60 трофея, от които два нети­пични. Комисията оцени 31 трофея за златен медал, 21 за сребърен и 6 за бронзов. От златните медалисти 22 са добити през последните три години и само един трофей е оценен на предишно изложение – Будапеща’ 2021 (добит е през 2019 г.). Сред останалите трофеи извън златните медали има само още един, оценяван преди – в Пловдив’ 2016 (отстрелян през 2015 г.), оценен със сребърен медал. Тези данни показват, че на изложението участват само нови трофеи, неоценявани и непоказвани до­сега. Още по-значимо е, че почти всички са добити след Седмото изложение през 2016 г. Само 6 трофея са отстреляни преди 2016 г., но те не са оценявани и не са участвали в изложения досега. Най-силният трофей на изложението от благо­роден елен е с оценка 264,48 точки. Оценен е на Световното ловно изложение в Будапеща’ 2021 и бе най-силният нов трофей от вида, показан там. Той е четвъртият по сила трофей у нас и е в десятка­та на световната листа. Отстрелян е през 2019 г. на дунавския остров Вардим. Посетителите на „Природа, лов, риболов“ видяха и най-силния тро­фей – световен рекорд, отстрелян у нас през 1988 г., както и макет на най-тежкия трофей за последното столетие, отстрелян в Балчик също през 1988 г. На изложението имаше още 9 трофея с оценка над 230 точки – нещо, което може да се види само у нас и никъде другаде.

КОЛЕКЦИЯТА ОТ ЕЛЕН ЛОПАТАР Е ТРАДИЦИОННО СЛАБА

Представени бяха само 24 трофея. От тях 6 са със златни медали, 4 със сребърни, 8 с бронзови, а оста­налите са селекция. Най-силният трофей е с 188,73 точки. На Световното изложение в Будапеща’ 2021 Унгария показа 9 трофея с оценка над 220 точки, а Словакия през 2011 г. на изложението в Братислава участва с 23 трофея над 200 точки. Нашият на­ционален рекорд, добит през 2016 г. в Тервел, е само 208,22 точки. От десетте най-силни трофеи у нас, седем са добити в ДЛС „Воден“. На Осмото изложение обаче нямаше нито един трофей от Воден. Изводите са ясни. Стопанисването на елена лопатар у нас е на ниско ниво или съвсем отсъства. Лопатарът е переспективен ловен вид, заемащ бедни местообитания, в които отсъстват благород­ният елен и сърната. Той е и видът, който може да бъде застрашен при неправилно стопанисване, и обратното – лес­но може да заеме много свободни територии и да компенсира лип­сата на дивата свиня в районите, през които мина африканската чума.

КОЛЕКЦИЯТА ОТ ТРОФЕИ НА СРЪНДАК ЗАСЛУЖАВА ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ

не защото е особено силна, а защото е доказателство за несъмнения ръст на вида у нас. В Пловдив на Осмата национална изложба бяха представени и оце­нени 118 трофея. От тях 21 са със златен медал, 28 със сребърен и 25 с бронзов. Шест трофеи не са оценени като нетипични за вида. Три трофея са с оценка над 170 точки, като единия от тях е оце­нен на Световното изложение в Будапеща. До Седмата национал­на трофейна изложба през 2016 г. имахме общо 10 трофея с оценки над 170 точки. На изложението в Будапеща’ 2021 оценки над 170 точки получиха 6 на­ши трофея, а на Осмата национална изложба – още 2. Повечето от тези нови тро­феи влизат в първата десятка на най-силните наши сръндаци. Несъмнено забраната на групово­то ловуване на сърна у нас дава резултат. Първо, защото при груповия лов вече не се вадят от природата животни на всякаква възраст и то предимно млади, и второ – защото сръндаците, за които говорихме по-горе, са на зряла трофейна възраст. С други думи оставихме животните да остареят и дори само това се оказа достатъчно.

Колекцията на дивата свиня бе най-голяма –

141 трофея, от които 66 полу­чиха при оценката златни медали, 37 – сребърни, 27 – бронзови, а 11 останаха без медали. Само 6 тро­фея имат оценки от предишни изложения, т.е. всичките остана­ли трофеи са нови.

Най-големият трофей на изло­жението и оценен за първи път получи 148,80 точки. Отстрелян е през 2022 г. в ПЛСР „Тополово“. Трофеят е третия по сила в страната ни и е № 14 в световната листа. На изложението участваха още два трофея, оценени в Будапеща’ 2021 с оценки – 146,80 и 142,06 т. За съжаление, на Осмата национална изложба не бяха представени силни трофеи, които през 2021 г. участваха в Будапеща. Това са 8 трофея с оценки над 140 точки. Тъй като от Световното изложение в Унгария не бе издаден каталог с трофеите на всички участници, а се издаде такъв само на унгар­ските трофеи, тези осем наши трофея ще останат неизвестни за световната ловна общност, а това несъмнено не е добре.

С тези трофеи и с всички ос­танали, оценявани досега, ние доказваме, че притежаваме най-силната популация на дивата свиня в ареала й. Това определя и отговорността за бъдещото и стопанисване, особено в районите, в които запасите й силно намаляха и има стре­меж за задивечаване чрез разселване. От къде и какви животни ще разселваме, трябва да определя специална комисия от специалисти. Увлечението по полудивата свиня ще бъде пагубно за ловното ни стопанство и ловностопанската дейност. Колекцията ни от муфлони бе много слаба. Участваха 30 тро­фея, от които 6 получиха сре­бърни медали, 5 – бронзови, а 19 останаха без медал. Това участие доказва, че

ИМАМЕ СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ СЪС СТОПАНИСВАНЕТО И НА МУФЛОНА.

Той остана да се стопанисва предимно в малки оградени площи, а към тях истинският ловец не проявява интерес. Това намали и стремежа на специалистите за ефективното му стопанисване. Фактът, че след 1990 г. имаме добит само един трофей с оценка за златен медал (отстрелян през 2007 г., 231,30 т.) е достатъчно красноречив. А до 2000 г. имахме 13 трофея с оценки над 215 точки, като най-силният ни от тях с 240,05 точки, отстрелян във Воден през 1986 г., се нареждаше на 15-о място в све­товната класация.

На изложбата не бе представен нито един трофей от дива коза. И това е на фона на значителното нарастване на запасите и в много райони на стра­ната и преди всичко в Родопите. Не се разрешава отстрел или той е незначителен, което означава, че не се води никаква селекция и управление на запасите. Гласът на лаиците, че забраната е най-до­брата защита, е водещ. Което е дълбоко погрешно, защото това, което те ни предлагат – „управле­нието“ на вида да се остави на бракониерите и на болестите, ще доведе до познатото състояние на запасите от дивата коза през последните 70-80 години.

Колекцията от хищници бе впечатляваща и включ­ваше трофеи от 6 вида. От тях – 67 черепа от вълк, 64 от чакал, 35 от лисица и 17 от язовец. За първи път бяха показани черепи на бялка и черен пор. Големият брой черепи на вълк и чакал показва на първо място наличието у нас на значителни запа­си от тези хишници и на второ място – отношение­то на ловците и желанието им хищниците у нас да бъдат регулирани и управлявани.

НА НИТО ЕДНО ИЗЛОЖЕНИЕ ДОСЕГА НЕ Е ИМАЛО ПО-ГОЛЯМА КОЛЕКЦИЯ НА ЧЕРЕПИ ОТ ВЪЛК

Дори на Световното ловно изложение в Пловдив през 1981 г., когато представяхме почти всичко, добито през последните де­сетилетия, черепите от вълк бяха 53 при 67 сега. Същото може да се каже и за чака­ла. Несъмнено имаме най-високите запаси от тези два хищника в европейския конти­нент, което обаче не е основание за гордост.

Напротив – това опре­деля най-точно състояието и проблемите по стопанисването, особено на едрия дивеч у нас.

Осмото изложение, както и всяко изложе­ние, поставя и други въпроси, които ще до­ведат до извличането на ценна информация при един по-задълбочен анализ на специалисти­те. Например за връз­ките между качест­вото на трофеите, тяхното количество и

разпределение по възрасти с районите, от които те са добити; с условията на средата, с начина на стопанисване, както и на неговата ефективност. Наличието на такъв анализ е крачка напред в правилното стопанисване и управление на запасите на едрия дивеч у нас.

От бр. 4/2023 г. на сп. “Лов и риболов”

Посетете нашата фейсбук страница