Ваймаранер
- Публикувана: 26/09/2018
- Обновена: 04/09/2020
Характеристики на кучето
- Държава: Германия
- Ръст на мъжкия: 62 - 67 см
- Ръст на женския: 59 - 63 см
- Тегло на мъжкия: 30 - 40 кг
- Тегло на женския: 25 - 35 кг
- Качества на кучето: Ваймаранерът е разпространен из целия свят, но най-вече в САЩ, където е много популярен и ценен и се използва повече като полицейско куче. В Европа намира приложение най-вече за лов на пернат дивеч, но е пригоден и за ловуване на едър дивеч (елени, глигани, мечки и др.). Притежава вродена твърда стойка и склонност към апортиране. Има остро обоняние и страстен ловен темперамент. Много енергично работи за откриване на отстреляния дивеч, като търси и по кървава следа. Лесно се поддава на обучение. Използва се и като пазач на дома, тъй като е недоверчив към непознати хора.
Отличава се с едър ръст, хармонично телосложение и много добре развита мускулатура. Главата е умерено дълга, аристократична. Има много плавен и почти незабележим стоп. Носната гъба е с тъмно оцветяване. Очите са с цвят на светъл кехлибар – при бронзово оцветените, и по-тъмен кехлибар – при сребристосивите кучета. Ушите са високо поставени, широки и тънки, отпуснати надолу. Крайниците са много добре замускулени. Лапите са здрави и компактни, с плътно сбити възглавнички. Пръстите са сводести, с дебели и къси нокти със сив или кехлибарен цвят. Опашката се носи хоризонтално; купира се в ранна възраст. Космената покривка е къса, гъста, гладка и лъскава. Смяната на косъма протича почти незабележимо. Окраската е сребристосива, с метален блясък (неслучайно в някои страни наричат ваймаранера „сребрист фантом”). Допускат се оттенъци на мишосив или бронзов цвят. Главата и ушите обикновено са малко по-светли. По дължината на гърба често има тъмна ивица. Характерна особеност на породата е, че малките се раждат със сивогълъбова козина и небесносини очи, като от третия месец очите придобиват кехлибарено-жълто оцветяване, а козината започва да се променя и окончателният й цвят се появява едва към осмия месец.
