Среднозимното преброяване на водолюбивите птици в България останови 90 вида с обща численост от 249 958 индивида.
България приключи 49-ото Среднозимно преброяване на водолюбивите птици, проведено от 16 до 19 януари. По време на събитието 43 екипа от експерти и доброволци, представляващи организации като Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“, Български соколарски съюз, „Зелени Балкани“, и други, обиколиха над 200 влажни зони в страната.
В резултат на наблюденията, проведени в над 95% от водоемите, бяха установени 90 вида с обща численост от 249 958 индивида. За сравнение, през 2024 г. бяха регистрирани 97 вида с обща численост от 280 956 индивида, а през 2023 г. – 88 вида с 206 239 индивида. Тези стойности са значително по-ниски от тези, наблюдавани през предишни години. Например, през 1999 и 2000 г. са установени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи от водолюбивите птици.
Тази година се запази тенденцията за ниска численост на зимуващите диви гъски в България. Преброяванията показаха наличието на 7562 големи белочели гъски и 66 сиви гъски. Въпреки усилията, световно застрашената червеногуша гъска не беше регистрирана. Все пак, рекордът от 2013 г., когато бяха установени над 54 000 червеногуши гъски, остава ненадминат.

Най-многочислени видове
Тази година трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида са:
•Зеленоглавата патица – 40 533 индивида
•Обикновената лиска – 39 881 индивида
•Големият корморан – 18 853 индивида
Световно застрашени видове
Преброяването показва и присъствието на редица световно застрашени видове:
•Кафявоглави потапници – 16 281 индивида
•Кадифени потапници – 2 индивида, наблюдавани в морето при град Созопол
•Тръноопашати потапници – 762 индивида, открити в Бургаското езеро и язовир Мандра
•Ушати гмурци – 5 индивида по Южното Черноморие
•Средиземноморски буревестници – 5 индивида по Северното и Южното Черноморско крайбрежие
Други интересни наблюдения
Сред други забележителни наблюдения тази година са:
•3 планински потапници в язовир Пясъчник
•1 белобуза гъска при язовир Абланица
•99 белооки потапници
•3 мандаринки

•4 големи водни бика
•153 звънарки
•1453 неми гмурци
•492 пойни гмурци
•353 тундрови гмурци
•3 черни лебеда
•1723 черногуши гмурци
•3 червеногуши гмуркача
•3 сиви жерава при Драгоманското блато
•33 морски орли
•12 големи черноглави чайки в района на Бургас
•1 голяма черногърба чайка в язовир Тръстиково
•22 големи, 223 средни и 10 малки ниреца
•881 къдроглави и 20 розови пеликана
•18 479 малки и 1061 качулати корморана
•2907 розови фламинго
•1 обикновена гага при Поморийско езеро
•325 червени и 3237 бели ангъча
•3070 големи, 9 червеноврати и 2850 черноврати гмуреца
•1083 саблеклюна

Интересни находки
За първи път бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас:
•1 белокрила рибарка в Дуранкулашко езеро
•2 малки бели чапли в Пловдивско
•36 нощни чапли
•38 бели лопатарки
•2 бели щъркела в Южна България
•2 летни бърнета при река Арда
•4 речни дъждосвиреца при язовир Церетелово
В тази година за първи път почти всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните за водолюбивите птици. Това нововъведение помогна за събиране на близо 10 000 записа и значително улесни бързото обобщаване на резултатите.

Международно значение на преброяването
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-големите събития в областта на природозащитата. В него участват над 15 000 души по света и се осъществява синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво, информацията от преброяването се обобщава от организацията Wetlands International. Данните от преброяването са изключително важни за оценката на състоянието на популациите на водолюбивите птици и за мониторинга на местата, където те зимуват. Голямата част от тези места са част от екологичната мрежа Натура 2000.
Резултатите от 49-ото Среднозимно преброяване на водолюбивите птици показват, че популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, което поставя тези видове в реален риск от изчезване.
Архив
Категории
Подобни новини
IN MEMORIAM – Почина председателят на ЛРС-Велико Търново Димитър Йорданов
Внезапно на 62-годишна възраст почина председателят на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол 1884“ във Велико Търново Димитър Йорд...
ЛРС-Благоевград – С юбилейно самочувствие и увереност
Благоевградското ловно-рибарско сдружение затвори цикъла от общи събрания на осемте ловни сдружения в Благоевградска област с отдавн...
Предлага се контрол на кормораните в ЕС
Девет държави членки на Европейския съюз призоваха Европейската комисия да предприеме действия за по-ефективно управление на популация...
Голям сом възнагради упорството на пловдивчанин
Изявеният пловдивски спинингист Ивелин Гановски отново има с какво да се похвали след скорошен риболов по река Марица. Той е хванал го...
Дряновските ловци празнуваха 135-годишнина
Създадено през 1891 година, дряновското ловно дружество е в петицата на първите, учредили дружества след търновското, което поставя нач...
Перничани връщат автентичното в лова
Да върнем истинското и автентичното в лова, призова председателят на ЛРС- Перник Ангел Ангелов на провелото се Общо събрание на с...
ЛРС-Севлиево – Добър ловен сезон, отчетоха севлиевските ловци
Гост на Общото събрание на севлиевското СЛРД „Сокол“ бе Хари Иргев, експерт „Национални и европейски политики и законодателство в сфера...
Под знака на 130-годишнината премина общото събрание в Хасково
Делегатите на отчетното събрание на ЛРС-Хасково посрещнаха знамето на своето сдружение, което навлезе в своята 131-ва годишнина.
Орг...


