Срещи на XIV Национа­лен ловен събор

Ловци от няколко поколения си дадоха жадувана среща в местността „Кабиюшка кория“ край Шумен за XIV Национа­лен ловен събор. На идеал­ното място-перфектно орга­низиран ловен събор. Това е всеобщото мнение на ловците и техните гости, взели участие в мащабното събитие. Всички те хич не пестяха добри думи за домакините от ЛРС-Шумен и организаторите от НЛРС- СЛРБ. Още в навечерието на събора част от палатките за­почнаха да се пълнят с хора.

Най-големите ентусиасти, кои­то има опит от не един и два национални ловни събора, бяха на линия с всичко необ­ходимо веселието да започне веднага. Първи бяха от ЛРС- Болярово.

Ловните другари бяха прис­тигнали още в следобедните часове на 16 юни на поляната между дъбовите насаждения край държавния конезавод и се бяха настанили удобно в една от 120-те палатки, лю­безно предоставени от МО и разпънати от екипа на НЛРС- СЛРБ и 60 доброволци от ловно-рибарските сдружения в региона.

„Всичко си носим – два аг­регата, 6 кега бира, ледоге­нератор и кафемашина“, пох­валиха се в навечерието на XIV Национален ловен събор ловците от граничното сдру­жение. А на въпроса: Защо ви е токоз ток? Те отговориха – „Как защо – за бирата“ 300 литра бира?, продължихме да питаме. „Ми да, ако колегите от съседната палатка закъсат, нали трябва да им се прите­чем на помощ“. „За втори път режем салата, ще издържим“, уверява ни Петя Вълчева. Тя е съпруга на специалиста по лова на сдружението Николай Вълчев и повече от 10 години е в групата на гоначите, когато стане дума за групов лов на дива свиня. Вярва, че това е най-добрият начин за една дама да поддържа перфект­на форма. Основната група на боляровското сдружение е формирана от култовата дру­жина Крайово, която стопа­нисва ловностопански район на самата граница с Турция. За да е по-пълен съставът, ловците са поканили и кръч­марката Нелка, казват, че тя е зам.-кметът на селото. В деня на събора групата от Боляро­во е напълно окомплектова­на – в палатката е и Христо Христов – кмет на община Бо­лярово, редови ловец и пред­седател на ЛРС-Болярово. Точно той щедро черпи с едно от най-тънките мезета – суро­во-сушена пастърма, която е приготвил сам.

Обилните валежи и навод­ненията в Северозападна България не бяха осуетили намеренията на ловците от Видин и Монтана да дойдат на събора. Бойко Димитров, по-известен като Родопа, е сред най-ентусиазираните, защото е ловец на има-няма два сезо­на. Той работи като междуна­роден шофьор и още от 2022 г. е планирал отпуск, за да може да се включи в националното ловно събитие. Видинските ловци са си поръчали печено прасе в близкия сръбски град Неготин и на Кабиюшката ко­рия бързичко нарязаха салата и се включиха във веселбата.

Бавно, с мерак и много лю­бов, салатата на другарите от Разград направи специ­ална група кулинари, начело с най-новия член на УС на сдружението Неломил Ива­нов под вещото ръководство на чаровната счетоводителка Мария Митева. А веселбата – тя беше започнала още когато ловците от Разград населиха 4-те предварително заявени в НЛРС-СЛРБ палатки.

Домакините на XIV Национа­лен ловен събор от ЛРС-Шумен, и те са се разположили охол­но в 4 палатки и се радват на добра храна и още по-добро настроение. С тях е и дълго­годишният ловен експерт Бат Неделчо Ненов, който е на събора със своята съпруга Елка.

Неразделни са, двамата заедно са написали и истори­ята на местното ловно сдру­жение. Бай Неделчо добре помни, че през 1969 година, когато за първи път дошъл на Кабиюшка могила, огромните церове наоколо били млади фиданки. Щастлив е, че мест­ността е защитена и е запази­ла цялото си биологично раз­нообразие.

На централно място на XIV Национа­лен ловен събор и с мно­го настроение са изпълнени и палатките на ЛРС-Стара Заго­ра и ЛРС-Кърджали.

Въпреки че летният сезон е в разгара си, стройна група от ЛРС-Бургас е заела предва­рително заявената палатка, а дамите достойно и с много чар я представят на празничното хоро.

На своя първи национа­лен ловен събор е и Стефан Миленов от Силистра. Той е само на 4 годинки, но вече е страстен любител на лова. С нетърпящ възражение тон каз­ва, че когато порасне ще стане ловец. Съвсем не на шега де­тето носи лична тениска с над­пис: „За лов, Стефан е винаги готов“.

„Много е запален, обича да идва с нас на лов, раздава се на кучетата, но най-му харес­ва, когато гърмят пушките“, представя детето си гордият татко Милен Стефанов.

А бай Феро от ловишката дружина „Лесидрен“ Ресен разказва: „В нашата дружин­ка е имало един старец, каз­вал се е дядо Митьо Додев. На един излет прасетата при него излезли и отишъл при него млад ловец, гонач на диви прасета и го пита: „Как­во стана, бай Митьо, ти защо не стреля?“ „Как защо, рекъл му старият ловец, изпотили ми се бяха очилата. Ако се не бяха изпотили, щеше да има и за населението.“ Той самият дива свиня не е изпускал, каз­ва, че е с пушка 16-ка и пра­сето като я види, сърцето му спира. „Докато имаше 16-ки, имаше и дивеч, а сега малко е лабава работата“, обобщава старият ловец.

На събора е и ветеранът на пернишкото ловно-рибарско сдружение. Бай Стоян Йонев – Манчин от пернишката дружи­на Батановци е на 91 години и за последен път е бил на лов на закриването на последния ловен сезон.

Всеки от участниците на­мери по нещо за себе си на XIV национален ловен събор – Ловно-рибарският оръже­ен магазин в Шумен имаше богата палитра от предложе­ния – от ловни ножове, дъски за рязане на мезета, ловно- рибарски такъми и облекла, до слънчеви очила.

Георги Алексиев бе дошъл от Горна Оряховица да продава своите брадви, които се радваха на завиден интерес и се харчеха добре. А тези, които не наме­риха друго, пиха по една бира и хапнаха скара при бай Генчо от Търговище, дошъл да об­служи ловния събор с екип от 50 скараджии и сервитьори.

Посетете нашата Фейсбук страница