Георги НИКОВ
Опазването и стопанисването на дивеча в района на ЛРС-Шумен се извършва по програмата, приета от УС, и плана за основните дейности и зависи от показателите на таксациите. Това преди всичко се отнася за осигуряването на достатъчни количества фуражи и големите грижи на ловците към ловищата. През изтеклия ловен сезон бяха осигурени 47 429 кг царевица и 9600 кг пшеничено зърно, като програмата бе изпълнена 110 на сто. Разработени са в района 13 100 дка дивечови ниви, които се засяват с фуражни култури. Дружинката в шуменския квартал „Дивдядово“ отглежда люцерна, което е от голямо значение за задържането на животните в районите. Добри грижи по осигуряването на храна за дивеча полагат дружинките в селата Средня, Овчарово, Лозево, Черенча и Царев брод. От голямо значение е правилното провеждане на таксациите, които се извършват съвместно със специалисти от РДГ- Шумен и горските стопанства в Шумен, Нови пазар и ДЛС „Паламара“. Особено голяма е популацията на благородните елени и дивите свине. Данните показват, че през 2010 г. в шуменските ловни райони е имало 168 елена, а за миналия сезон те са били 215 броя. Запасът на сърните е 300, а на свинете – 210. А що се отнася до сърната, въпреки че бележи известен ръст през последния сезон в сравнение с предходната година, има още какво да се желае. Причините за недоброто състояние са промените на местоопитанията, високата численост на хищниците, бракониерството под различна форма, безконтролната паша на домашни животни, паленето на стърнищата след прибирането на селскостопанската продукция. Дивата свиня е единственият чифтокопитен вид дивеч, чиито запаси нараснаха значително през последното десетилетие. Голяма част от дружинките обръщат по- голямо внимание на нея, подхранват редовно, а на някои места ловците зареждат хранилките целогодишно, поддържат калищата и солищата и естествено животните се задържат и запасът расте.
Тревожно е състоянието обаче на дивия заек, като запасът представлява едва 40 на сто от нормалния. Това показва колко е нестабилна в момента популацията му. Отчетената честота под един заек на 100 ха изключва веднага неговото ползване. Необходимо е да се достигне честота от 5 до 8 диви зайци, за да се осигури ползването по време на излети. Отново промяната на местообитанията на културния ландшафт, тоталната химизация и съвременната механизация в селското стопанство влияят крайно неблагоприятно на запасите в бъдеще. Към тях трябва да добавим и бракониерството, което при дивия заек е застъпено в най-висока степен. „Всички тези фактори показват колко проблеми има да се решават пред ловното ни стопанство, за да настъпи промяна в състоянието на дивеча“, категоричен е Стоян Стоянов. На последното общо събрание делегатите предложиха да се предприемат някои драстични мерки и най-вече с определени суми от сдружението да се закупят 40-50 заека, които да се доотглеждат и след това да се пуснат в най-подходящите местообитания.