Последните години след прословутата африканска чума, която покоси дивите свине поголовно и лиши много ловци от емоционалния и пълен с адреналин лов, на много места ловните излети се превърнаха във въоръжена разходка из природата.
Айтос е едно от тези места, където ловът на местен дребен дивеч все още дава шанс на ловците да се радват на любимото си хоби през уикендите. Сдружението в Айтос тази година разреши до четири излета на яребица за своите членове там, където популацията позволява отстрел.
Също така и два излета за заек. Поради лошите метеорологични условия през месец ноември някои ловци не пожелаха да ловуват на всичките разрешени дати, оставяйки дивечът да се умножи за догодина.
Почти всички полски дружинки получиха разрешение за лов на див заек и първата дата за тези излети бе 2 декември. Ловната дружинка от с. Малка поляна, както всяка година, имайки в ловното си поле сериозно присъствие на див заек, бе в списъка на ловуващите дружинки.
В уречения час пред кафенето на с. Малка поляна се събра почти цялата дружинка наред с гости от село Планиница, село Скалак, от Карнобатския край и други. Председателят на дружинката Георги Янев лично водеше групата ловци в първия заешки лов за сезона – ведно с другия ръководител Иван Иванов.
На инструктажа се отбелязаха границите за лов, тъй като дружинката от Малка поляна поддържа няколко свои територии/резервати, в които е абсолютно забранено ловуването.
Обърна се внимание стрелбата да бъде винаги по ясно видима цел- тъй като черната драка на Кара баир е много гъста и видимостта е ограничена от гъсталаците.
След подписите по бележката и инструктажа групите ловци поеха в различни посоки на своята мера. Ловните помощници бяха тези, които предопределяха местата за лов – онези с птичарите различни от дратхари предпочетоха полските райони, а останалите с бигъл и гончета бяха изведени от своите водачи в Кара баир и нивите, които го заобикалят.
Денят предвещаваше добри резултати и някои от колегите се поздравиха с повече от един заек, но тук другарството е на първо място и има закон всеки да се прибере със заек – особено възрастните ловци- даже да не присъстват на излета, председателят заделя и лично им носи от улова.
Това правило важи и за всички гости – никога през годините гост на дружинката не си е отивал без дивеч, даже самият той да няма слука, то на изпроводяк някой от младите или ръководството предоставят своя дял. Да даваш от лова на госта си е морално удовлетворение и принцип на дружинката и тук всеки гост наистина се чувства, както повелява традицията.
През ловния ден не само заекът беше цел за отстрелване – хищниците също бяха на мушка и там, където се очакваше тяхната поява, ловците не ги пропуснаха и за деня общият брой на отстреляните чакали беше четири, а броят на зайците достигна 28.
Майсторите в отстрела на хищниците бяха баща и син Великови и техен гост от Планиница.
В края на ловния ден, който никога не превалва 15 ч, ловците увековечиха излета с обща снимка за спомен до язовира, до който скоро ще открият официално своя ловен дом.
Айкут Бехич