Светът насочва очи към Шри Ланка

В началото на месеца в руския град Сочи Конференцията на постоянните членове на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) проведе своята най-важна годишна среща. Това е последната среща от подобен ранг преди най-важното събитие на този най-висок форум – Конференцията на държавите-членки, която ще се състои през май догодина в столицата на Шри Ланка – Коломбо.

Срещата бе проведена според предварително одобрена програма, в която най-важните теми бяха влиянието на CITES върху местните общности и техния начин на живот и

КВОТИТЕ ЗА ТРОФЕЙНИЯ ЛОВ НА ЛЕОПАРДИ

През юли тази година Комисията по дивата фауна към CITES и сега Конференцията на постоянните членове разгледаха под лупа този съществен въпрос и препотвърдиха квотите за устойчиво ползване на вида в следните държави: Мозамбик, Уганда, Намибия, Южна Африка, Танзания, Замбия и Зимбабве. Нямаше възможност да бъде преразгледана ситуацията в три страни: Централна африканска република, Етиопия и Ботсуана. Конференцията на постоянните членове реши да им даде срок до 2022 г., за да могат да изготвят надлежно пълния комплект с документи, необходими за осъществяване на процедурата.

Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE), заедно с членуващите в нея организации – Safari Club International, Safari Club International Foundation и Conservation Force, оказаха нужната подкрепа на държавите с препотвърдена квота и подчертаха, че и в бъдеще ще оказват помощ на ловците при опазването и стопанисването на леопарда в Африка. Горепосочените организации изказаха критично мнение относно цялостното преразглеждане на видовете, съставящи Приложение 1 към Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, тъй като то ще създаде прекалено много проблеми на властите в редица страни по света и ще отнеме повече време и ресурси, които вместо това биха могли да се използват за опазване на видовото разнообразие.

МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ

Като минус от миналото при Конференцията на държавите-членки, провела се в южноафриканския град Йоханесбург през 2016 г., беше отчетен фактът, че не се взима предвид в достатъчно голяма степен животът на местните общности в райони, където опазването на дивия свят е в конфликт с основния поминък на хората. Именно в Йоханесбург държавите, членуващи в CITES, взеха решение въпросните райони по света да бъдат по-добре интегрирани в тази международна конвенция и да могат свободно да изказват своето мнение по ключови за тях теми, както и да участват при вземането на отговорни за бъдещето решения.

През последните две години Намибия пое водещата роля в тази насока, но на срещата, проведена през октомври нуждата от усилията, полагани от тази държава, бяха оспорени от други страни. Въпреки че опазването на биоразнообразието по света може да се подобри чрез включването на местните общности, все още не е ясно дали CITES ще е в състояние да поеме подобен ангажимент. Именно затова много райони по света се надяват през май догодина да бъдат взети отговорни решения в правилната посока.

СТРАХОВЕТЕ НА ПРИРОДОЗАЩИТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

С оглед написаното по-горе редица природозащитни организации се притесняват, че тяхното влияние в CITES ще намалее, ако се чуе достатъчно силно гласът на местните общности и представящите ги локални структури. Именно невъзможността на редица бедни райони по света да защитят правата си за устойчиво ползване на редица видове животни създава напрежение години наред. Пример за подобен конфликт между хората и дивия свят може да бъде изведен от редица богати на слонове и лъвове райони в Африка, където растящите популации достигат такава численост, че създават сериозен проблем за хората, а често застрашават и много човешки животи.

Местните хора са готови на компромиси за подобно съжителство само ако могат да поддържат живота си посредством получаване на финансови средства за опазване на дивия свят. Трофейният лов е почти единственият механизъм за голяма част от въпросните територии на Черния континент.

Именно правителствата на много държави в Третия свят сами пренебрегват стандарта на живот в подобни „конфликтни“ територии и заглушават гласа на обикновените хора. Затова към момента на дневен ред стои въпросът дали местните общности ще успеят да се противопоставят на мощни неправителствени природозащитни организации, предимно от Северното полукълбо, и националните правителства, за да защитят правото си да бъдат чути от най-висшия форум на CITES. Към момента това изглежда по-скоро химера.

По време на срещата в Сочи бившият генерален секретар на CITES Вилем Вайнстекерс заяви следното: „Унизително е как CITES се отнасяше доскоро с проблема на въпросните местни общности, членуващи в Конвенцията. Работната група, назначена да работи по тази изключително важна тема, трябва да продължи отговорно своята мисия, за да се намерят приемливи решения.“

Думите на Тамаш Маргеску, генерален директор на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC), бяха следните: „CIC напълно подкрепя идеята местните общности да имат водеща роля при взимането на решения в CITES, тъй като именно тяхното ежедневие се определя от решенията, взимани от Конвенцията.“