Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Свободните водоеми през забраната – логика и недомислия

Младен ДОБРЕВ

Забраната за риболов по равнинните водоеми вече е в ход, предстои да влезе в сила и за тези от полупланинската и планинска зона. При наложения стъпаловиден режим само месец май се очертава да е изцяло „сух” откъм риболов. Но не съвсем. И тази година има обширен списък с оставени свободни водоеми, регламентиран със заповед на земеделския министър (представихме ги в миналия брой).

 

Вглеждам се в този наглед обширен поменик от знайни и незнайни водоеми, представен по области и търся логика. Има различия от миналогодишния режим, като опровержение на твърдението, че разрешителния списък се прилага всяка година на принципа „копи-пейст”. Веднага се набива в очи липсата на язовир „Сопот” и многобройните други възможности, предлагани в Ловешка област. Сега там няма нито един водоем, който да е на разположение. От Плевенско пък прави впечатление липсата на язовир „Горни Дъбник”, с обособената разрешена ивица, на каквато се радваха плевенчани в последните години. В това отношение запазва статута си с частичен, ясно уточнен достъп язовир „Огоста” край Монтана. На юг прави впечатление, че върнаха язовир „Домлян”, който през последните години ту влиза, ту излиза от разрешителния списък. За цялата Пловдивска област това е най-атрактивната дестинация.

 

Участъци от реки

 

спасяват положението там, където няма други реални възможности за свободен риболов. Разрешават риболов в Дунав в района на Дунавски парк в Лом. Части от Янтра са достъпни в района на Габрово, а части от Росица – в Севлиево. Във Врачанско пък са разрешили участъци от Ботуня и Огоста.

Някои от популярните

 

баластриерни водоеми

 

са традиционно на разположение в Софийско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско. Тук няма как да не се спра на списъка с разрешените водоеми в района на столицата. „Панчарево” си е там и може би е най-популярният и посещаван от софиянци водоем в условията на тотална забрана. Липсва обаче Дружбенското езеро. Четирите споменати баластриери (в землищата на селата Долни Богров, Чепинци, Световрачане и Челопечене) вече години наред се прехвърлят именно на принципа „копи-пейст”. Кой ще ми обясни защо баластриера Враждебна отсъства? Ако я опазвахме по някакви съображения, защо за поредна година продължава това, вместо да я пуснат, пък дори срещу подмяна с друг от обявените за свободни водоеми. Нито е зарибявано там, нито е с нещо по-различна като рибен ресурс от останалите. Просто така се превръща в капан. Защото рибари пак си я посещават, но знайно или не те се оказват бракониери. Ето ви недомислие, на което не намирам логичен отговор.

Впрочем, подобен подборен подход се забелязва и по

 

старите речни корита

 

на Янтра във Великотърновско. В миналото там имаше доста обширен списък с дестинации из землищата на селата, разположени по поречието на Янтра и Росица. Сега са ги свили до по две за двете реки.

На

 

общински микроязовири

 

с неясни рибни ресурси (неясни ли!?) разчитат в Русенско, Видинско, Смолянско, Хасковско, Кюстендилско. Цели области пък изобщо отсъстват от разрешителния списък, сякаш там риболовци няма или пък трябва да се чувстват наказани. Защото от ИАРА не са си направили труда да намерят нещо подходящо, което би могло да бъде оставено за утеха през този месец и половина всеобщ „сух режим”. Водни обекти има навсякъде, но компетентните хора по места са с различни разбирания и някъде го карат на принципа „няма рибари – няма проблеми”.

Все пак този списък се изготвя на базата на регионални предложения и от местните експерти на ИАРА до голяма степен зависи какво попада в него. Да припомням ли за Ловешка област? Настъпиха някои кадрови промени в местното звено на ИАРА и от най-либерален режим през минали години, сега там няма нито един достъпен водоем…

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ