140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Темида реши за регистрацията на ръководството на НЛРС-СЛРБ

Решение № 3974 от 04.12.2017 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД относно казуса с вписването на новото ръководство на НЛРС-СЛРБ:

Определение

№ 3974
гр. София, 04.12.2017 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 8-ми граждански състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка Ангелова
ЧЛЕНОВЕ: К. М.
З. Р.

като разгледа докладваното от съдия Кр. М. ч. гр. д. № 6139 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от Сдружение „ЛСК-П.” срещу Определение № 5128/23.08.2017 г., постановено по т. д. № 2246/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 с-в, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК образуваното съдебно производство е прекратено по предявени кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, във вр. с чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като между същите страни, при тъждествен предмет и искане е образувано предходно исково производство.

Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е прекратил образуваното въз основа на предявената искова молба с вх. № 95364/14.07.2017 г. съдебно производство, тъй като, от една страна, съдебните производства, образувани по двете искови молби, не са тъждествени по предмет (с първата искова молба се иска отмяна на решения на ОС на „НЛ-РС-СЛРБ” от 24.06.2017 г., като са изложени пет отделни основания за неговата отмяна, а с втората искова молба се иска отмяна на тези решения на още три отделни основания), а от друга, не са налице две висящи искови производства с идентичен предмет, тъй като по-рано образуваното исково производство е прекратено от съда поради връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК (при неизправяне в срок на констатираните нередовности на исковата молба), преди постановяване на обжалваното определение, като крайният съдебен акт, с който е прекратено предходното исково производство, не е обжалван от ищеца и е влязъл в сила на 01.09.2017 г.

Ответникът по въззивната частна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Частният въззиваем счита, че, тъй като разпореждането, с което е върната първоначалната искова молба, е влязло в сила едва на 01.09.2017 г., към момента на постановяване на обжалваното прекратително определение двете съдебни производства са били висящи, поради което, като е установил, че са налице две висящи тъждествени правни спорове, предявени пред съд, СГС законосъобразно е прекратил по-късно заведеното дело. От друга страна, поддържа, че е налице пълен идентитет (при обективна и субективна тъждественост) между двете дела, тъй като се оспорва едно и също решение на ОС на сдружението с нестопанска цел, като в това отношение е ирелевантно обстоятелството колко са твърдените пороци на оспорения акт на ОС.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена съответната държавна такса, поради което тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

С Определение № 5128/23.08.2017 г. първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, след като е констатирал, след извършена от него служебна проверка, че в СГС са образувани две съдебни производства по искови молби, подадени от Сдружение „ЛСК-П.” срещу „НЛ-РС-СЛРБ” с тъждествен предмет (при идентични правопораждащи спорното материално право юридически факти; вид и обем на търсената съдебна защита), като прекратеното дело е повторно завадено.

Съдът е длъжен да разгледа всяка молба за защита на твърдяно накърнено материално субективно право – арг. чл. 2 ГПК, само когато са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване правото на иск, респ. когато отсъстват абсолютни процесуални пречки за разглеждане на предявения материалноправен спор.

Наличието на по-рано заведено и висящо дело по идентичен правен спор представлява именно такава абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 ГПК, обуславяща невъзникването на правото на иск, респ. неговата недопустимост.

Не е спорно между страните, че с влязло в сила на 01.09.2017 г. Разпореждане, постановено по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната искова молба с вх. № 94704/13.07.2017 г., въз основа на която е образувано предходно исково производство по предявени пет кумулативно обективно съединени конститутивни искове от Сдружение „ЛСК-П.” срещу „НЛ-РС-СЛРБ” за отмяна на Решение, взето на проведеното на 24.06.2017 г. ОС на ответното сдружение. Процесуалният правен спор дали е налице основание за прекратяване на по-късно заведеното дело, когато разпореждането за връщане на първоначалната искова молба все още не е влязло в сила – при наличие на пълен обективно и субективно тъждество между две съдебни производства е решен с Определение № 182/24.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2015 г., ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С него е даден отговор на релевантния за правилното решаване на повдигнатия пред въззивния съд въпрос: „Когато въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу определение за прекратяване на първоинстанционното производство по чл. 126, ал. 1 ГПК, следва ли да съобрази, че впоследствие по-рано заведеното дело със същия предмет е било прекратено с влязло в сила определение?”. ВКС е приел, че „практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК – напр. опр. по т. д. № 47/15 г. на второ т. о., е посочено, че при прекратяване на производството по по-рано предявения иск не е налице основание за прекратяване на последващото производство. С влизане в сила на определението за прекратяване на производството по по-рано заведеното дело, висящността на делото отпада, поради което хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК не е налице”.

Следователно, ирелевантно се явява обстоятелството дали към момента на постановяване на прекратителното определение по чл. 126, ал. 1 ГПК разпореждането за връщане на исковата молба, въз основа на която е образувано предходно съдебно производство с тъждествен предмет, е влязло в сила преди или след прекратяване на делото по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК. Към настоящия момент по-рано заведеното дело е прекратено (след влизане в сила – на 01.09.2017 г., на Разпореждане за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК), поради което не са налице процесуалните предпоставки, обуславящи основателността на отвода за висящ процес по чл. 126, ал. 1 ГПК. Следователно, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

От друга страна, установи се, че по двете искови молби не е налице пълна тъждественост на предявените с тях кумулативно обективно съединени конститутивни искове. Всеки един релевиран порок на решение на ОС на персонифицирана или неперсонифицирана общност на правни субекти представлява основание на отделни конститутивни искове. С искова молба с вх. № 94704/13.07.2017 г. са наведени пет отделни основания за незаконосъобразност на оспореното решение на ОС на ответното сдружение, т.е. предявени са пет кумулативно обективно съединени конститутивни искове, а с искова молба с вх. № 95364/14.07.2017 г. са релевирани осем отделни порока на оспореното решение на ОС (освен първоначално заявените пет и още три: 1) поради недопускане на кандидат за член на УС; 2) поради липса на кворум при провеждане на гласуване за членове на УС и 3) поради липса на подписи на протоколите на комисията за провеждане на избор на ръководни органи), поради което са предявени осем кумулативно обективно съединени конститутивни искове. В този смисъл, на самостоятелно основание допълнително предявените три конститутивни иска биха били допустими и не биха се обхванали от релевирания отвод за висящност на предходен съдебен спор по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК. Поради тези правни съображения обжалваното Определение като неправилно трябва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Воден от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 5128/23.08.2017 г., постановено по т. д. № 2246/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 с-в, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК образуваното съдебно производство е прекратено. ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ